Всеки, който не ги е слушал на живо, е изпуснал много, защото това е нещо, което не можеш да чуеш често в България. Имаш възможност да поправиш тази грешка на 27 септември (петък), когато SOUTHWICK ще представят новия си сингъл „2 You” на сцената на Sofia Live Club. За да научим повече за групата и за пътя към фънк щастието, поговорихме с тромбониста и бенд лидер на SOUTHWICK – Божидар Василев (TromBobby).

Какво е за теб SOUTHWICK?

Мечта. Сбъдната мечта. Сбъдвам я всеки ден все повече и повече.

А какво мечтаеш за SOUTHWICK?

Като за всяко нещо – мечтая си да порасне и да стане още по-голямо.

Има ли умение от музикалния процес, което не владееш?

Със сигурност има много неща, които ми бягат – и технически, и теоретични, софтуерни познания. Според мен познанията никога не могат да бъдат достатъчни.

Какво е нужно на един музикант, за да се развива?

Преди всичко – да слуша музика, защото не може да си музикант и да не слушаш музика. От нея се черпи най-много информация. Трябва да се поддържаш ежедневно, както със спорта – ако искаш да си в топ форма, няма как да си пропуснал няколко дни тренировки. Същото е и при нас.

Четеш биографии на музиканти. Какво научаваш? Има ли тенденции в начина на живот и характера на успешните и велики музиканти?

Общо-взето всички биографии са пълни с информация, защото всички велики музиканти постоянно са работили над себе си и са се развивали. Това е общото между тях – всички са работили много, за да постигнат желания ефект.

Коя песен е велика песен?

Много велики песни има! Велика е тази, която те кара да чувстваш и се е докоснала до теб. Затова има различни стилове, различни музиканти и различна музика.

Доколко въздействието върху публиката зависи от музиката и доколко – от излъчването и личността на артиста?

Според мен в мейнстрийма в много по-голям процент харесването идва от самата визия и имиджа, отколкото дали парчето се докосва до теб или не. Това си е мое мнение, но като цяло зависи за каква публика и за кои музиканти става въпрос. Има много музиканти, които работят за определена кауза и не гонят мейнстрийм. Аз не гоня мейнстрийма, а качествения музикант, който е достатъчно добър професионалист, за да работи с всички и достатъчно добър артист, за да остави нещо.

Това означава ли, че не се стремиш към повече аудитория?

Естествено, че се стремя към повече аудитория. Не може да си артист и да не искаш да събираш по-голяма аудитория. Важното е тази аудитория да са хората, които наистина слушат музиката ни. Не смятам, че имаме кой знае какви други качества, с които да ги спечелим...

Какво е необходимо, за да се получи един концерт по най-добрия начин?

Много репетиции, много подготовка, много познания. Да знаеш на всяко парче какво се изисква, какво трябва да се случи във всеки момент, да имаш концентрация и най-вече – да си отдаден, трябва да си единствено и само в музиката, за да се получи добре...

Ти като излезеш на сцената забравяш ли за всичко друго или не успяваш да се абстрахираш?

За щастие, повечето пъти не мисля за нищо друго. Естествено, случвало ми се е да мисля и за други неща, но аз, както и всички хора, все още се уча.

Студийната работа е доста по-различен процес. Какво е важно при нея?

Не трябва да се бърза, когато се записва. Трябва да изчакаш да мине време, трябва да слушаш, трябва да си много спокоен, защото студийната обстановка е тотално различна от лайф обстановката – нямат нищо общо. А и няма нужда да се търси общото. Просто направи всичко възможно, за да се получи студийният албум страхотно, както и всичко, което правиш в студиото. Двете дейности са много различни. При толкова напреднали технологии, студийната работа е нещо, с което почти всеки може да се справи. За да излезеш и да свириш на живо ти трябват определени музикални познания. И в студиото ти трябват познания, но от друго естество. На лайф винаги имаш живото, моментната емоция, импровизацията. Лайфът винаги е моментно състояние и затова е толкова ценен – там всичко изсвирено на момента никога повече не може да бъде същото. Точно затова музикантите в днешно време трябва да се възползваме от това, че на лайф можем да правим определени неща, а в студиото – да пренасяме съвсем други настроения.

