Доц. Венцислав Каравълчев: Църквата не се води по уличния натиск

Патриарх Вартоломей беше на посещение в България по покана на Св. Синод на Българската православна църква. Визитата му мина под знака на взаимното уважение, съборната Литургия в Рилския манастир за празника на св. Йоан Рилски и разменените послания между предстоятелите на двете църкви - патриарх Даниил и патриарх Вартоломей. При посрещането в София на Вселенския патриарх, се събра група от двайсетина души, които скандираха "Анаксиос" ("Недостоен") срещу него. 

В подкаста на OFFNews обсъдихме с богослова и преподавател доц. Венцислав Каравълчев визитата на първопредстоятеля на православните църкви, както и реакцията на протестиращите. В разговора гостът подчерта дълбоката духовна криза в обществото, където липсата на истинско богословско познание води до страх и омраза спрямо другите.

„Ако питате тези хора да ви дадат някакво канонично, догматично и каквото и да е обяснение за техните възгласи, ще ви говорят едни мантри, които нямат много общо с реалността“, смята той. 

По темата за заблудата, че вярващият може да спасява църквата и православието, доц. Каравълчев разясни: 

„Присъщо на човека е да си мисли, че той върши някаква голяма задача в този живот. Спасява църквата, спасява православието... Извинявайте, ние се спасяваме в църквата. Православието нас спасява, а ние можем само да се спасяваме, но не и да спасяваме. Не може в църквата да се държим по-лошо от Ислямска държава. Не може църквата ни да възпитава мразещи хора“.

С доц. Каравълчев разгледахме значението на съборността (цялостност, пълнота) в църквата чрез диалога. Обсъдихме темата за Критския събор (2016 г.), който беше замислен като всеправославен събор, но от участието в който се отказаха в последния момент четири православни църкви, сред които и БПЦ. Патриарх Вартоломей наскоро призова в проповед църквите, които не са били на Критския събор, да преразгледат взетите решения и съборно да ги приемат. 

„В края на краищата във времето наистина се натрупаха много проблеми в православната църква, включително и в общуването между предстоятелите на тези църкви, има остри, подводни, всякакви камъни. Начинът, по който тези проблеми могат да бъдат преодолени, е чрез дискусия, така както това е гласът на църквата, съборността. Тоест Българската православна църква не е нещо изолирано. Тя е част от православното семейство и общуването между църквите (нали ние всеки ден общуваме през Чашата, защото една е Чашата, Евхаристията е нашата съборност), но тези проблеми църквата ги решава на по-малки или по-големи форуми, на които присъстват предстоятелите или определени архиереи, които са избрани и където се дискутират тези въпроси. Така че бягството от един събор според мен беше нещо прибързано и недостатъчно премислено, и може би и под натиск“, каза преподавателят. 

Целия разговор за кризата в обществото ни, включително църковното, за същината на православието и на съборността може да чуете в подкаста на OFFNews. 

Доц. Венцислав Каравълчев завършва Софийския университет. Специализира в областта на богословието, църковната история и археология в университетите в Женева, Грегориана в Рим и в Атина (PhD), както Ислям и християно-мюсюлманските отношения и Мисиология в Бирмингамския университет в Англия. Автор е на изследването "Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква в България 1944 - 1964 г".