Ректорът на УНСС: Втренчени в атестирането, да не изпуснем обучението

Университетите искат да се повишава качеството на обучението и на научните изследвания, но начинът, по който това беше предложено, раздразни академичната общност - казва кандидатът за председател на Съвета на ректорите проф. Димитър Димитров

Александра Маркарян Последна промяна на 06 юни 2022 в 09:00 2172 2

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС

Снимка БТА/Христо Касабов

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС

На 9 юни Съветът на ректорите ще избере новия си председател. Известните до момента кандидатури са три - на ректорите на Медицинския университет в София - акад. Лъчезар Трайков, на УНСС - проф. Димитър Димитров и на Русенския университет - акад. Христо Белоев.

Трябва ли да се промени работата на съвещателния орган, който обединява ръководителите на университетите и висшите училища в България и какво мислят за наболелите проблеми във висшето образование и замислената от министър Денков реформа? Питаме всеки от тях блиц интервю.

Представяме Ви отговорите на проф. Димитров.

Проф. Димитров, как оценявате работата на Съвета на ректорите досега? Необходима ли е промяна?

Дейността му трябва да стане по-открита, да има малко повече диалогичност вътре и с останалите институции. Самият Съвет не разпределя ресурси и не управлява структури, но има отношение към политиките, които се формират. По-активното участие на всички членове на Съвета на ректорите и стоящите зад тях университети може да допринесе за повече ползи, за по-добри решения, които са и консенсусни, и помагат за развитието на българското висше образование.

С решаването на кои проблеми бихте се заели незабавно, ако бъдете избран за председател?

Ще търсим общи решения. Винаги съм разчитал на колективната работа. Има няколко краткосрочни проблема, които стоят. Единият е за тези прословути 20 милиона за университетите в държавния бюджет, отпускането на които беше обвързано с много условия, които трудно се изпълняват и се бави подкрепата на висшето образование.

Те бяха предвидени за компенсиране на инфлацията и за подкрепа на възнагражденията на хората, които работят в системата.

Тези 20 милиона бяха определени в параграф 17 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет с доста условия - за атестиране, за развитие на академичния състав, после университетите да приемат тези критерии в правилниците си в съответствие с обща методика и нещата стават доста трудни за изпълнение. Неслучайно има такава реакция от отделни ректори и университети, че това трудно може да стане. Виждате, има и внесено искане в Конституционния съд спрямо това. Има предложение на депутати да отпадне поне текстът и да се освободят парите без условия.

Това е единият от въпросите, за които трябва да се намери бързо решения, защото ще има нова актуализация на бюджета и не трябва да се допуска тези 20 милиона да си останат ей така в новата актуализация, без да има нова добавка към висшето образование. Нещо, което ни беше обещано - че ако сега има някакъв проблем или е пропуснато, ще бъде вкарано в актуализацията от юли.

Тоест очаквате освен тези 20 милиона да има и още средства за допълнителни възнаграждения на преподавателите и служителите?

Да. Има инфлация, има горива. Висшето образование по принцип не е много финансирано. Някои университети са по-добре заради чуждестранни студенти или по-висока субсидия, но има нужда от стимулиране в тази посока. Като сравним и равнището на работните заплати в университетите и в други сектори, бих казал, че има нужда от малко по-голям стимул за всички, които работят в системата.

По повод параграфа чух дори мнението, че е написан така, за да не бъдат дадени тези пари.

Предполагам, че е имало добри намерения - да се обвърже с качеството в системата. Бяхме се събрали в Русе Съветът на ректорите, заедно с представители на КНСБ-ВОН и там близо един ден коментирахме как да намерим решение на този въпрос, работейки по правилата на параграф 17. И не можахме да намерим такова решение.

Ако бъде осуетено или забавено отпускането на тези средства, ще протестирате ли?

Хората, които работят в университетите, са доста възпитани и се надяват на разумно решение. Мисля, че има разумни хора и в МОН, и в парламента, за да може да се намери бързо и елегантно решение. Не ми се мисли в тази посока - за протести или за демонстрации, но синдикатите си имат своя собствена позиция и затова изразяването на по-категорична позиция ще помогне да се види, че работата е станала сериозна.

Доста се колебаех дали да изляза с такова становище предвид номинацията за Съвета на ректорите, но трябва да се каже от името на университета и нашите синдикати, имаме три организации, които подкрепят позицията.

Ние работим с институциите като ректори, но имаме огромна отговорност към хората, които работят в нашите университети. Те, съответно, ни задават въпроси: "Какво правите?", "Имате ли решение?", "Как реагирате на такава ситуация?".

