Владо Унгареца: Бяхме мега звезди. Отвсякъде звучеше 'Леле, како!' А аз продавах цигари на пазара

Последна промяна на 12 март 2020 в 17:13 20739 1

Понякога е добре да се обърнем назад, да погледнем какво се е случило и после, помъдрели, да продължим напред...

Глупости на търкалета - постоянно гледаме назад и постоянно се питаме - "къде сбърках" и никога не можем да намерим отговора.

Лирично отклонение към първото интервю от поредицата разговори с хора, за които смятаме, че са оставили следа в музиката.

То е с Владо Попчев, или както си го знаем - Владо Унгареца. Човекът, който преди доста години написа:

"Предъвкваме стари, плоски клишета
С дъх неприятен на чужди уста
Имаме пътища, имаме цели,
Но само във къщи сме силни и смели"

Избрах да започна тази поредица именно с Владо Попчев, защото той, заедно с Любо Малковски и Димитър Воев бе един от хората, чиито песни бяха припознати от онова поколение, което на практика днес е готово да управлява България.

Но не го прави.

А не го прави, защото едно друго поколение, което предпочете текстовете на Лепа Брена и Кондьо се оказа далеч по-гъвкаво и амбицирано.

А сега малко фактология.

"Контрол" е създадена през 1988 година.

В състава влизат:

Николай Йорданов (Кольо Гилъна) - вокал

Владимир Попчев - бас, основен композитор и текстописец на групата

Владо Попа - барабани

Стоян Тенев - китара

Красимир Неделин (Крезо) - клавишни инструменти.

Владо Попа напуска групата и на негово мястро идва Оги Кьосовски, който до ден днешен е барабанист и музикален продуцент на "контрол". Колю Гилъна напуска "Контрол" след записите на албума "Любоф" и на негово място идва Петър Станоев (Пецко). Днес Контрол са с нов вокалист - Иван Гатев. Съставът в момента включва Владо Унгареца, Стоян Тонев, Оги Кьосовски и Иван Гатев.

За мен "Контрол" бяха и продължават да са групата, която по някакъв странен и самобитен начин успяваше да покаже как стените могат да бъдат бутани, но после, на това място, да се танцува.

С Владо Унгареца разговарям ден преди техния концерт в столичен клуб, който не е ясно дали ще се състои.

Днес няма социализъм и цензура.

Но има вирус.

Владо, започваме това интервю заедно с нахлуването на коронавируса в България. В петък, 13-ти, е насрочен концерт на Контрол в ROCK'N'ROLLA. Ще има ли концерт, или тоя COVID е враг на пънка?

Тоя вирус е враг на културата, доколкото разбирам. Не, още не е ясно. Може да има, може да няма, чакаме някакъв сигнал.

Като заговорихме за чакане на сигнал, се сещам, че имате една песен - пародия - "Козлодуйски бряг, бум!" Да не чакаме тоя сигнал?

Скоро някой беше писал за песента ни "Велика нация" ("Ние сме велика нация, кисело мляко, секс и демокрация" - б.р.) и, свързвайки го с втората писта на новото летище, бе написал - "Тия са го предрекли" (смее се), така, че за козлодуйски бряг... май няма да сме живи, докато каже "БУМ".

"Имаме си български космонавт
имаме си даже двама космонавти
и чувам, че скоро щели да построят
нова писта на старото летище"

(текста на "Велика нация" - б.р.)

Как един пънкар на средна възраст, на която сме и аз, и ти вижда ситуацията в момента? Има ли днес място за протест? Защото едно време беше ясно кои са лошите. А сега?

Е, сега нещата са размити. Не е ясно дали лошите сега не са същите лоши, които бяха и преди. От тогава, от едно време, си остават хубавите спомени просто защото сме били млади. Сега, колкото и да е лошо, е по-добре от преди.

Четох едно твое интервю, в което казваш, че обикаляйки празните магазини в края на соца сме събирали "злоба" или иначе казано - материал за протест. Сега като че ли се превърнахме в консуматорско общество, загубило желание да протестира?

