Проф. Косьо Стойчев: 100 000 гласа дават сила за нова политика

В подкаста на OFFNews ни гостува проф. Косьо Стойчев, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", кандидат за вицепрезидент в двойка с Ивайло Симеонов, издигнати са от инициативен комитет.

Г-н Стойчев, какво кара един университетски преподавател да се захване с политика?

Нормално е университетските преподаватели да се занимават и да се интересуват от политика по принцип.

На последните избори ректорът на Софийския университет се яви, но тогава не спечели, беше победен от един военен. Това означава ли, че обществото повече клони към униформените, отколкото към интелектуалците?

Не, беше просто едно доказателство, че все още общият политически вкус на българския избирател е насочен към хората от практическите професии, отколкото към академичните. Това е настройка, която според мен българското общество постепенно ще преодолее.

Вие преподавате политическа и икономическа география. С какво помага тя на един политик? 

Политическата география е модерно направление в географията, появило се през 20 век. България има такава катедра от 90-те години. Тя преди това в социалистическия период е обявена за реактивна и забранена от комунистическата власт, защото се занимава с политическите субекти и тяхното отношение към геостратегията и геополитиката. Рожбата на политическата география е геополитиката, а нейното проявление в практиката е геостратегията. И когато имате наука, която се занимава с тези два обекта и предмета, една власт, която е агресивна срещу свободомислещото население, забранява това научно направление. То е възстановено за първи път в Софийския университет през 90-те години, скоро катедрата навърши 25 години. И в нея, освен политическа география, се преподава електорална география, преподават се страните и регионите на света, регионална география, а аз съм един от хората, които преподават там икономическа и социална география.

България е на кръстопът, в най-буквалния географски смисъл на думата. Коя геополитическа система принадлежим ние? Към европейската, към азиатската, към османската?

Първо трябва да преценим какво е геополитическата структура на света и чак тогава да преценим България към коя от тях се отнася. Геополитическата структура на света винаги е динамична величина. Тя е формулирана от глобалните интереси и постоянната динамика между големите центрове. Ние преминахме от биполярен свят в ХХ век, в който ние бяхме втория свят, към монополярен свят за много кратък период и отново в момента се връщаме към мултиполярен свят. Тоест вече центровете са 3, а може би и са повече от три, но три са ясно изразени: Северна Америка с център САЩ, задължително Европейският съюз и на трето място Югоизточна Азия с водещата роля на Китай.

А Русия къде е?

Русия играе междинна роля. Тя е геополитическа военна сила, но малка икономическа. Поради тази причина тя воюва не с икономическо влияние, а с средства, които са отвъд трансфера на технологии, отвъд излъчването на действия, свързане с технологичен обмен и прочее. Тя винаги е работила по този начин.

Геополитиката на Русия има 7 глобални направления. Балканското направление, в което попадаме ние е само едно от тях. Тоест това е страна, която води широка геополитическа офанзива. Тя е единствената оцелява колониална империя в днешния свят. Само, че за разлика от португалската, испанската, британската колониални империи, тя не е морска, а континентална. И поради тази причина нейната структура, формиране на нейната същност, на държавния ѝ ред, устройството на страната са много специфични.

Съгласен ли сте с тезата, че една империя съществува само до тогава, когато е способна да се разширява?

По принцип, и в пазара, и в геополитиката съществува един единствен закон и той е законът на постоянно нарастващия пазар. Т.е. ако направим сравнение и аналогия, че империята може да съществува, само когато има народи, които да доминира и от които да изчерпва, за да може да съществува центърът, то бихме се върнали много назад в историята. И всички империи може би съществуват по този начин - от древен Египет до ден днешен. Само че според мен през ХХ век настъпи една нова реконфигурация, в която преразпределението на ресурсите се движи в двойна посока, т.е. имперските центрове, ако искаме да използваме тази риторика, се опитват да връщат обратни импулси към перифериите, които доминират.

Давам ви пример. Ние се присъединихме към системата на Европейския съюз. Системата на Европейския съюз, освен да има очакване от нас, се стреми чрез правни, икономически, технологични и други инструменти да подкрепи нашата страна да се развива по-бързо, отколкото би се развивала, ако не беше член на Европейския съюз. 