Как гледате на намерението на министъра да окрупнява висши училища?

Има работна група, която се събира веднъж при него. Срокът е до 30 юни да се предложат такива решения.

Въпросът първо е юридически - как това да стане, въпреки че и по сегашния закон има възможности, но те са доста крайни - закриване на единия, сливане на другия. После да се търсят по-елегантни форми за сливане, обединение, по-засилено коопериране. Юристите казват, че доста трябва да се напише в тази материя. Възникват въпроси - кой управлява тези консорциуми, тези обединения, как ще се разпределя бюджетът, студенти, общи разходи. Все неща, които трябва да бъдат уредени. Говоря за държавните университети, които по принцип имат доста регулации.

Има такъв чуждестранен опит. В някои държави това е провеждано, има и възможности за стимулиране на такова сливане, но аз съм убеден, че когато университетите видят своята полза и предимства да бъдат по-активни в кооперирането помежду си, те ще го направят това нещо. Ние сега работим в едни така наречени клъстери. Всички университети имат такива държавни политики за изпълнение, където трябва да се кооперират с други университети. Има съвместни програми за размяна на преподаватели. Имаме проект и доста университети в България имат проект по "Модернизация на висшето образование", където правим съвместни програми.

Между другото, тъй като говорехме за проблеми, които бързо трябва да бъдат решени, все още не са приети измененията в Закона за висше образование, където е уреден именно този въпрос - за съвместните програми. Това се приема от всички университет и ще ни помогне за проекта. Очакваше се миналата година март, април да бъде приет. Не можем така да работим, това ни затруднява. Свързано е с приема на студенти, с общи дипломи.

Има много примери на засилено сътрудничество. Говорих Ви за нашия проект ENGAGE.EU, където 9 водещи бизнес университета от Европа имат засилено сътрудничество. Проектът е за три години, очаква се да бъде финансиран за още 5. Говорим за споделяне на ресурси, виртуален кампус, размяна на студенти виртуално и реално, обща платформа за студентите, единна електронна книжка. Има най-различни форми за - не бих казал обединение - но засилване на сътрудничеството в днешно време.

Ако се подходи само административно: "Дайте да слеем този и онзи", това ще бъде много тежка реформа. Първо, много години ще отнеме и няма да се видят ползите. Понякога в различни университети има различна организационна култура, работа с институциите. Опасявам се, че не може така лесно да се слеят или обединят два, три университета.

Темата за атестациите "взриви" мира в академичните среди. Изглежда, че в основата на предложението на министър Денков стои убеждението, че качеството в университетите е много ниско. Прав ли е? Как трябва да бъдат направени промени, без университетите и министъра да сте в ролята на врагове и да водите "битки"?

Не мисля, че някой има такова мнение за българските университети, които имат много успехи по различни поводи, по привличане на студенти.

Самите университети искат да се повишава качеството на обучението и качеството на научните изследвания. Ние имаме интерес от това. Но начинът, по който беше направено - свързан пак с този прословут параграф 17: до 30 април да се изработи методиката, за да се спази закона; проектът беше направен по непрозрачен и неясен начин, с неразбиране на спецификата на едно или друго направление - раздразни допълнително академичната общност.

Някои водещи университети всъщност имат и по-високи изисквания от това, което се предлага. Но има детайли. Беше направено без предварително съгласуване с академичната общност, не е ясно дали ще има гратисен период, кога ще се въведе - въпроси, които предизвикаха недоволство или напрежение.

Това трябва да стане и ние го правим и в нашия университет, и в другите университети лека-полека променяме показателите. Преди няколко години никой не говореше за Scopus и Web of sciense. Сега има такива изисквания и в нашите вътрешни правила на университета - да има една публикация тук, там - две публикации. Лека полека хората свикват и с начина на публикуване, така че това е не много лесен и бърз процес. То е елемент от организационната култура на университетите.

Да добавим - втренчени в това да атестираме, да се оценяваме по известни бази данни с публикации и други неща, да не изтървем нещата в обучението. Защото има и такава опасност. И сега има преподаватели, които пишат статии за Scopus, но обучението им остава на заден план. На два или три кита стоим - имаме задължения към обществото и към студентите, и към научните изследвания.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1900

2

rincewind

07.06 2022 в 18:11

Хич няма и да го чета. Обучението сте го изпуснали от години, другарю ректор! Конкурирате се с библиотекарския кой е по-тъп. Е да не забравяме Шумен, Благоевград, НБУ и прочее "висши" училища :)

5447

1

pisnamiotmutri

06.06 2022 в 09:40

Е то с участие в предизборната кампания на Еднокнижния Борисов това ректорче по-добре да не приказва