Quantcast

Идеята, че пазарът винаги е прав, остави големите корпорации да правят каквото си искат

Интервю с английския икономист лейбърист Джеймс Мидуей

Лилия Костова Последна промяна на 12 юни 2016 в 12:29 5750 9

На 9-ти юни по покана на „Солидарна България“ английският икономист лейбърист Джеймс Мидуей изнесе лекция за лявото във Великобритания и в светлината на сътрудничеството между държавите членки на ЕС.

Джеймс, лесно ли беше за организаторите от „Солидарна България“ да те убедят да изнесеш тази презентация в България? Какво знаеш за страната ни?

Жената, която обичам, е българка, и от известно време живее в България. Така че аз познавам страната ви добре, особено в сравнение с повечето британци, за които тя е някакво неясно далечно място; донякъде започват да я свързват с туризъм, но все още много малко. Би ми се искало постепенно да науча повече за политическия живот тук (приятелката на Джеймс Ива Александрова е част от ръководството на партия „Зелените“). За мен беше удоволствие да изнеса тази презентация.

Основното ти послание беше повече от категорично: спестяването не работи и не е изход от кризата, напротив: все повече я задълбочава. В момента се търсят алтернативни решения на проблема, ти спомена безусловния базов доход като нещо, което заслужава внимание. Но като икономист, имаш ли ти визия какво би проработило най-добре?

Все още сме в много начален стадий. Работим да имаме рамка в тази насока: да мислим за нови решения. Но основното за мен е хората да имат повече контрол върху това къде работят, къде и какво пазаруват, какъв електрически ток потребяват, такива ежедневни въпроси. В момента специално за електричеството имаме няколко големи компании, които работят с частен, корпоративен капитал и търсят големи печалби за кратко време. Това се отразява негативно и на цените, и на качеството на услугата. Ако хората обаче имат усещането, че тези неща са техни: говоря за работното им място например. И ще дам пример от Уелс. Водата в Уелс (Welsh Water) първо е национализирана, после отново приватизирана, после компанията фалира, а сега е един вид кооператив. Всички потребители – а това са всички хора в Уелс - са и акционери в нея и получават част от печалбата. Тоест – получават евтина вода. Защото компанията не търси големи печалби в краткосрочен план, Уелс в момента има най-висококачествената вода във Великобритания. И най-евтината. Това е пример за промяна в собствеността, различен от досегашния ляв (държавна фирма) или десен (частна компания, собственост на акционери) подход. Икономически изследвания във Великобритания още от 60-те и 70-те години на миналия век показват, че когато хората имат контрол върху вземането на решения за компаниите, в които работят, те се чувстват много по-отговорни. Защото на теб не просто ти плащат за осем часа работа, но и участваш в управлението на процеса, вземаш решения. В момента във Великобритания има бизнеси, които са супер добре, и такива, които са много зле. Ако човек разтърси малко всичко това, съм сигурен, че в дългосрочен план ситуацията ще е печеливша за всички.

Джеймс, мисля, че това което каза току-що, може да бъде отговор за хората, които смятат лявото мислене за неизменно свързано с диктатура – заради комунистическия режим, който имахме тук. Искаш ли да добавиш нещо към това?

Основното е, че лейбъристите във Великобритания категорично осъждат комунистическите режими в Източна Европа и Съветския Съюз. Но във Великобритания има дълга традиция на демократичен, децентрализиран, отдолу-нагоре начин да се справяме със социалните проблеми, за който аз мисля, че ако започнем да го прилагаме към икономиката ни, каквато съществува днес, ще излезем с творчески и работещи решения, вместо да се правим, че проблемите ги няма. Т.нар. „споделена икономика“ има огромен потенциал за развитие, защото в днешния ни свят икономическата експлоатация е много голяма. Работните места на хората са все по-несигурни, такива са и условията за живот на много хора…

Всъщност победата на капитализма над комунизма излезе Пирова победа…

Всъщност на Запад идеята, че пазарът винаги е прав започна да си проправя път още през 70-те. Тази идея всъщност оставя големите корпорации да правят каквото си искат, защото те знаят какви са добрите решения, а правителството да се меси колкото се може по-малко. И всичко да бъде приватизирано. Това е много различно разбиране от съществуващото до този момент, което е основано на кейсианството и на значимата роля на правителството при вземане на решения за инвестиции. При Рейгън и Тачър то взе връх, и оттогава светът върви все в тази посока. Но улицата се оказа задънена.

Като икономист, смяташ ли, че икономиката може да съществува, без да взема предвид екологията?

Не. Очевидно е, че не може. Климатичните промени са реални и е пределно ясно, че трябва да се направи нещо по въпроса. И за мен ключът е в това да направим икономиката стабилна и устойчива, каквато тя в момента не е. И тук отново стигаме до въпроса за собствеността. В Германия и Дания има стотици, да не кажа хиляди местни общности, които притежават малка вятърна ферма или слънчева централа и печелят от това. Много е важно да направим това и във Великобритания, вместо да имаме няколко енергийни мастодонта и да залагаме на ядрена енергия. Това е и начин да се преодолеят някои съпротиви. Една местна общност може да е против, ако инвеститор иска да строи край селото им вятърни турбини, но те биха гледали по съвсем различен начин на подобно предложение, ако тези вятърни турбини са тяхна собственост.

