Марина Кисьова де Хеус и проблемите на жените в българската политика

„Когато говорим за женско лидерство, е много важно да излезем от стереотипа, когато една жена е на власт – тя да се държи като мъж. Обществото ни има нужда от емпатия. От опазване на мира. Джасинда Ардyрн от Нова Зеландия е такъв пример. Тя буквално показа как можеш да управляваш чрез съчувствието, тя беше обградена от деца. Дори начинът, по който тя излезе от политиката, е за пример – за да се отдаде на семейството си. Не е нужно да оставаш в политиката завинаги. Влизаш, вършиш си работата и излизаш.“

Това заяви Марина Кисьова де Хеус, председател на фондация „Екатерина Каравелова“, в разговор с Калоян Константинов в „Студио OFFNews“ за жените в българската политика.

Тя заяви, че когато говорим за участието на жените в политиката, то трябва да бъде водено от самите политически лидери. Макар и над половината население на страната да се състои от жени, много по-малък процент от депутатите и министрите в държавата са жени. „Жените са по-назад в листите. Една от бариерите е лично при жените, защото ние сами често се отказваме от това да бъдем в лидерската позиция“.

Според де Хеус със сигурност може да има напрежение спрямо политиките, налагани от ЕК – които не винаги са комуникирани по най-успешния начин. Като директивата за равнопоставеност в бордовете на големите компании. „Тази директива е за баланс на половете – тя защитава и мъжете, и жените. За да не са жените 60% от борда, например“, твърди феминистката.

„Вярвам в това, че жените имаме силна трансформираща роля в обществото. Затова преди 8 години създадох фондацията с цел създаването на подкрепящи се женски общности в цялата страна. До момента са обхванати над 300 жени в 11 града.

Преди 3 години започнахме с изследвания по темата каква е ситуацията с жените в политиката. Събрахме на кръгла маса представители на 7 политически партии, които набираха данни с месеци за представителност и проблеми, с които се сблъскват. Създадохме програми за подкрепа на национално и местно ниво. Понякога на нашите събития се запознават жени от една и съща партия, но от различни градове“, коментира Де Хеус.

Феминистката разказва малко повече и за историята на организацията си:

„Важно е да стъпваме на нашите корени. За мен Екатерина Каравелова е много позитивен пример за това как е била една от лидерките на женското движение в България началото на 20-и век. За мен най-впечатляващото бе, когато научих, че е участвала в международни конференции през 20-те г. на миналия век в Дъблин и Вашингтон, където тя – като част от Международната женска лига за мира – адресира темите за проблемите на българските бежанци.

Като съпруга на Петко Каравелов тя е била и нещо като дипломат в сянка, тъй като е превеждала част от кореспонденцията му, участвала е в политиката. Превела е страшно много книги. Важно е да пазим нейния завет.“

Марина Кисьова де Хеус засяга и темата, че у нас няма паметник на конкретна жена, която да е историческа личност:

„Имаме паметници на жени, които са на фигури: майката, музата, но не и на исторически личности. Това трябва да се промени. Също така имената на улиците, които са на жени, са доста по-малко от тези на мъже.

Патриархалната култура е много силна в страната ни. Но тя е много различна по регионите у нас. В София е по-слаба отколкото в Шумен например. Социалната еманципация в България е наложена отгоре през комунизма. Жените добиват равни права и възможност да работят. Ние имаме много примери на жени, които са успешни в бизнеса. Но еманципацията в личната сфера не се е случила и това е нещо, върху което още се работи. Вероятно и проблемът с насилието над жени е свързан с това.“

Следете новините ни в GoogleNews