Абсолютно сме станали консуматорско общество. Включително и аз. Скоро си търсих нещо из къщи и като се зарових в кашоните, намерих толкова неща, които съм купувал и нямам никаква идея за какво са ми... Ако сметнеш колко пари са това и колко полезни неща би могъл да направи човек с тия пари...

Да, консуматорско общество сме, определено.

Виждаш ли мястото на пънка в днешното общество? През 70-те години, възниквайки на Запад, пънкът е бунт срещу точно това консуматорско общество. При нас пънкът възникна като протест срещу диктатурата. Тоест западния пънк бе ляв, а българския - на практика десен. Не е ли време днес, в хипотеза на консуматорско общество, да се появи ляв пънк у нас?

Това може би трябва някакви младежи да го направят, които вероятно нямат никаква представа какво е ляво. Ако това, в което ние живеехме някога е лявото, не знам... Всички около мен псуват постоянно - правителството, Бойко Борисов. Но като гледам другото, което би трябвало да е ляво какво е... Все ми се струва, че няма да стане по-добре.  Не знам, това са политически теми, а аз гледам да не се набърквам в политиката...

В крайна сметка всичко е политика. Но да оставим това. Да се върнем на първия албум на "Контрол". Половинката плоча с "Нова генерация". Даваш ли си сметка, че този албум е на 31 години - с една година е по-стар от българската демокрация? Какви спомени имаш от тогава?

Записвахме във второ тонстудио на БНТ. Тонрежисьори бяха Тошо Лечев и Вальо Ветов. Имахме една седмица за записа на албума. 

Замислял ли си се, че в този албум има песни, които са актуални и днес? "100-150" например?

"Видях аз младостта вървеше
По сто, сто и петдесет в строй
Крака набиваше, крещеше,
Че ще тръгне смело в бой.

Видях аз свободата с бели
Сто, сто и петдесет листа
Със корици твърди, остаряли
Забравена събираше прахта"

Или нищо не се е променило днес, или ние сме били гениални (смях). Но май всъщност нищо не се е променило. Пишех песните с бутилка "Слънчев бряг". Още го има тоя коняк, но вече не е същия и ме боли глава от него. А тогава не ме болеше глава. И това помагаше много. Имах си тетрадка с текстове и обикновено гледахме дали някой от тях може да стане. Но имаше и обратния вариант - пишех текстове върху готова мелодия.

За албума бяха предвидени още две песни, които отпаднаха. Едната, вече не си спомням защо отпадна, се казваше "Има". Другата бе "Домакиня". Имаше и две-три "корекции" по текстове. Тогава изобщо не съзнавахме какво правим - бяхме на практика група от 6 месеца. Беше огромна изненада за всички нас да записваме албум.

Демо запис на Контрол, в който присъстват двете извадени от първият им албум песни - "Има" и "Домакиня" - 1988 година

По това време на много различни места в България се появяват пънк групи. "Нови цветя" от Кюстендил например са група още от 1978 г. Подържахте ли някаква връзка помежду си?

Не, странното е, че чак после разбрахме, че на различни места в България има други като нас. Варна, Кюстендил, София.

Тогава Комсомолът се опита да яхне контракултурата.

Да, имали са задания хората. Но нас ни "призова" Кирил Маричков. Той беше натоварен със задачата. След това, когато записвахме втория албум, се оказа, че имаме музикален продуцент - Ивайло Крайчовски от ФСБ, който веднъж се появи на една репетиция, изслуша нещата и каза - "Ами, правете каквото сте решили, момчета. Аз не мога да ви помогна".

Имаше ли някакво високомерно отношение от страна на така наречените "академични" музиканти спрямо вас? Чували ли сте например - "тия не могат да свирят"?

Чували сме и това беше вярно - ние наистина не можехме да свирим. Не, че сега можем кой знае колко, но тогава наистина не можехме. Имаше такова отношение и хората са си били напълно прави. Даже си спомням когато започнахме да записваме първото парче Боби, барабанистът на "Орион", след като чу, каза - "Е, то бива, бива фийлинг, ама това е прекалено".

