Нарочното унищожаване на музикалните институти от Рашидов

Последна промяна на 18 юни 2015 в 15:34 16193 12

Снимка Музикален театър

Пеньо Пирозов ролята на граф Тасило от оперетата "Графиня Марица" от Имре Калман.

Преди малко повече от 2 седмици публикувахме писмото на синдикатите "Музикално сценичен арт" към КНСБ и "Театър, музика и танц" към КТ "Подкрепа" до Вежди Рашидов и финансовия министър Владислав Горанов, в което алармират, че реформата в културата ги унищожава.

Творците тогава описаха опасността от обезличаване на музикално-сценичните институти - оперите, музикалните театри, балетите и т.н., и призоваха за спешни мерки. Тежката ситуация там обаче се шири от месеци и години, а с времето на става по-добре, а напротив, даже по-зле.

Последва второ писмо до министъра, този път от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК), в което се алармира, че се нарушава Методиката на финансиране на сценичните изкуства и те са в колапс. Отново не последва реакция от отговорния орган.

Сред все по-често надигащите се гласове от културния бранш против реформата на Рашидов, OFFNews се свърза тенора от Националния музикален театър „Стефан Македонски“ - Пеньо Пирозов, който е един от хората, подписали синдикалното писмо до министъра.

Той разказа за абдикирането от власт на Министерството на културата (МК), за осакатяването на творческия потенциал на музикалните институти, за мизерното заплащане и смазващата работа, за бавените с месеци от министерството заработени от театъра пари, за провала на реформата на Рашидов и още.

В какво се състои реформата на г-н Рашидов, която създава проблеми, и по-точно последната поправка от началото на тази, година?

Тази реформа стартира през 2010 г., като преди да започне в действителност, бяха преструктурирани институтите и имаше съкращения на около 25-30% от работещите в тях. Това беше първото дебалансиране на музикалните културни институти. Всички ние се занимаваме с класическо изкуство и тук отделните колективи са творчески определени като брой хора, защото това е консервативно изкуство и в изпълнението на едно оперно заглавие или оперетно имаме хор, оркестър, солисти – те трябва да отговарят на определени гласове и изисквания, затова бройката на участващите в продукта е доста голяма. Като започна тази реформа, намалиха творческите състави и по този начин останалите започнаха да изпълняват задълженията и на липсващите в трупата. След което въведоха делегирания бюджет, който формира нашите заплати на базата на продадени билети и няма никакъв критерий за качество на продукцията. През 2013 г. собственият принос, който е длъжен всеки музикален институт да даде според Методиката за получаване на субсидиите, беше 20%, а сега вече е 40%, което в парични измерения означава, че билетът за българския гражданин в един репертоарен оперен или музикален театър трябва да започне от 20 лв. нагоре.

Много хора ще си зададат въпроса – защо не изнасяте повече представления, защо нямате повече шоута вместо да е 20 лв. билетът?

Ние го правим. Работим все повече и повече. Но всяко преставление освен приход е и разход. Например поради липса на хора – не само артисти, но и оркестранти и балетисти, такива се наемат на граждански договори. В момента кризата е много явна и дълбока, защото когато ръководствата на театрите наемат някой артист на граждански договор, на него трябва да му се плати, но тези договори не са изплащани от ноември миналата година. Тези хора до този момент участват в нашите спектакли, без да взимат пари. Затова казах какво се случи, преди да започне реформата. А с идването на Вежди Рашидов с втори мандат системата потъна.

Значи Министерството на културата трябва да изплаща парите на артистите на граждански договор?

