Как един швед започна да прави рок на български

Избрал България, защото тук е най-евтино

Последна промяна на 10 октомври 2014 в 14:30 13435 5

Робърт Уау, докато снима клипа за най-новото си видео.
Робърт Уау, докато снима клипа за най-новото си видео.

Робърт Уау е музикант, певец, диджей, режисьор, актьор в собствените си клипове, с една дума - артист.

В момента той са занимава с все по-успешната си музикална кариера, като е в процес на издаване на първия си албум на български и заснемането на видеоклипове към него.

Срещнахме се с Робърт и поговорихме за приликите и разликите между България и Швеция, за музиката и творчеството му, за "класическата схема" с българските жени, за музикалната сцена, за комплексите на българина и неговата култура.

Как така говориш толкова добре български, трудно щях да се сетя, че не си българин, ако не ми го бяха казали. Разбрах и че ни си точно швед?

Роден съм в Швеция, там съм отраснал, дори говоря шведски по-добре от български и от сръбски, който ми е майчин език. Почти всичките ми приятели са шведи там, има и малко сърби, с които си говорим на сръбски. Родителите ми са сърби.

Иначе аз дойдох тук преди 12 години, за да уча кино режисура в НАТФИЗ. Завърших, исках да остана само 2 години и тъкмо си казах, „ей сега си тръгвам“, но тогава срещнах приятелката си българка - класическа схема. Останах заради нея, после се разделихме, пак реших, че ще тръгвам и пак срещнах друга приятелка. Тя се движеше в музикалните среди, аз почти винаги съм имал приятелки от музикалните среди – или певици, или нещо друго. Никога не съм решавал да правя мои си неща, защото винаги съм мисли, че те се занимават с това и им помагах на тях. Дори написах някои песни, които те си ги изпълняват.

Защо реши да дойдеш да следваш в България?

Аз отидох в Щатите първо, в Лос Анджелис, исках там да завърша магистратура, защото в Швеция завърших бакалавър. Обаче не получих стипендия, защото нали знаеш, че там образованието е 50 000 долара на година и се отказах. Тогава не бях тотално сигурен, че искам да се занимавам с музика. Бях тръгнала да работя в сферата на музиката – бях диджей в Майорка, Ибиса, Кипър, Швеция и т.н. Работех като професионален диджей и тогава не бях сигурен дали това е моето призвание, исках кинорежисура, но не се получи в Щатите и реших да пробвам някъде, където не трябва да плащам 50 000 долара. Хайде на най-евтиното – в Сърбия. Но там нямаше магистратура. Но се случи така, че срещнах тогавашния ректор на НАТФИЗ Станислав Семерджиев – Стенли. Той ми каза, „ела тук, тук е евтино, Холивуд снимат постоянно у нас“. И си рекох „добре“, защото е близко до Сърбия, езикът толкова си прилича. Затова дойдох в България и останах вече доста време.

Как започна да се занимаваш с музика?

Музиката винаги е била около мен, но не съм искал да се занимавам с нея, помагах на моите приятелки в студиата и т.н. Но когато се разделих с последната си приятелка, си помислих- „защо го правя това, 10 години съм тука и не правя нищо за себе си, постоянно заради някой друг, помагам на някой друг“. И се реших да направя нещо, което мен ме кефи. През годините ми тук много се кефих на българската рок сцена, но не сегашната, а която преди е имало. Въпреки че виждам как рокът се връща малко по малко. Винаги съм мислил, че в България има супер много рокаджии, но някак си не се знае как да се използва това. Ако отидеш в Сърбия, дори в най-малкия град, ще намериш поне 5-6 места в селцето, където има музика на живо и си свирят рок. Я отиди тук на жива рок музика. В цяла София има 5-6 места, което е абсурдно.

Когато изведнъж останах сам обаче, след като всеки ден съм бил с някого, реших – тогава не свирех на китара, само цъках – да си седя вкъщи и в тотална изолация да свиря по 10 часа на ден. И така почти една година. Аз дори не излизах, бях в тотална депресия. Но от нея се родиха песни, ставах все по-добър и по-добър, докато накрая не реших, че мога да ги записвам. Отидох в едно студио – Urban House на ODDCrew, които са ми близки приятели, и записах сигурно около 10 парчета. И реших да ги пускам едно по едно. Това, което пуснах наскоро - „Името ми“, е буквално третото. Първото е „Преструвам се“, след това „Аз съм сам“.

Всички лирики са писани...искам да ти кажа, че са писани с готино чувство, но не е така. Чувствах се ужасно, докато ги пиша, направо ми идеше да скоча от някъде, но музиката ме спасяваше. Започнах да пиша текстовете, над 100 имам сигурно и тръгнах да ги записвам един по един. В началото ми беше трудно да ги пиша на български, но то си е текст като текст, трябва просто да го схванеш като идея. Готиното според мен е, че не претендирам да съм певец, защото изобщо не съм най-добрият. По-скоро се разглеждам цялостно като артист – хем си пиша текстовете, хем им правя аранжимент, хем изпълнявам като пеене. Гледам на себе си като творец, не като певец. Смятам, че парчетата ми са чисти, защото нямам агенция, която да ми казва, „смени този текст“, „направи това“ и т.н. Събирам във Фейсбук страницата си все повече почитатели. Много хора ме сравняват със Стенли като пея, може би защото самият ми глас като тембър си прилича доста с неговия.



Кадър от клипа на акустичната версия на "Аз съм сам".

Кино режисурата, която завърших тук, ми помага да си снимам сам клиповете – не използвам оператор, когато аз съм пред камерата, ако искам близък кадър – настройвам камерата на близък кадър и някой приятел просто натиска копчето, за да ме записва, докато съм пред нея.

В събота ще снимаме нова моя песен, която ще бъде с най-мащабния клип досега – ще има масовка, експлозии, чудеса, огън. Ще го снимаме в една мина близо до Перник (бел.ред. - интервюто е направено на 26 септември, петък). И този клип ще е по-тъмен обаче, с не толкова комерсиална музика, защото аз имам и комерсиални песни, но мисля, че съм си намерил вече ниша в музиката. Първата ми песен беше по ню уейв, втората и тя, по-скоро експериментирам все още, в третата песен има повече жици. Харесва ми да пея по-чисто, без извивки.

Предстои да пусна албум с 12-13 парчета след Нова година – януари, февруари. А другото лято ще започна участия на живо. В клиповете ми има маски, които започнах да ползвам заради това, че уж не си показваме кои сме, от първата ми песен „Преструвам се“, нали някой, като се преструва, не си показва истинското лице, и им се изкефих на визията. Мисля да го използвам по време на живите участия, имам си мои музиканти, детски хор, който се нарича „Пим пам“, те пеят на много места. И с тях ще правим участия на живо, които ще са по-театрални, като ще включват и пеене. Ще има интро, пушек, визуализация, ще се появявам. Точно като в клиповете ми, където съм в някаква роля, играя го по-изтрещял, по-шантав. Мисля това да го пренеса на сцената. Ето, виж, твоята тениска е на Рамщайн, те това правят. Аз не мога да го правя в този мащаб, но мога да направя шоу, кефя се на това. Не излизат само да свирят. Red Hot Chilli Peppers, като бяха тук, само свириха, но аз се кефя да има шоу, защото все пак ме влече кино режисурата. Ще има хор от 10 деца, маски, танци и т.н. Затова най-вероятно ще има по-малко участия, но ще са тематични. Записал съм досега 10-на песни, най-вероятно ще запиша 20, от тях ще избера 12-13, които ще направя безплатни. После на концертите ще Има дискове, за който иска да ме подкрепи и да си го купи. В дисковете ще има книжка, може би всички клипове на едно място със записи behind the scenes, може би ще сложа бонус песни. Не съм решил още.

Как се издържаш?

С кинорежисурата. В Швеция ходя и снимам като асистент режисьор. Понякога реклами, снимал съм музикални клипове в България, но са много ниско платени. В България има хора, които на всяка цена искат да са известни, а аз не искам. Искам по-скоро, ако някой се кефи на музиката, която правя, да се изкефи на самата нея, не защото утре ще влезна в Биг Брадър и всички ще ме узнаят и ще стана известен. По-добре да ме знаят хора, които ме оценяват, отколкото всички да ме знаят. Тези хора така или иначе не ми трябват, те няма да дойдат на моите участия, ще дойдат тези, които се радват на музиката. По-добре да дойдат 100, които ми се радват, отколкото да ме знаят 1000 и никой да не дойде.

Спомена, че си творял, докато си страдал. Точно както казваше Ницше или друг от немските философи, защото в момента не се сещам – страданието е водещата сила в човешкото съществуване.