Е, вие после отмъкнахте следващия барабанист на "Орион" Оги Кьосовски, така, че сте отмъстили (смях). (1)

Е, не, всъщност ние с Оги свирехме още преди да има "Контрол". Той беше на 15 години. Попа, Кольо, Тони, Крезо (кийбордистът на "Контрол" - б.р.) дойде за първи път в мазето, където свирехме и каза "Момчета, извинявайте, аз имам съвсем малко време, защото после съм на купон при Аня Пенчева". Беше с един панталон с ръбче. "Не мога да ви отделя много време, но дайте да видим какво можем да направим".

Красимир Неделин -Крезо - кийбордист на "Контрол"

Какво си спомняш от първите ви репетиции заедно, защото да напипаш един стил не е лесна работа?

Първоначалните ми спомени са ужасяващи. Аз работех по това време и винаги пристигах с половин час закъснение. Отдалеч чувах как се свири "Smoke on the Water", "Black Night" и аз просто се хващах за главата, мислейки си, че това е поредната дивотия, защото сигурно всеки е минал през поне през 30 такива групи, преди да направи нещо собствено. Имаше голям напън от моя страна - "Давайте да направим нещо свое, защото с тоя Smoke on the Water доникъде няма да я докараме".

Не съм сигурен, че ни е повлиял Франк Запа. Никой от нас не беше слушал пънк и не знаеше какво е пънк. Може би аз бях единственият, който познаваше пънка покрай унгарските банди - "Беатриче", "Бикини", ето това беше пънка за мене. Аз не бях слушал нито "Sex Pistols", нито "Clash", нямах представа какво свирят тия хора. Тони, китаристът ни, мрази пънк-а. Той слуша "Канзас", "Сага"...

Тони още ли свири с ютията? (Тони, китариста на "Контрол" бе известен с китарния си ефект, който бе събрал в тялото на една ютия за гладене - б.р)

Ами пази си я, но не я ползва. Скоро даже го навивахме да си я възстанови.

А как стигнахте до пънка?

Явно това ни се е отдавало. Освен това Попа знаеше само този такт - туф-таф, ту-ту таф (смях). Той започваше да свири и ние какво - давай по него. 

Владо Попа е легенда. Всъщност той мина през всички пънк групи - "Холера", "Уикеда".

Владо Попа - барабанист на "Контрол"

Попа изобщо е легенда. Нали знаеш - накрая ще останат само хлебарките... и Попа (смях).. .и Крезо. Знаеш ли как Попа напусна групата? Това също беше великанско - само Попа може да го направи. "Момчета, аз отивам да си купя цигари"... И край. Не се върна. След три дни трябваше да записваме албум. И той не се върна. Ние започнахме да записваме и той ми се обади. Вика - "А бе, вие нещо сте ме изгонили от групата". Викам му - "Попе, ние вече записваме албум". "Аз разбрах" - вика Попа. "А откъде се обаждаш" - питам аз. "От Търново" - отговаря Попа.

Владо, идва първия ви албум. Времето е на ръба между социализма и демокрацията. Във ваше лице критичната маса млади хора виждат бунта. Тогава вие, групите от първото поколение на прехода канализирахте тази натрупана енергия. "Контрол", "Ера", "Ахат", "Нова генерация", "Ревю" - вие бяхте бандите на бунта. Но някак на върха се оформихте трима автори - ти, Воев ("Нова Генерация") и Любо Малковски ("Ера", "Ер Малък") . Имахте ли някаква духовна близост помежду си?

Честно казано с Воев не съм имал никога приятелски отношения. "Здравей" - "Здрасти", "Може ли да ти взема баса?", ей такива неща. С Малковски сме имали много повече отношения. Воев, аз не го познавам много добре, но беше затворен човек, който си имаше свой кръг, с който си общуваше и не допускаше много-много другите хора. Въпреки че сме пътували на две турнета заедно.

Помниш ли голямата истерия около вас? Имаше ли един момент, в който си мислехте - "Ние сме звезди"? Визирам конкретно времето около "Леле, како", "Бий хлапето", "Най-щастливия ден"?

Съвсем точно си спомням момента, в който бяхме "мега гигантски звезди". Аз живея точно до пазара "Димитър Петков". Нямахме пари, нямахме участия, въпреки, че бяхме "мега известни". Аз продавах на един павилион цигари и всякаква контрабандна стока, а около мен навсякъде се продаваха наши касети и от всички радиостанции звучеше "Леле, како", "Бий Хлапето", "Не съм нормален". А аз се бях хлопнал между сергиите, които продаваха наши касети и продавах цигари. Защото "звездите" нямахме участия...

Кога според теб свърши тази романтична история на българския рок енд рол? За мен всичко приключи с последния албум на "Ер малък" "Лично", някъде около 1995 година.

Когато се появиха Доньо и Моньо (смях).

Аз мисля, че около края на 1994 г приключи всичко. Може би защото започна да навлиза информацията, а може би защото тези, които живееха с рока и се интересуваха от него, вече не живееха в България. До 1994 г се изнесе всичко, което имаше и два грама мозък в главата. 

А после дойде Виденов... Вие имахте един проект - "Чувал-чувал", който беше точно по това време.

Точно по това време. След това вече нещата бяха кой как да оцелее. Имаше добри хора като Денис Ризов примерно, който ни плати един цял албум. Ако не беше той, нямаше да имаме албум ("ЛюбоФФ - б.р.). Но той вече беше закъснял. Според мен вече никой не искаше да слуша такава музика.

Да оставим миналото в миналото. Какво се случва днес? Известно време "Контрол" ви нямаше. Сега имате нов албум, имате нов вокалист - Ванката Гатев. Концертирате, записвате, правите клипове...

Ако не беше Огнян да ни събере, нямаше да се съберем отново. Аз вече съвсем бях решил, че всичко е приключило. Добре де, но за да се съберем трябва да има и нови песни. Добре, че от скука с Тонката (Стоян Тенев  - б.р.) отвреме-навреме се събирахме и записахме около 30-тина неща, които все още ги използваме. Тоест - вече сме готови с още един албум, който е записан. Макар че вече нямам никаква идея какво е да издадеш албум. CD-то е напълно безсмислено. Хората даже вече нямат CD-плеъри в колите си. Сега всичко е дигитално. Например - издаваш обложка с код, който ти отключва албума. Толкова сложно ми се струва, нямам идея за какво иде реч, но както и да е.

Но да се върнем на събирането на "Контрол". Огнянчо (Оги Кьосовски - б.р.) си дойде с Иванчо (Иван Гатев - новия фронтмен на "Контрол - б.р.), за когото нямах никаква представа с какво се занимава. Веднъж ходих да им слушам някакъв проект - свиреха всичките смъртоносно гадни естрадни песни. Ужасна работа. Аз много ги харесвам всичките пичове вътре в този проект (групата "Естраден преврат" - б.р.), страхотни музиканти, страхотни хора, обаче тези песни просто не знам... поне три уискита трябва да изпия, за да ги понеса.

Сега ще те ужася още повече. 10 години свирех в пиано барове, в които се свирят всичките тези ужасни естрадни песни. Знаеш ли коя е една от най-свирените? "Най -щастливия ден". Ако получавахте по 50 стотинки на изпълнение за тази песен, досега щяхте да сте милионери. В тоя ред на мисли, колко получи последния път, когато отиде да си вземеш авторските в "Музикаутор"?

Към 160 лева, след като ми удържаха някакви там... Не знам за колко време е това, аз не ходя често в дружеството.

Как ти се струва сцената днес? Вие концертирате, имате клубни участия?

Аз нямах понятие какво е клуб допреди 4 години. Аз не съм ходил по клубове и се оказа, че това е къртовски тежък труд. Евала на тия хора, които се занимават с тия заведения, за да има къде да се изявяват артистите. Това е прекрасно, но е кучешки труд. За мен беше голяма изненада в началото. Клубът отваря в 21 часа. Групата трябва да започне в 22 часа. Започва се - "Изчакайте да дойдат". После - "Изчакайте да пийнат". После - "Изчакайте да пушат". Вместо в 22 часа, групата започва да свири в 1 часа след полунощ. Свирене до 3. После събиране на инструменти до 5. И това те съсипва, защото не си на 20 години.

Знаеш ли за инициативата на споменатите малко по-рано "Музикаутор" за квоти за българска музика в ефира? И какво мислиш за тази законодателна инициатива?

