Иван Москов за филма, посветен на баща му: Да натъпчеш Теди в едночасов филм е все едно да побереш морето в бутилка от 1,5 л

На 16 декември бе премиерата на филма „300 клоунски сили“, посветен на режисьора Теди Москов. Филмът е част от портретната поредица „БНТ представя“ на Българската национална телевизия. Сценарист и режисьор на филма е Иван Москов, син на режисьора. Във филма са включени архивни кадри от творчеството на Теди Москов, както и интервюта с много негови приятели и колеги от киното и театъра - Леонард Капон, Валентин Танев, Христо Гърбов, Стоян Радев, Рада Москова, Мариус Куркински, Пламен Тимев – Ганди, Никола Додов, Иван Тонев, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Антони Дончев, Свила Величкова, Александър Морфов и др.

Как се прави филм за толкова близък човек, колкото е баща Ви?

Не бих могъл да го дефинирам. Нямах усещането, че е за баща ми, а че е за човек, когото обичам. В това се корени и истината за изкуството. Когато твориш нещо, най важното е да бъде с любов и тогава нещата се получават.

Колко време Ви бе нужно за създаването на филма и как се стигна до него?

Чисто технически отне 2 месеца, но натрупванията са още от 1987 година. Това е вътрешна продукция на БНТ. Аз бях извикан само като режисьор. Огромни благодарности заслужава продуцентката от Българската национална телевизия Бела Карагьозова. Въпреки че не сме работили никога, ни даде пълната творческа свобода да направим това, което искаме и което усещаме, без да се меси и да изисква от нас неща, несъвместими с артистичните ни подбуди. Най-много ми помогна оператора Михаил Делчев, който на драго сърце и без да се замисля се хвърли в проекта. Ако не беше той със своя ентусиазъм, филмът щеше да е друг. През цялото време даваше точни идеи и подкрепяше общия ентусиазъм в снимачния процес.

Колко от заснетия материал и от архивите влезе във филма?

Много трудно е да се каже. Десетки часове. Прегледал съм целия архив на БНТ за „Улицата“, нашия видео архив, а отделно и снимковия ни архив и заснетия материал.

Кое Ви бе най-интересно от това, което приятелите и колегите на Теди Москов казват за него?

Целият процес при документалното кино е интересен, защото там нямаш сценарий. Имаш идея, цел и посока, но нямаш сценарий, както е при игралното кино. В игралното кино трудно можеш да направиш филм без сценарий. А тук има един разпилян пъзел в един двор, ти търсиш парчетата и започваш да ги сглобяваш в една история, в една приказка, и никога не знаеш какво ще излезе от това. Картината винаги е много различна от това, което си си представял. В този ред на мисли всички срещи и интервюта, през които минахме по време на заснемането, бяха сами по себе си достойни за отделен документален филм.

Имаше ли хора, които искахте да включите в снимките, но не успяхте?

Много искахме да се срещнем с Кръстю Лафазанов и да направим интервю, но за жалост се случи програмите ни да се разминат. Но се надявам, че това предстои в следващия проект, по който започваме да работим от догодина – документален филм, посветен изцяло на телевизионното шоу „Улицата“. Дори настоящият филм за Теди обхваща само една четвърт от нещата, които той е направил. Има още толкова много представления! Толкова много случки не можаха да влязат във филма… Да натъпчеш Теди в едночасов филм е все едно да побереш морето в бутилка от литър и половина.

Използвана ли беше музика, писана специално за филма?

Да, Максим стоименов направи парче специално за филма. Останалата използвана музика е на маестро Антони Дончев. Той е човекът, с когото Теди е работил цял живот.

Имаше ли изненади за Теди Москов или той беше в течение на снимките?

Той до края не знаеше нищо и го гледа в деня на премиерата. Така предпочетох, защото иначе щеше да стане консултант на филм за себе си. А така нито филмът щеше да е изненада за него, нито щеше да го трогне. А той наистина се развълнува от филма.

Мая Новоселска и Теди Москов, кадър от филма

Кое бе най-ценното, което научихте от Теди Москов за режисьорската работа?

Стоян Радев най-добре го казва във филма. Най-важното, което можеш да научиш от Теди, е, че ти сам трябва да намериш решението на режисьорските проблеми, а не да копираш или да се осланяш на чужди решения.

Как мина премиерата на филма?

Беше страхотно! Всички бяха много развълнувани и просълзени. Беше много задушевна обстановка. Беше във великолепното кино „Влайкова“ и Олег Ковачев ни посрещна по възможно най-топлия начин, за което съм му много благодарен. Прожекцията мина безпроблемно. Казвам го, защото знаем, че почти всяка българска прожекция има технически проблеми. Залата беше пълна, около стотина човека се бяхме събрали. Нямаше нужда от разгласа. Не сме направили филм за Гунди и нямаме такива претенции, макар за мен присъствието на Теди в българското културно развитие да е не по-малко значимо от това на Гунди. Всъщност няма база за сравнение между двете неща.

Кое е различното при правенето на филм за жив човек, а не в памет на отдавна починал, както е с Гунди?

Не мога да кажа, тъй като не съм правил филм за вече мъртъв човек. Не мога да говоря хипотетично. Както веднъж баща ми каза, това е все едно човек, който не е правил секс, да говори за това как той се прави. Много хора ме питаха защо Теди не присъства във филма чрез интервю, след като е за него. Ами то се вижда, че е за него по любовта на хората и по всичко, което те казват за него. С негово интервю филмът щеше да е друг и да е по-универсален.

Какви планове имате за филма в бъдеще?

Към момента няма да се разпространява по кината, тъй като това става след разговори с телевизията. Но през 2025 година ще има няколко прожекции, включително в учебни заведения, където се преподава театрално и филмово изкуство. Нужно е младите хора да видят, че не те са открили топлата вода и че е имало едни хора преди тях, които в много по-тежки и трудни времена са се борили с вятърни мелници. Иска ми се това да даде смисъл на младите хора и да им вдъхне кураж за техните предстоящи изяви.

Следете новините ни в GoogleNews