Да, забелявам го това. Когато имах всичко - гадже, любов, бях щастлив и т.н., нямах никакво желание да правя нищо. Тогава ако правихме интервюто, щях да прекъсна, за да й звънна, да я питам да ходим някъде, на кино, да се разходим и т.н. Това на мен не ми е добре. Някои хора могат да го използват и да бачкат, но аз не мога. Като трябва да свириш на китара и да правиш песен примерно – трябва да си сам. Как ще си свириш и упражняваш някакви неща, ако не си сам. Колкото и да е тежко, си го правиш, твориш си. Когато си седях и свирих, заебах много приятели, но пък сега стигнах дотук, да правя някакви песни. Едното е за добро на другото. Но има и хора, дето не правят нищо,като са тъжни.



Робърт Уау.

Да, има хора, които нищо не правят, докато са щастливи, не правят нищо и докато са нещастни. Затова свири, докато не си си намерил нова приятелка.

Казах си, че няма да си търся. Този път ще правя песни. Мислех сега да направя един албум и да си кажа „ей т'ва е, повече на български няма да пея, ще премина на английски“, защото в Швеция имам приятели и познати, които нищо не разбират, пишат ми, за да ме попитат какво пея. Това си го мислих, но не знам, не мога да кажа какво ще стане след 10 клипа примерно, хората може да ме харесат, ще правя някакви концерти. Въпреки че тук е много трудно да се издържаш от това. Онзи ден чух една група, която не я познавам – Der Hunds – вокалът им пее страхотно. Но нищо не излиза от това, защото е в България. Ако той беше с този глас в Швеция, сигурно сега щеше да ходи по турнета из Европа и т.н.

А и аз май съм един от малкото, които правят рок музика на български.

Това е смешното, трябваше да дойде сръбски швед, за да започне да се пее на български.

Мисля си, че нали сме в тази държава, че оставяме следа себе си. Аз съм живял тук толкова години, ще си тръгна някой ден, няма да ме има след някоя и друга година, но ще оставя музика след себе си. И на български, защото сме в България. А не да е на някакъв куц английски. Много ми е гадно, когато хем искаш да пееш на английски, хем не знаеш добре да го пееш на английски. И няма как да станеш известна световна група, защото не си научил английски.

Това е парадоксът, те искат да пеят на английски, за да ги забележат извън България – на „голямата сцена“, а ти искаш да правиш това, което те трябва да правят всъщност.

Точно това си говорих с един музикант. Той каза, че много хора искат да прескочат някои стъпки. Като гледаш Горан Брегович, когото всички знаят, за да стигнеш до това, първо всички трябва да те знаят в твоята държава. Той пееше с Бело дугме, в Сърбия правиха ей такива концерти, преди да стане Горан Брегович на Балканите, преди после да излезе в света. Не може да прескачаш, като си мислиш: „Защото ще пеем на английски, сега ще ни забележат и ще правя концерти по света. А аз си мисля, че хората искат да чуват българското, защото все пак сме в България. Мисля, че ако имаше много групи, 30-40, които правят постоянно музика на български, щеше да има клубове, пазар и хората щяха да идват.

Аз лично не мога да се сетя за някоя много талантлива известна съвременна българска рок или метъл група. А слушат ли те в Швеция?

Няма млади български рок музиканти, да. Имам един приятел - Юнас Кланд, той е много известен музикален продуцент, та той и други мои приятели ми казаха, че ги кефи музиката ми, и ми заяви, когато реша да правя музика на английски, да му се обадя и да отида там да направим нещо. Защото като отида в Швеция, си има истински мениджъри. Тук не бих казал, че има мениджъри. Там мениджърът търси да те хване с мисълта да изкараме пари заедно и да ходим по концерти. Тук, ако те хване някой, ще гледа да изкара пари от теб, да те прецака, да му платиш това, онова. Този човек трябва да те хване и да си помисли, "Ей, от това момче можем да изкараме много и да ходим по концерти", а не "Ей, да ми 500 лв. за ПР, дай 300 за нещо друго". И като музикант нямаш нищо, защото си давал, давал и са те прецакали, и накрая започваш да продаваш дрехи в магазина, защото си разорен и трябва да се прехранваш. 

Защо не идеш в Швеция?

Ще ходя, за съжаление. Затова ти казах, че искам да направя 1 албум на български и после отивам в Швеция, за да записвам на английски. Аз не искам да прескоча степента, за която си говорихме. Дори в разговорите ми с моите приятели те ми казаха - "ОК, ама не идвай като никой тука, просто за да правим някакви песни. Казаха, "Покажи какво си направил, ела с 15-20 песни да чуем, представи си новия проект, не можеш да го прескочиш това".