В момента светът е изключително поляризиран и хората с различни мнения почти не се чуват едни други: източна Европа се страхува от Западна, Северна от Южна. Богатите от бедните и обратно и всички заедно се страхуваме от бежанците...

(Смее се.) Мисля, че растящото неравенство е основната причина за това. И особено скоростта, с която това се случва. Според Томас Пикети Великобритания от общество с много голямо равенство в момента е едно от най-поляризираните в социално отношение. Когато икономиката расте и за всеки има дял, по-бедните не гледат колко печелят на богатите. Но когато икономиката е в криза и хората обедняват, изострянето на конфликтите е неизбежно. Затова в САЩ се заговори за единия процент и Бърни Сандърс заложи в кампанията си основно на тази реторика. И въпросът за отклоняването на вниманието също го има, например при всички тези европейски десни партии, които ни карат да мислим, че положението се влошава заради българите и румънците, или заради бежанците… Но основното си остава фактът, че икономиката е в криза и ако искаме да решим проблема с поляризацията и екстремизма, това трябва да е основното, което ни занимава. Защото нещастните хора могат да бъдат опасни хора. А хората имат всички основания да се чувстват зле. Преди са имали сигурна работа, сега я нямат. Имали са добро здравеопазване, но то също се влошава.

Пенсионните системи, образованието… Всичко върви надолу.

Как би определил себе си: по-скоро като материалист или по-скоро като духовен човек?

Хм… Доста неочакван въпрос. Мисля, че съм твърде много реалист, за да се определя като духовна личност… От друга страна, още Адам Смит, който се смята за първият модерен икономист, е казал, че икономиката е морална наука. Тъй като представлява начин на управление, икономиката трябва да има за основа някакви ценности. Тези ценности са различни за различните хора, но моите ценности са опазване на околната среда, по-малко неравенство, повече възможности за вземане на решения от хората. Бързите печалби на всяка цена не са моето разбиране за икономика.

И един последен въпрос: ти сам спомена, че много от възгледите ти са зелени, говори много и за сътрудничество. Може ли да видим сътрудничество между лейбъристи и зелени във Великобритания?

Зелените идеи ще стават все по-актуални и ще влизат в най-различни сфери на живота по най-различни начини. Не само през политиката.

Цитати от презентацията и последвалата дискусия:

Откакто Джеръми Корбин бе избран начело на лейбъристката партия, борят на членовете й се е увеличил два пъти, на 400 000. Това са работещите млади хора – основните губещи и плащащи цената на тази политика на остеритет.

Един от най-големите проблеми в днешно време е неравенството на това, което хората притежават. Затова и преразпределението е толкова трудно.

Начинът, по който се ръководят корпорациите трябва да бъде променен. Не е нормално заемащият длъжност СЕО в една компания да бъде със заплата 150 пъти по-голяма от тази на средния работник. Какво ще означава подобно нещо за пенсионната ни ни система?

През 2010 г. беше приет бюджет със силно орязани публични разходи, за да „не станем като Гърция“. Великобритания не беше задължена да приема такъв бюджет, защото не е част от еврозоната. Британското правителство доброволно подложи хората на тази политика, защото „страни с голям финансов сектор също са изложени на риск, затова трябва да спестяват.“ Най-силно засегнати от спестяванията са местните правителства, здравната система и ВВС. А основният дълг е на частни фирми. Защо държавата и данъкоплатците трябва да плащат за това, че частният сектор работи зле?

(на въпрос от публиката за данъчната реформа във Великобритания и намаляването на корпоративния данък) Това е част от легендата, че ниските данъци водят до повече инвестиции. Практиката показва, че не е вярно. Ниските данъци водят до това, че тези пари просто стоят в банките за лихви. Ние всъщност губим пари за инвестиции в полза на банките.

Идеята за безусловния базов доход заслужава внимание, защото е начин да предпазим хората, които работят извън вече защитения трудов пазар, а те стават все повече и повече – самонаетите, работещите с временни и граждански договори, нечленуващите в профсъюзи. Това е един от основните проблеми, както и безработицата в резултат на т.нар. „оптимизация“ и автоматизацията на процесите.

Великобритания похарчи 1,2 трилиона паунда за спасяването на банковия си сектор, а той си стои в Лондонското сити и се занимава главно със спекулации с недвижими имоти, вместо да си върши истинската работа: да дава кредити на малкия бизнес, особено в по-слабо развитите райони на страната. Това означава, че банковата система не работи. Затова част от икономическата програма на лейбъристите е създаването на малки регионални банки, като част от т.нар. „споделена икономика“.