Има ли територия, от която искате да се възползвате в момента?

Сега експериментираме малко повече с електронни звуци, синт ефекти и т.н. Освен това се опитваме да пренесем на лайф това, което правим, записвайки.

Може ли фънкът да е много популярен жанр тук и сега?

Фънкът е много слушана музика по света. Във всичко, което слушаш, има фънк. И рапът произлиза от него. Фънкът вече е бил мейнстрийм. Разликата е, че той е останал като класика. Известните мейнстрийм фънк парчета като “The Payback”, “Sex Machine”, всичко на Parliament. Вече не можем да слагаме такива ограничения - фънкът е много широко понятие, както и хип-хопа, джаза... Това е нещо, което присъства навсякъде. Във фънка има рок, в рока има фънк. Тоновете, по които свирим нашата музика са тоновете, по които всички свирят. Всички използват тези тонове, скали, акорди. Никой не измисля нещо ново. Както казва Емануил Манолов-Бадема: „Всичко, което свириш, някой преди теб вече го е свирил.”

Тогава кое е различното при вас, къде е личният почерк?

Личният почерк е в авторската ни музика. Затова я правим – защото е различна и е наша. Бенд лидера на любимата ми банда The Roots е барабанист. Не трябва хората да си налагат подобни ограничения. Трябва да си подготвен да видиш и чуеш всичко на лайф. И колкото по-нестандартно, толкова по-интересно е. Всяко парче има за цел да носи определена емоция. Тази година, с всички неща, които правя, целя да изразя чувства и емоции, които усещам. Надявам се по същия начин да го усещат колкото се може повече хора.

Какви са емоциите, които преобладават във вашата музика?

Има много емоции – много щастие, много любов, меланхолия и дори носталгия. Има всичко. Можеш да се възползваш от всяка ситуация и да изразиш всяко чувство. Важното е доколко е силна идеята ти и дали си я развил добре, за да придобие финални щрихи и да означава и носи нещо за теб, за да можеш да си кажеш: „Това е най-доброто, което мога да направя сега.” И продължаваш нататък – даваш най-доброто от себе си, когато създаваш парче, даваш най-доброто от себе си, когато свириш на живо. И въобще – винаги даваш най-доброто от себе си, за да се получи.

Какво искаш да ти се случи?

Искам да съм щастлив от това, което правя и за момента съм. Искам нещата да ми се случват в по-голям мащаб – да се случват глобално, а не локално.

От кого се учиш?

Със сигурност най-много се уча от себе си и от хората около мен. В различни периоди от живота, всеки има различни хора около себе си. В началото са родителите, бабите и дядовците, братята и сестрите. После са приятелите. По-късно разбираш, че имаш други приятели. След това, че не си имал приятели. Но не смятам, че който и да е има врагове. Това е нещо, което ние сме създали сами, а то реално не съществува.

Кое е най-важното, което си научил?

Каквото и да правя, трябва да гоня щастието. Човек сам избира дали да е щастлив или не и откакто го осъзнах, съм по-добре.

Променя ли се музиката ви в процеса на работа и има ли норми, които спазвате?

Да, променя се. Опитваш се да задържиш емоцията, макар че може да отиде и някъде другаде. Ние работим така, че оставяме нещата да се случват по най-естествения и благозвучен начин, който познаваме. Придържаме се към това музиката да е фънки, да е танцувално – от ханша идва движението..

Каква е формулата ти за успех?

Върти ми се в главата една формула – че без бачкане няма да стане. Просто трябва да работиш, няма формули. Вчера е различно от днес. Светът се променя постоянно и не можеш да имаш формули.

Как се приспособяваш към променящия се всеки ден свят?

Събуждаш се всяка сутрин и вече си се приспособил.

Още по темата

19/09/2013

Култура

Фънкарите Southwick с нов сингъл в Sofia Live Club