Всичко, което започва с думата "задължително" вече не ми харесва. Не можеш да задължиш хората да харесват или да слушат нещо. Няма как да стане това. Но има друг вариант. Ето, аз това го подкрепям с две ръце. В Унгария, когато дадена община плаща някое събитие с държавни пари, тогава ако репертоарът не е твой на 100 процента и не пееш на унгарски, не ти плащат. Тоест - не можеш ти да излезеш там на площада, да свириш Пърпъл и Рейнбоу и да ти платят. Просто свириш собствените си песни на собствения си език и тогава всичко е точно.

А каква е ситуацията с унгарската сцена в момента? Ние тук говорим за Унгария, само за да хейтим и съответно да хвалим Орбан, но не знаем нищо за тамошната сцена?

Там също имаше един период на застой, в който всички решиха да се правят на западняци, съответно да пеят на английски. Последва огромен отлив на публиката. И веднага нишата и там се зае от някакъв техен си турбофолк. Ужасяваща работа. Сега обаче турбо фолк изпълнителите започнаха да отмират и се появяват млади групи, които си пеят на унгарски и си правят един доста приличен рок. Даже доста алтернативни групи има. 

А Орбан? Какво ти е мнението за него?

Трябва ли да го казвам... Същият като нашия е. Те за това се обичат толкова.

Правим това интервю по време на Коронавируса. Концертът ви в петък, 13-ти, е под въпрос. Не е ли достойна тази паника за парче?

Всъщност аз вече написах песен за Коронавируса, но няма смисъл да я пеем, защото това ще отмине. И когато отмине, песента няма да е интересна, защото хората няма да си спомнят причината.

Кога е следващият ви концерт?

На 11 април в София със сръбско-босненската група "Бркови". С тях свирихме и в Белград. Имаме и готов албум, който се мастерира от Оги Кьосовски.

Владо, гледах филма "Рок енд рол", в който се разказваше за вас, контракултурните групи. Някак тъжно завършва този филм.  Като гледам и това интервю не е много весело. Смяташ ли, че сте тъжни герои - всички от това поколение? Тъжни герои ли са героите на контракултурата от времето на прехода?

Ами да, може и така да се каже. Въпреки че когато се съберем заедно и когато отидем да свирим някъде, изведнъж всичко се променя. Аз само заради това ходя да свиря. Ако го нямам това преживяване отвреме-навреме - поне веднъж месечно, наистина трябва да си изкопаем, как беше... дупката и да си легнем вътре.

Какво би казал днес Владо Унгареца на хората, които са израснали с неговата музика и неговите текстове?

Никога не съм си представял, че това, което съм направил, е нещо значимо. Както ти казах и в началото, това са неща, писани на бутилка "Слънчев бряг", които  никога не съм смятал, че са значими и че са кой знае колко интересни. Никога не съм си представял, че това, което правим, може да бъде възприето насериозно, камо ли да формира някого.

Значи все пак ще завършим с това, че сме тъжни герои?

Май с това ще завършим, наистина.

***

Разделяме се с Владо Попчев.

Той тръгва нанякъде, а аз сядам да свалям интервюто.
И си мисля, че има много бунтовници - с кауза и без кауза.
Но че бунта се ражда тогава, когато никой от нас не го очаква.

Днес имаме бунтовници на щат.
Бунтовници на хонорар.
Бунтовници с работно време.

Но бунта ще дойде тогава, когато никой не го чака.
Ще се появи с неговата шарена коса, със скъсаните дънки, ще напише "Punk's not dead" на някоя стена и ще замери с камък нечий прозорец.

И така ще ви събуди.

А ние - ние сме просто инструменти в ръцете на негово величество бунта.
Ние, тъжните герои на едно сбъркано поколение.

И, Владо - благодаря ти за песните на "Контрол". И за текстовете!

Прав си - "Слънчев бряг" вече не е същата напитка...

---------------------

1) Огнян Кьосовски сменя Владо Попа в "Контрол, идвайки от група "Орион"

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

camelasign

13.03 2020 в 09:08

Има леви пънк групи у нас, ето една от тях. И много добре знаем какво е ляво. https://www.youtube.com/watch?v=75zeLZVtLbk&t=531s