Хората се отнасят цинично към идеята за големи корпорации и силно правителство. Национализацията невинаги е решение, аз лично предпочитам формата на кооперативна собственост. Но е факт, че дори 60% от консерваторите искат например национализация на железниците: толкова катастрофални бяха резултатите след тяхната приватизация.
Лейбъристите също не сме съгласни с начина, по който Европейският Съюз функционира. Но ако Великобритания излезе от ЕС с дясно правителство, това ще е истинска катастрофа, защото последващата рецесия отново ще бъде решавана с мерки на остеритет. Ние сме за оставането, но и за сериозна реформа в начина, по който функционира Брюксел.

Плоският данък е катастрофална идея, несериозен и безпомощен икономически подход. Това е крайната фаза на неолиберализма, за който вече и МВФ призна, че се е изчерпал и е неработещ икономически модел.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8447

7

LDK

12.06 2016 в 19:47

Спорът с теб е безсмислен. Ти освен обиди и квалификации, други аргументи не даваш.

21765

6

Victimized

12.06 2016 в 19:39

Ама тя държавата я репрезентират същите малоумници като теб бре , затова . Никой не пита хората дали искат да им продават нещо което си е абсолютно право на всички хора . Примери за провалена приватизация мога да ти вадя до утре . И въпреки всичко , идиота в теб , дето не може да мисли за себе си , ще повтаря мантрите дето всеки от нас е слушал до втръсване . Спора с вас се обезсмисля още преди да е започнал ....

8447

4

LDK

12.06 2016 в 16:52

Така, значи даваш пример с монопол, който е приватизирал водата. А тая приватизация как става? Гражданите се събират и казват "хайде да дадем на една фирма да ни продава водата"? Или идва държавата и тя с цялото си "всемъдрие" избира "най-подходящия мнополист"?

Втория случай е реалността, нали? Т.е. проблемът отново е същи, който описах в моя коментар. Проблемът е, че държавата се меси там, където не и е работата и пречи на навлизане на нови играчи на пазара. По този начин бетонира господстващото положение на пазара на 1-2-3 фирми, които са със статус на богове.

Нищо подобно не може да се случи на един свободен пазар. Когато дадена стока има голям марж (голяма печалба за единица продукт) на пазара се появяват нови компании, които искат да печелят. Появява се конкуренция, качеството расте, цената пада.

Но не, държавата е всемъдра и знае на кого да даде лиценз и на кого не. Затова винаги се зараждат монополи. После пазара бил виновен.

21765

3

Victimized

12.06 2016 в 16:43

На първия коментар ще кажа само Нестле приватизира водата за пиене и я монополизира , сега в Калифорния една бутилка вода струва три път повече от бутилка кола . Дразните да знете !!!
На втория трафопрост не знам какво да му кажа . А защо богатите са решили че всичко трябва да е приватизирано и да е тяхно по всяка възможност ? Когато 80 % от финансите на света , първо са създадени чрез схеми на Уоустрийт и чрез спекулации , се държат от 2 процента от популацията , и не са в обръщение а се трупат всяка година ? Банките били реинвестирали , глупости , тези милиарди ги раздават на кредити с ненормален интерес на идиоти като теб , по този начин създават пари от нищото . Защото лихвата и лихварството са най-вредното нещо за икономиката , наричат го интерес даже понеже лихва винаги е било мръсна дума .......

7841

2

трафоПОСТ

12.06 2016 в 15:54

Не мога да разбера, защо на левичарите винаги им пречат парите на богатите. Не че им пречат, а им се иска да ги вземат, разпределят. Защо този човек не казва, работниците на изпълнителен директор с голяма заплата взимат малко, а се фокусира в заплатата на CEO? Защо винаги са обладани от хиляди идеи как да направят света по-справедлив с парите на някой друг?
Както казва баронеса Тачър, социализмът свършва тогава, когато свършат парите…но това винаги са парите на другите.

8447

1

LDK

12.06 2016 в 15:41

Всъщност през по-голямата част от интервюто човекът говори за децентрализация, което е добра идея.

Това за големите корпорации далеч не е акцент на интервюто, но пък е популярна заблуда, която се разпространява. Затова ще предложа малко факти на читателите да помислят.

Намислете си 5 големи компании които "правят каквото си искат" или алтернативно 2-3 икономически сектора с такива проблеми.
Сега си набележете още толкова сектора/компании, където такива проблеми няма.

Готови ли сте?

Хайде сега ми кажете: Държавата пречи ли на навлизане на нови участници на пазара в първата група, чрез лицензи и други подобни механизми? Да, нали?

А за втората? - не?

Това са фактите. Монополи и фирми с господстващо положение се появяват там, където държавата тръгне да се меси в пазара. Най-лошия случай е държавен монопол. Всеки, който си има разправии с топлофикациите знае за какво става дума.

Иначе идеите за децентрализация са интересни и заслужават да се разгледат по-подробно.