По стръмните откоси на историята: Какви свидетелства за Второто българско царство изплуват от крепостта Урвич

В своята "История" св. Паисий Хилендарски пише, че в местността Кокалянски Урвич цар Иван Шишман имал манастир със силна крепост. От  години група археолози изследва тайните на местността, която крие в себе си не само богата история, но радва окото и с природни пейзажи.

Още през 2011-2014 г. археолозите откриват там останки от късносредновековен манастир, който функционира от края на XIV до края на XVII век, когато е окончателно изоставен и опожарен. През 2021 г. започват археологическите разкопки по останките от цитаделата, а две години по-късно и по запазената крепостна стена.

Сред останките на цитаделата попаднах в последните дни на дейността по проекта „Дома на двуглавия орел. Втора част“. Разговаряме с дългогодишния ръководител на разкопките д-р Филип Петрунов и настоящия ръководител Виолина Кирякова за проекта, разкопките и трудностите, които води археологическата работа със себе си.

Според Кирякова Урвич е ценен паметник за цялата страна най-вече с богатата си история, която дава сведения за Второто българско царство.

Г-н Петрунов, разкажете за разкопките на Кокалянски Урвич. Какво всъщност се копае там, най-просто казано?

През 2026 година, под ръководството на Виолина Кирякова от Националния исторически музей (НИМ), се провежда проект, финансиран по програма „Култура“ на Столична община – „Домът на двуглавия орел, втора част“. С подкрепата на НИМ проектът е насочен към проучване на най-северната точка в укреплението на цитаделата. Там се разкрива късноантична кула, която с множество преправки е функционирала до края на XIV век и е била използвана като жилище на аристократите, управляващи Кокалянски Урвич.

С какво финансиране се извършват разкопките? 

Финансирането е по програма „Култура“ на Столична община, както и от Националния исторически музей.

Бихте ли разказали малко повече за екипа, с който работите?

В проучването участвам аз като археолог от Секцията за средновековна археология на Националния археологически институт при БАН (НАИМ-БАН), както и колеги специалисти от НИМ. Към тазгодишната експедиция са привлечени геодезисти и специалисти от Института по геодезия, геофизика и география, както и от Института за информационни технологии на БАН. Идеята е да се направят максимален брой тримерни заснемания и археометрични проучвания, които да ни дадат по-богата картина за запазената архитектура на цитаделата, тъй като тя е в много тежко състояние.

Какви предизвикателства срещахте през годините?

Предизвикателствата са много. Архитектурата е в тежко състояние заради сериозните вертикални скали, върху които са позиционирани градежите. Разкрива се една триъгълна кула, която до този момент има две подсилващи стъпки, изградени, за да се преодолее голямата денивелация на терена. Това е може би едно от най-големите предизвикателства – работи се на почти вертикални откоси, които са трудни за преодоляване, и експонирането на съоръженията е затруднено основно от тази гледна точка.

Това цитадела от римско време ли е?

За времето на римската епоха не можем да кажем категорично как точно е изглеждало укреплението и дали е имало обособена цитадела. На този етап може да говорим за антично укрепление. Цитадела е в контекста на XIII–XIV век, тъй като има документирани подградия с жилища в ниската част на комплекса на укрепената територия, както и извън крепостните стени. В този смисъл това се явява най-високо разположената укрепена територия на цялата крепост и може да се нарече цитадела.

По време на разкопките имате ли партньорства с местни организации? Намират ли се доброволци за различните дейности?

Да, доброволческите организации в последните две години са изключително полезни за нас. Работим в партньорство с църковното настоятелство при храм „Св. Димитър“ в Панчарево. Благодарение на отец Кръстин имаме възможност да получим помощ както от Семинарията, така и от местната общност за тежката дейност по преместването на каменните насипи.

За какво мечтаете за този проект?

За конкретния проект през 2026 г. се надяваме заснеманията да бъдат сполучливи, за да се направи добра реконструкция и да видим каква възможност ни дава запазената архитектура за по-нататъшно експониране. За обекта се надяваме работата да продължи и през следващите години, тъй като в този един декар площ на цитаделата има още много неразкрити съоръжения.

Наскоро открихте наблизо гроба на дете от благородно потекло от Второто българско царство. Какво знаете за нея?

През 2022 г. започнахме работа по източната крепостна стена и чакахме да продължим с разкриването на крепостните съоръжения, но попаднахме на църква от края на XIV век. При нейното проучване през следващите два сезона (по-конкретно през 2024 г.) попаднахме и на три гроба, които са конструктивно свързани с църквата. Единият е в наоса (в южната централна част), вторият е в допълнително изградения нартекс (притвор) от запад, а третият е детски гроб извън храма, от южната страна на апсидата.

Специално гробът на малкото дете извън църквата също е бил свързан със сградата посредством долепени на фуга градежи. За съжаление те се бяха свлекли по почти вертикалния скат, но бяха запазени следи от хоросановата запечатка към основите на църквата. Според антропологическия анализ детето е било положено седнало. В зоната до черепа отляво открихме две перпендули, които имат преки художествени аналогии с голямото Никополско съкровище от края на XIV век. Те обаче са били изработени специално за главата на това малко дете и попадаха в зоната на слепоочието. Съществена разлика е, че върху едната перпендула, която представлява лунула, има допълнително изработен орнамент тип „псевдошнур“ – знак за безкрайност.

Тази година разкопките в местността са изцяло по проект към Столична община, със съфинансиране от Националния исторически музей. "За догодина, ако има отворена програма, ще кандидатстваме към Министерството на културата, тъй като не успяхме да спечелим финансиране от Столична община", каза ръководителят на проекта Виолина Кирякова от НИМ. По думите ѝ на този етап зависи от Министерството на културата дали проучванията ще продължат.

Проучванията ще останат съсредоточени към триъгълната кула, по която работят и тази година, тъй като по нея има още доста работа за довършване. В останалата част от крепостта също има много неразкрити сектори, които ще дадат много добра информация за самия обект.

Кандидатстването по такива проекти обикновено започва през месец март всяка календарна година. "Урвич засега е един от печелившите обекти, а в най-лошия случай оставаме в резервите, но това е доста ценен паметник за цялата държава, не само за Столична община", коментира Кирякова.