Те трябва да ги изплащат. Ще говоря за нашия театър, защото не мога да следя всички театри. А и информацията много често се манипулира, променя се, даже и не вярвам на официалните документи, които се получават от министерството, защото всеки път са различни. Ние примерно сме имали 63 хиляди души публика за един сезон, като нашият сезон е от 9 месеца, защото имаме лятото почивка, докато предишният директор на театъра е имал 53 хил. зрители. Само че той е взел в абсолютна стойност пари много повече отколкото ние. Само в края на 2014 г. ни орязаха 10 хиляди билета, тоест ние не сме получили субсидия за тези билети. Методиката е такава, че колкото повече работиш и имаш повече публика, ти не получаваш субсидия, защото е фиксиран бюджетът на МК, а те нямат буфер, с който да ти изплатят това, което си заработил. И накрая на годината на нас ни отрязаха към 450 000 лв., които трябваше да минат в новия сезон като преходен остатък и така ние да започнем плюс 450 000 напред, защото сме ги изработили. Артистите, хористите, балетистите, музикантите - всички са били на работа, няма паднали представления, залата е пълна на 60-70% среден показател, което е доста добре спрямо статистиките от предишни години. От тук идват дисбалансът и нашето притеснение, заради които се обърнахме с писмо към МК, но получихме такъв отговор, който не решава проблема на артистите.

Какъв беше той?

Отговорът беше типично бюрократичен. Казват, че е занижен контролът. Получил съм таблица, в която личи, че до 30 септември 2014 г. контролът е вървял добре и ние сме били във финансовата рамка, която е гласувана от Народното събрание. Само че от там нататък е видно, че контролът не работи на практика. Даже имаме 1 милион повече разходи за сценичните изкуства, но никой не може да каже защо. Сега ни обвиняват, че сме направили преразходи, което са пълни глупости според мен. Не се оправят и параметрите на методиката през 2015 г., за да може гласуваният бюджет на МК да се разпредели така, че да може да стигне. В момента се получава задълбочаване на тази криза, колкото повече работим, правим толкова по-голям дефицит на министерството, защо тогава трябва да работим, като задлъжняваме?

Казваме го не само ние музикантите в това обръщение. Реагираха и театралните директори, и артистите. И те казват, че не работи системата. Имам писмо на БАРОК, в което също се говори за този колапс. А в писмото на МК до нас от вчера (бел.авт. – интервюто е взето на 17 юни) отговорът е, че всичко е много хубаво и системата работи.

Как работи тази систама? Та спирането на заплатите, бавенето на парите за разходите на театрите, неизплащането на хонорарите – спират целия процес. Вече започва да има дела срещу директорите, защото не изплащат хонорари на артисти. Само че директорите не са виновни. Защото те пишат нареждания до финансовия отдел на Министерството на културата, тъй като са второстепенни разпоредители на бюджетите си и оттам вече някой казва „да” или „не”, но от 7 месеца всички казват „не”.

Вие сами от билети не може да се издържате дори с високи цени?

Не, заради достъпа до култура – и то когато говорим за репертоарни театри – няма как да имаме тези цени както в Зала „Армеец” по 100 лв. Тези национални институти са все пак културни центрове, в които нормалният гражданин с 500 лв. заплата да може да даде 8 лв. или 5 лв. за билет и да докара цялото си семейство за 20-30 лв. в зависимост от спектакъла. Това е достъпът до култура, а дали е хубаво представлението или лошо – това са други неща. Факт е, че залите са пълни, продаваме повече билети и хората влизат в залите. Увеличили сме средната цена на билета, през годините е вървяла 6,70 лв., 7, 8, в момента сме на 9 лв. Ние се развиваме, не седим на едно ниво, но с този критичен като бройка ресурс, който имаме като артисти и музиканти – не издържаме физически на натоварването. Има дни, в които едни и същи артист и колективи репетират 3 заглавия, или 2 заглавия и вечерта изпълняват трето.

Това в колко часове се равнява?