Когато съм готов с българските песни и се чувствам достатъчно подготвен, ще ида в Швеция. Защото там са групи, които са супер професионалисти. Там не може да изпълняваш концерт на живо и да звучиш като училищна банда, просто трябва да си много добър. Иначе ще дойдат моите познати продуценти, ще чуят и ще ми кажат - "Добре, браво Робърт, продължавай да правиш това", ама...нали - като хоби. А идеята е не да ми е хоби, а да ми е професия. И заради това искам първо тук, като мисля, че в България е супер, защото е евтино за записване. Тук запис в студиото за час ми е 20-25 лв. А там е в евро и то много. 

Искам да си намеря музиканти в Швеция, с които ще свирим, сигурно ще отнеме три месеца всеки ден да свирим. Само това. Идеята е, като излезна на сцената, и да си кажат "ебаси", а не да пея фалшиво, да свиря гадно на китара. Не искам да си го позволя, хората трябва да кажат, че на живо изпълнявам по-добре, за да идват на концертите ми. Има групи, които са много по-яки live, отколкото на записи. Там е доста жесток пазарът и не мога да се кач на сцената като 15-годишен хлапак и да рекат хората, "О, той има талант, ще стане нещо". Вече съм малко по-голям, когато изпълнявам, трябва да е на ниво.

Ако мога да избера, бих седял в България цял живот, бих правил песни само на български и да живея от концерти. Ама къде това? Това означава - особено с този мой стил, който е малко алтернативен, въпреки че не е от най-шантавите, има и комерсиални моменти в него - че всяка седмица ще трябва да правя концерт тук (бел. ред. - в София), после във Варна и т.н. Аз като отида един месец, после как ще ходя втори месец пак да ме слушат. А и те хората нямат пари да идват. 


Защо не пееш на сръбски тогава, защо не отидеш в Сърбия, след като си от такова семейство?

Знам сръбски, да, но България ми стана по-близка. В Сърбия никога не съм живял, сръбския го зная заради езика вкъщи, тук имам чувства и емоции, които са свързани с хора, които са от България. Докато пея нещо и усещам музата - приятелката ми е била българка - и все едно пея за нея или за някой приятел, който е бил българин, но вече го няма. Така имах един приятел, който почина на 39 години от рак, и докато писах "Аз съм сам", си мислех, че може да е за някой, който е почина, и текстът ми идваше на български, защото хората, които са ми били близки и вече ги няма, са били българи, а не са от Сърбия. Просто е лично.

Защо тогава, като се върнеш в Швеция, ще пееш на английски, а не на шведски?

Това е добър въпрос, още не съм решил. Дори си мислех да изкарам няколко песни на шведски, защото там е същото малко като пееш на родния си език. Разликата е, че там се отразява различно. Ако пееш на шведски, много хора ще си кажат, "Е-е-е, супер, супер". 

Значи и там го има комплекса от собствения език?

Не мисля, няма го. Там, ако изпълняваш на шведски, всички ще ти се радват. Но там пеят на английски, защото мениджърите те изкарват по целия свят, по фестивали и т.н. Те имат много добър начин на канализиране на музиката, да я изкарат извън граница, затова пеят на английски. Иначе я няма комплексарщината, каквато ти я казваш. 

Като станеш популярен в Швеция, ще включиш ли някоя и друга песен на български като бонус, като нещо различно?

Да, да, това е добра идея. Малко е странно, защото като сме си тука, супер много храним нещата и държавата. Но всеки път, като ходя в Швеция и някак си казвам, "Ами не, в България е много яко", не знам защо става така.

И аз съм същият.

Нали! Аз дойдох тук на 20 години, сега съм на 30. В Швеция завърших бакалавър много бързо - за 2 години, учих двойно, и дойдох тук и прекарах най-добрите си години. И дори не се чувствам швед вече. Като говоря с приятели, говоря за "нас", което е странно. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.11 2014 в 22:06

Пролетарска музика на протеста...
Честно, чудя се такива същества (коментар 4) във формалин ли ги държат, та още не са се разложили? Или ги изкопават от ледниците в Сибир?
Някой да ми обясни тоя феномен, ще се радвам...

15.10 2014 в 01:23

Точно пък този сиромашен и депресиран швед с тази пролетарска музика на протеста – рока. Айде няма нужда.

10.10 2014 в 17:54

От музика не разбирам много, но шведите са си комплексирани расисти, и това въобще не се отнася за бежанците като този.

10.10 2014 в 17:33

Еми по някога трябва някой от вън да влезе да ни светне лампата, за което благодарим ;)

10.10 2014 в 15:57

:)