Аз бих съгласил безусловно с Вас преди година и половина-две, но в последната година виждам най-малка част от обществото, което като че ли не иска да бъде в европейското семейство, а иска да бъде доминирано от Руския свят.

Това е рефлекс, добре обяснен в психологията. Ако храните един човек постоянно и добре го поддържите, той обикновенно ще се противи срещу Вас. Ако обаче го поставите в ъгъла и го накажете жестоко и след тези наказания му подарите коричка хляб, той ще изпитва към Вас благодарност. И това не е нещо, което е дошло днес или вчера. Това е просто рефлекс. Българите много често заемат крайните позиции, при нас го няма нормалният център, в който хората трезво разсъждават, че да, от тази страна на масата стои хляба, от другата страна стои салама. И за да бъде приятно консумацията, е необходимо да имате и от двете, а не само от едното. 

България е изключително много печели от това, че е член на Европейския съюз и на НАТО. Тя всъщност никога не се е развивала с тези темпове, с които се развива сега. А ако нещо не ни харесва, винаги съм го казвал, в последните 15-20 години, откато се занимавам с наука, то вината си е изцяло наша. Ама напълно наша.

А според Вас има ли заплаха за геополитическата, геостратегическата ориентация на България? Може ли да бъдем изкарани от това европейско съмейство?

Само ако ние пожелаем и ако големите центрове го допуснат. Т.е. има два големи елемента според мен. Първият елемент е тук да се създаде достатъчно мнозинство. Според мен тези, които искат да излизат от Европейския съюз са малцинство. Те обаче са много шумни. Малка група хора създава много шум, медийно съдържание, успява да го бродкаства, разпространява идеите си свободно в пространството и независимо, че ние не сме съгласни с тяхното гледаще, те имат достатъчно висока трибуна. Ако беше обратното, ако те бяха преместили България в другото геополитическо пространство, тези, които не са съгласни с тях, ще са по затворите. Това е голяма разлика, която им предпоръчваме всички, които мислят в тази посока да осъзнаят. Просто ще са по затворите.

С Ивайло Симеонов, как се намерихте? Откъде се познавате? От кога? Познаваме се от няколко години.

По линия на националното сдружение на общините, по линия на работата ми с кметовете, с местната власт. Аз изключително много работя като преподавател и като предприемач.

Какво ви пита местната власт?

България има много сериозен дефект в административно-территориалното си устройство, което е транспониран в дефект в местното самоуправление. Българската нация се струпа в 4-5 града за тези 25 години и останалата част на регионите затъват и образуват демографски пустини. Министерът на регионалното развитие и благоустройство, както и да се казва, от което и да било правителство се занимава само с проектите, свързане с автомагистрали, което всъщност не е регионално развитие. Това е строителство на пътна и каквато и да било друга инфраструктура. Но понеже нямат капацитет да минат отвъд правенето на инфраструктура, превърнаха регионалното развитие в проекти за това. Всъщност, ако си спомните, имаше едно управление, което каза, че иска да има, и това не беше лоша идея, Министерство на инвестиционното проектове, т.е. строителството да бъде извадено в Министерство на инвестиционното проектове.

Да, но тогава министъра беше излучително скандален и го отстраниха, а пък следващият се оказа, че е източвал френската осигурителна система.

България има богат опит в лошата реализация на добри идеи. Много богат опит. Не беше лоша идеята да се извади строителният сектор от Министерство на регионалното развитие и благоустройство и то да стане наистина Министерство на регионалното развитие и да почне да формулира политики за регионално развитие, а не да издава разрешителни за строителство на магистрали. Но у нас се следват парите, а парите са в строителството. И не желаят да извършат тази реформа поради проста причина, че това Министерство ще загуби ресурсите, които имат финансиране. И тука се започва с една сложна амалгама, в която между не мога и не искам почти няма разлика.