По принцип работното време на артиста е 8 часа, като в Браншовия колективен трудов договор (БКТД) е казано много ясно, че то включва самоподготовка, репетиции и представление. В нашия театър самоподготовката е 1 час, защо я наричаме така – защото, за да научиш една партия, трябва да влезеш в някоя стая, да се затвориш и да учиш партията като ученик. Само че няма как в този театър да има 50 стаи, в които всеки да се подготвя. Имаш общи репетиции, часове по танци, репетиция с диригент. Много често се случва така, че ти имаш 2 репетиции по 3 часа и половина – сутрин и вечер, или пък примерно сутрин имаш 3 часа репетиции и вечерта 3 часа спектакъл. Но спектакълът започва в 19:00 часа, ти си тук 1 час преди това, за да се подготвиш, той свършва в 21:30 часа, имаш 1 час за разгримиране и т.н., и на практика си тръгваш след 22:00 часа, това е нашето работно време. Да не говоря, че когато имаш творческо предизвикателство, не спиш, защото цяла вечер в теб върви текст и т.н., но това са творчески неща. И като заговорих за творческите неща да искам да отбележа, че даже самото министерство в свой доклад към Парламентарната комисия по култура и медии пише, че няма възможност за контрол за качеството на продукцията. Те трябва да контролират, а не могат да наложат такъв контрол. И изобщо самият техен отговор доказва нашата теза.

Те общо взето абдикират от задълженията си.

Да, те абдикират. И още малко от техния отговор: „Когато се прилага система на делегиран бюджет, се делегират права и задължения на директорите”. Само че къде е стратегията за култура? Каква е функцията на тези институти? Много е лесно да делегираш права на някого и после да кажеш, „оп, грешка”, само че институтът вече си е заминал.

Най-неприятното, което се случва, е, че в момента започва по неофициални канали да се създава напрежение в трупите, в отделните театри. Искат да започне отново противопоставяне в колективите, което го няма в момента почти никъде. Музикалните колективи са единни и това показва нашата подписка, с която искаме да се промени методиката. Тази подписка вече е пристигнала в София и аз усещам ръката на министерството да действа на принципа разделяй и владей. Създавай конфликти, за да не са единни хората. Гилдията ни е малка, въпреки че от отговора на МК разбрах, че сме 2378 души в цяла България. Но от тази бройка само около 1000 са музиканти, останалото е администрация, технически екипи и т.н. Когато ни разделят, ние вече няма да имаме маса, с която да излезем пред министерството и да викаме. В писмото си МК е заявило готовност за диалог на максимално високо ниво и на публично обсъждане и ние ще се възползваме от тази тяхна готовност.

Искат от нас конкретни идеи, които ние имаме и смятам, че е разумен срок до 1 седмица този диалог да се проведе. Ако трябва ще има медии, за да се запознае обществото с нашите проблеми, защото те остават заключени зад вратите на МК. Ако те не ни поканят*, мисля, че ние този път ще ги поканим пред сградата на министерството с протестни действия.

Обмисляте ли стачка?

Ние не можем да затворим театрите, защото единственият наш приход са билетите. Имайки продадени билети, имаш собствен приход и получаваш субсидия. Това, че те не я изплащат в момента, не значи, че не ни я дължат. Опитват се с административни трикове да ни вменят чувство за вина. Но в края на краищата бюджетът на МК за нас е към 67 милиона лв. и не може до средата на годината да е свършил. Институтите имат неразплатени разходи от февруари месец насам, а за тази 2015 г. бюджетът на МК е увеличен с 6 милиона. Не може да сме изяли бюджета на МК до юни месец, като при това сме започнали годината на минус, както твърдят те. Парите, които имаха да ни дават като преходен остатък, всъщност са ги написали като минус и сега дори се водим длъжници на МК.

Ако при първата методика, приета 2010 г., собственият ни принос трябваше да е 20%, сега е от 30 до 40% собствен принос, което значи, че за да вземеш 60 лв. субсидия, билетът ти трябва да е 33 лв. и не знам си какви стотинки. Сегашната методика орязва парите, които влизат в театрите, за да спазим някаква тяхна представа за нещата. Не може всички години нещата да се случват нормално и изведнъж да се окаже, че не изпълняваме нещо.

Сред кого се разпространява подписката?

В момента подписката върви във всички държавни музикални културни институти, като някои са на смесено финансиране – държавно и общинско, но това са горе-долу 12 института. Около 60-70% от членовете на колективите са се подписали. В подписката се подписват не само синдикални членове, защото всички сме на един хал. Случвало ми се е да пътувам с Бургаската опера, с Варненската, гостувам като представител на Музикалния театър и като оперетен артист и виждам каква е ситуацията – тя е същата. Получава се едно продаване на билетчета и накрая не ти дават парите.

Обсъждали ли сте тези неща с колегите си от другите културни институти, не само музикалните – обща подписка, протести и т.н.?

При театралите е малко по-различно. С тази методика в момента се случва това, че театралните институти ще получават пълната си субсидия при 8,50 лв. за билет, а ние при 8,50 лв. получаваме 50% от субсидията си. И методиката, без да иска, работи малко за театралните институти. Но в отговора на МК дадоха статистика, която ме порази, че могат да се хвалят с нея. Обясняват ни колко хубаво сме живели и музиканти, и театрали. Средната месечна брутна работна заплата в сферата на сценичните изкуства е 651 лв. Това е сумата, с която те се фукат. През 2010 г. сме започнали при 547 лв., а 2014 г. сме достигнали 651 лв. Само че ако тръгнем надолу по колективите, ще видим, че има заплати по 390 лв., 410 лв., 450 лв. – балетисти, хористи, артисти има на такива пари. В годините, когато имаше преходен остатък и можеха да се дадат пари на хората като допълнително трудово възнаграждение, много често те отиваха за ремонти, а не при хората, които допринесоха с техния труд, вместо да бъдат взети от параграфа за капиталови разходи. Но всичкото това, като че ли не е интересно за медиите и обществото.

Част от отговора на МК, изпратен до Пеньо Пирозов.

И това е за колко години висше образование, поне 6.

Много по-дълго! Музикантът започва от 5-годишен да се учи. Това е целият ти живот, като избереш тази насока, вече няма накъде. Стигнали сме дотук, че много хора са решили да се откажат от професията, и то качествени хора, заради тези проблеми.

Какво се случва с парите за ремонт на театрите, за поддръжка на инструментите на музикантите?

Не се дават. За тази тема мога много да говоря, но например в БКТД пише, че трябва да се изплаща 3% от фонд „Работна заплата” за социално-битово и културно обслужване (СБКО). Проблемът е, че примерно гримове, струни, платъци, инструменти се плащат от нашия джоб. Хората свирят със собствени инструменти, защото държавните вече не стават много отдавна за използване. Един инструмент струва по няколко хиляди евро, значи музикантът си купува инструмент, за да работи на държавата, която в края на годината го наказва и му обяснява, че не трябва да взима пари. И ти казва, че тези 600 лв. са абсолютно достатъчни за твоя труд.

Част от отговора на МК, изпратен до Пеньо Пирозов.

Какво следва, ако МК не се съгласи с исканията ви, протести?

Протестът ще го бъде, няма как, защото при предишното правителство още беше ясно, че се създава този дефицит. Той не е от сега, а от 2-3 години, но нито един министър на културата на може да се пребори с финансовия да се сложи буфер и тези пари да се дават оперативно. И да си развият системата, за да имат контрол. Както и да следят какви са спектаклите – комерсиални или художествени, защото в момента системата води до комерсиални спектакли, за да се пълни залата. Ние не можем да възпитаме публиката в едно по-високо художествено ниво, защото това е процес на възпитание. Функцията е обратна - ние трябва да определяме вкуса на публиката, а не тя нашия репертоар.

Това е работата на държавните културни институти, не да са комерсиално конкурентно способни спрямо частните, а да възпитават и обучават.

Ама то няма частни, аз съм се занимавал с частни проекти – за 1 час 20 000 лв. струва да напълниш една зала и то най-тънко да минеш, като платиш на хората мизерни хонорари. Къде има частни музикален театър, опера или нещо от този сорт? Няма, в България пазар не може и да има, защото населението е много малко и бедно.

МК, без да иска, признава в документите си, че е неспособно да контролира системата. И се опитват да прехвърлят вината върху работодатели и работниците. През цялото време с това се занимаваме от 5 г. Те се опитват да кажат, че ние кадруваме и защитаваме работодателите и затова в нашето писмо има един текст, който гласи, че ако някой от работодателите не се справя, ако обичате, сменете го. Но когато правихме конкурсите и говорихме за методиката, казахме че делегирането на права на един човек обрича 200 семейства на зависимост от едноличните решения на този човек. Той става материално отговорно лице и ако направи 2-3 проекта, които не са добри, трупата остава на улицата заради организационни проблеми. И нямат значение качествата на артистите или че са любими на публиката, това не ни интересува. Имало е предложения всичките заплати да се върнат на твърд бюджет, а собствените приходи, които получаваме на каса, да са стимул, да остават в театъра и така колкото повече собствени приходи имаш, ти ще гледаш да пускаш по-качествена продукция или да правиш баланс, че да ти се пълни касата и да разполагаш със средства за нови постановки, да мотивираш хората. Но този стимул го няма сега.

Говори се за закон за меценатството от време на време, как са нещата там?

Той се говори от много години, има някакъв закон, с който не съм много запознат, честно казано, но не виждам смисъл от него, след като практиката показва, че когато един човек е дал пари за изкуство, той няма никакви преференции като освобождаване от данъци и т.н. За да може човекът, който дава пари, да знае каква е реалната ползва за него. Обикновено дарител идва и дава пари и започват да го проверяват откъде ги е взел тези пари, че да ги даде. На практика няма механизъм, по който да се случи случката.

Търсил ли е театърът частни спонсори?

Той е търсил, получавал е пари от частни спонсори в различните години по различен начин. Понеже ние сме бюджетна организация, нашите приходи влизат в електронната система на бюджетната сметка, т.нар. СЕБРА, и фактически всичко, което получаваме от билети, от дарения и т.н. влизат в единната разплащателна сметка на държавата. След това те трябва да се върнат при нас, само че когато беше първият мандат на Рашидов, тогава си сложиха временни директори, техни си хора, и парите се връщаха примерно след 10 дена, макар че по закон трябва след 24 до 48 часа да можеш да ги ползваш. А сега от ноември не са пускани такива пари обратно към нас. Имаме няколко постановки, които правим със собствени ресурси, например купени са предварително материали, ползват се такива, останали от друго място. Казват, че бюджетът не стига. Да, но декември, когато е урожаят на Музикалния театър и имаме 15 хиляди души публика, 20 представления и не сме спали, за да играем и на Нова година, те ни взимат 10 хиляди билета, не ни ги признават за субсидия, прибират 100 хиляди лв. собствен приход от нашите билети и след това казват: „Този директор не се справя”.

Може ли да се каже, че МК краде от вас в момента?

Не, не може да се каже, че краде. Това е силно казано. По-скоро правят административни и финансови хватки, с които доказват някаква теза. Най-страшното е това, което мен силно ме притесни в изказването на Влади Люцканов, че отново на дневен ред дойде идеята, че са много театрите в България. Отново се говори само за театри, но на едно място се разбира драматични театри, а в министерството се разбира и опери, и оперети. Започва тази идея да излиза и това е притеснително, защото в първия етап на реформата едно време имаше план за сливания на опери, за закриване. Тогава синдикатите натиснахме много силно и това не се случи, но сега отново изплува като идея. Новите показатели, въведени в методиката от 2015 г. води към това – да докажем, че те не могат да издържат финансово. Ние също не можем, затова давайте да закриваме, да обединяваме, да деформираме и да правим някакви такива културни хибридчета като театър, опера и симфоничен оркестър в едно юридическо цяло.

Преди 5 години реформата е съкратила между 20-30% от хората в институтите и сега се върви към ново орязване?

Не трябва да го допуснем. В момента те казват, че в музикалните и танцови изкуства работят 2221 човека, т.е бройки. Това не са ли хора, а не бройки в таблиците им? От МК казват, че през 2014 г. сме станали 2398, като са се увеличили със 177 души, само че в писмото не пише, че през 2014 г. се откриха 2 нови музикално-танцови центъра – в Разград и Кърджали, и тези бройки са там. В нашите колективи нови попълнения почти няма, за да ме разтоварят. Но популизмът си върви! А тази бройка 2221 – не мога да кажа откъде е дошла, защото 2010 г. с постановление на Министерски съвет беше определен личният състав на сценичните изкуства и по спомен мога да кажа, че бяхме 1570 души. Как е нараснала тази бройката – не мога да кажа, като парите за заплати не са се увеличили в музикалните институти.

През цялото време в МК се публикуват резултати, после се сменят, после се допълват... Много е трудно да разбереш какво става, а те по БКТД имат задължение на всеки 3 месеца да ни изпращат отчети и да ги публикуват. А го правят само когато стане криза или някой надигне глас. Но аз съм творец и не мога да следя постоянно какво се случва в администрацията на Министерството на културата.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Днес сутринта на 18 юни до Музикалния театър е пристигнала покана от зам.-министъра на културата Боил Банов за отраслов съвет на 23.06.2015 г.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.07 2015 в 08:31

Напълно съм съгласен с гн.Пирозов ! Щом росен не може да представи сериозни аргументи,той започва дискусията с обиди и непрофесионални внушения ! Това мирише отдалече на заплатено и злобно тролене и умишлено противопоставяне на една очевадна истина ! Нищожните заплати обричат артисти и музиканти на мизерни пенсии ! Всичко подробно е описал Пирозов и не прави чест на росен (кой ?) да мърси едно право дело! Омърсен съм от подобни неуважаеми персони !

21.06 2015 в 21:22

Има нещо сбъркано навсякъде! Чета мислите на този човечец и бих го приел, че е така, ако не ходя в Музикалния театър! Влизаш в театъра и какво да видиш. Оркестъра звучи, като че ли се виждат за първи път. Гледам примерно " Чардаша" "Фраскита" или "Марица"- солистката коята трябва да е излъчва младост, сексапил и друг флуид е над 50 години- напрово да ти дожалее, че примерно гледаш бабата на Фраскита или бабата на Силва. Пеньо Пирозов като го видиш на сцената, нсе едно гледаш прототип на дядо Стефчо, да не говорим за физиката му. Смял се с глас в "Хубавата Елена" Гледах наскоро спектакъл на Будапещенската оперета" -погледнете за какво става въпрос. Единствено балета е на ниво в в нашия музикален театър. на спектакъла на Вълшебната флейта- " трите дами на нощта" -бяха точно над 150 г. и тези оперетчици като сложиха своите постоянни щампи -елате да видите какво се получи- ретро поп фолк. И после претенции, претенциии.. и т.н

19.06 2015 в 23:29

*** култураМУрашидов, също така... (не се извинявам, защото и прежденаписаното също не е Грешка...)

хахахахахахахаха

19.06 2015 в 23:26

...защо нямате повече ШОУТА... (край на извадката)

Първово, но не и последно... отбелязвам, за вадещите си хлаба с писано слово (клюки и компромати и прочее лайнофъргателства), че "чуждиците" не се членуват... напр.: повече ШОУ... или ако ви звучи незавършено, напишете повече ШОУ-ПРОГРАМИ...
... ако все пак, както е редно, се придържате към писане на литературен български (а не на майчино-махленския ви) език, то бихте могли да използувате словосъчетания като: сценична изява, представление или приетата "чуждица" концерт... защото иде реч запроявления на музикално-сценични изкуства, а не за "нещо за зяпане"...

(... та ако имаше "бан" за неправилно ползуване на български език и граматика в това електронно новинарско издание, то тукашните текстописачи биха били без конкуренция за получаване на въпросния бан... баси му и културтрегерите... така де, дейци на култураМУбойко...)

хахахахахахахахахаха

19.06 2015 в 12:09

Естествено, че публиката трябва да определя репертоара. Така няма да ни се налага да учим по сто страници ноти - ще свирим само парчета на Азис и ще помогнем за ромското включване. И спонсори ще има и публика. ПАЗАРЪТ ще е доволен, Кунева и Кънчев редом ще си показват новите дрехи в операта... Не виждам за какво са се размрънкали колегите.

19.06 2015 в 08:40

ДА ЗАКРИЕШ ВАРНЕНСКИЯ СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР!?! Е - ТОВА МОЖЕ ДА СЕ РОДИ ЕДИНСТВЕНО В ЧУТУРА!?! НИКАКЪВ КУЛТУРАЛЕН ПРЕХОД НЕ Е ТОВА - А ОФИЦИАЛИЗИРАНО ЗАТРИВАНЕ НА КОРЕНИ. ЗАЩОТО ПОДОБНИ КОРЕНИ НЯМАШЕ - А БЯХА СЪЗДАДЕНИ - НЕ ЗА ДА БЪДАТ ИЗЧИСТЕНИ ОТ ИСТОРИЧЕСКАТА СЦЕНА - ЗА ДА ПРЕбЪДАТ. НАКЪДЕ ВОДИТЕ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ - СИНКОВЦИ!?!
N.B.: Повторното искане на вхован код - е подозлителен номер зa кoнтрoл.

19.06 2015 в 01:46

Министерство на културата има 5 трола, като този, който пише, че не са ни длъжни данъкоплатците и се прави на голям интелектуалец! Не си правете труда да отговаряте, загубено време е! Нещата са ясни пичове! Оставка!

18.06 2015 в 23:27

Поздрави за позицията на Пеньо Пирозов. Гледал съм го на сцената, наистина е много талантлив артист и певец. На коментаторите, които говорят за пазарна икономика, ще припомня, че не за единия хляб живее човекът! Никъде по света няма печеливша във финансов смисъл опера или оперета. Печалбата е в съвсем друга посока - създаване на по-високо интелектуално качество в обществото!

18.06 2015 в 16:54

Много сте намалили цената на инструментите. Претендирам, че имам напълно актуална информация за цените на струнните инструменти. Цена за качествен нов инструмент под 5000 евро за цигулка и съответно 8 000-10 000 за виола и около 20 000 за чело не съществува. Задължителната смяна на струни изисква около 200 до 500 евро на година. Други консумативи около 100 евро за същият период. Ако имате по-стар и ценен инструмент само застраховката му е колкото заплатата на музиканта за година. Така, че това изкуство вече е в предсмъртно състояние в България.

18.06 2015 в 16:51

"Ние не можем да възпитаме публиката в едно по-високо художествено ниво, защото това е процес на възпитание. Функцията е обратна - ние трябва да определяме вкуса на публиката, а не тя нашия репертоар."
Абсолютно не съм съгласен. Икономиката ни живее на принципите на свободния пазар. Както и по-голяма част от световните икономики. Ако не искате публиката да определя вашият репертоар, то ще трябва да намерите подходяща форма на маркетинг, за да предизвикате интерес във въпросната публика или да се ориентирате към инвеститори (които във вашите среди се наричат "меценати"). Що се отнася до държавните субсидии - не мисля че данъкоплатеца е длъжен да спонсорира западащо, по една или друга причина, изкуство. Или се постарайте да предизвикате непосредствен интерес (гореспоменатият маркетинг) или инвестирайте труда си в "отворени"/безплатни партитури или сценично изкуство (било то оперно или театрално), с цел да предизвикате лелеяното "образоване" на публиката. Не забравяйте, че никой не ви е длъжен с нищо, заради това, че сте хора на културата - в края на краищата, всеки сам избира как да си изкарва хляба.