Сега, по времето на тази кампания, едно от най-интересните неща, които получавам като съобщение от нашите пиари, е, че трябва да се изказвам много кратко, да пиша много късо, защото обществото не искало да чете. Според мен такова желание за опростяване на нещата не е окей, защото няма как да развиете модерна страна, в която искате да имате интелигентна инфраструктура, правилните инвестиционни решения, правилните проекти, без да има интелектуален умствен труд. Трябва да се направи така, че онези, които заемат политическите постове, да отделят по 3 или 4 дни от своят живот, за да да прочетат стратегиите за регионално развитие, например. Те не само трябва да ги прочетат, те трябва да ги рецензират и пречупят през собствения си поглед. Т.е. освен да ги разберат, да могат да приложат инструментите с които да ги реализират, да поискат от администрацията да формулират такива насоки за кандидатстване и така да разпределят средствата, които получаваме от държавния бюджет и от Европейския съюз, че това, което сте харесал в стратегията, утре да стане реален живот на хората.

Вие виждате ли потенциал в българската политическа класа да извърши това?

Според мен на обществото ще му се наложи да го направи. Има два варианта. Когато се движиш като неуправляем снаряд, рано или късно се удряш в бетона и оставаш там където си. Инерцията и структурата на политическия модел, който България е развил до момента, е с изчерпани характеристики. Това не може да развива вече България. От там идва и цялото напрежение в нашето общество. Всички го усещат, но никой не иска да го формулира.

Според вас на 25. октомври ли е момента за такова осъзнаване? Имате ли надежди?

Ако гледаме сегашната социология, то ние сме реалисти с господин Ивайло Сименов, че шансът за избор на нашата двойка е толкова, колкото реши избирателят. Но ние започнахме с него да водим този диалог с вас, с медиите. Представяме тези идеи пред обществото, ние го заразяваме с нашите идеи. Вкарваме идеята, че България може и по друг начин да действа. Че сега е моментът да се преструктурира. Да, може би няма да бъде на 25-ти и появата на нашата президентска двойка, която да го направи.

Но до година идват местни избори, а след това идват парламентарни избори. Тоест ние така или иначе влизаме в един нов политически цикъл. Всички казват, че големите глобалните промени ще бъдат през 2030-2032 година. И в следващите 4-5 години в нашата страна ще настъпят значителни промени от вътрешни и външни фактори.

Ако започнем да водим този диалог навреме, както с медиите, така и с големите обществени групи, и хората започнат да осмислят, че такава промяна е в крайна сметка необходима, аз съм убеден, че на едни по-следващи и по-следващи избори, това в крайна сметка ще се случи.

Казахте, че много райони от България са демографска пустиня. Може ли вече да се направи, все още да се направи нещо срещу това или те са обречени на пълно обезлюдяване?

По отношение на раждаемостта е много сложно. Там има изчерпан демографски потенциал за раждане на нови деца. Главен участник в този процес през всичките тези години бяха политиките за образование, в което след като паднеше броя на децата, те закриваха училища.

Когато закрият училището, когато закрият лекарската служба, когато няма най-основни базови социални услуги, хората гласуват с краката си. Взимат си багажа и се местят в голямото обслужваемо наследно място. Това, което се случи на България, се държи изключително много на твърде дълга и твърде глупава държавна политика. 

След тия избори очакваме ли от Вас по-устойчиво, по-постоянно да се включите в политиката, например с партия? Или Вашата политическа кариера приключва с тия избори?

Аз съм рационален човек, всичко зависи от първо от резултата, който ще получим. А второ от разпознавамостта. Ние ще си направим преценка дали това, което предлагаме се чува, вижда, дали то разполага с необходимия електорат от хора, които разсъждават и биха действали и застанали зад нас с такава платформа, което да ни позволи първо да се явим догодина на местни избори, а след това и на парламентарни избори. Разсъждаваме в тази посока, но нека да видим какъв ще бъде изборният резултат. Считаме, че 100-150 хиляди гласа за нас биха демонстрирали подкрепа за нова политика. Ако тези гласове са в парламентарни избори, ще бяха да бъдат над 4%. Такъв резултат би бил един много сериозен индикатор, че това, което правим с господин Сименов, притежава необходимия интелектуален и политически заряд.

Цялото интервю вижте във видеото: