Доброволка от Габрово на фронта в Украйна: Животните са едни от най-невинните жертви на тази война

Горица Радева, наш кореспондент в Одеса 28 юни 2024 в 16:57 7713 4

Доброволката Петя Петрова от Габрово.

Петя Петрова е от Габрово. Веднага след началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 г. тя заминава за страната като доброволка - спасява хора и животни от фронтовата линия. Била е по целия фронт. 

С Петя Петрова разговаря кореспондентът на OFFNews в Одеса Горица Радева.

- Здравейте! Представете се на нашата аудитория, разкажете за живота си в България, за живота до войната.

- Здравейте на всички! Казвам се Петя Петрова. Аз съм доброволка в Украйна. Заминах още в началото на войната, на 25-и февруари 2022 г. Първо бях доброволка на полско-украинската граница, където помагах на бежанци, които пристигаха с малки деца, с животни, с багажа си. Беше много динамично и много стресово време. Така започнах да се занимавам с доброволчество в помощ на украинците.

Родена съм в Габрово. Напуснах България, когато бях на 18 години. Оттогава живея в Германия, живяла съм известно време в Австрия, в немскоезичния свят. Първо се занимавах с кампании за правата на хората, работих с Близкия изток по тези кампании. И след това започнах да се занимавам с кампании за права на животните.

До войната бях координатор в може би най-голямата в световен мащаб организация за права на животните.

- Разкажете в кои части на фронта сте били.

- Може би няма част на фронта, в която не съм била. Аз се преместих да живея в Украйна през май месец 2022 година. Оттогава се занимавам с евакуационни мисии предимно на животни от прифронтовите региони. Също доставям хуманитарна помощ за хората, които живеят там. Много често заедно с животните евакуираме и хора, които чакат момент, в който могат да са сигурни, че животните, за които се грижат, могат да бъдат в безопасност, за да се евакуират самите те. С тази дейност се занимавам вече 2 години. Била съм в цялата Харковска област, Волчанск, Донецка област, Лиман, Славянск, Краматорск, в Херсон често ходим, също в Запорожие. Била съм във всички прифронтови региони. Това, което свързва всички тези места, е чувството за сплотеност и за общност, което се създава между доброволците и хората, които живеят там. Ние си помагаме един на друг. Като доброволец на практика много разчиташ на местните хора, за да се почувстваш сигурен. Те много се грижат за нас. Чувството в тези различни региони на Украйна за мен винаги е едно и също. Винаги се чувствам добре дошла и получавам страшно много помощ от самите украинци.

- Каква е Вашата мотивация, толкова време да помагате на животните на първо място, и на хората?

- За мен това е безалтернативно. Мисля, че случващото се в момента в Украйна е една невероятна жестокост към всички, които живеят тук. Човек не може да си представи колко е трудно да се опиташ да оцелееш в тази реалност, ако не си бил на място. Тоест, колко емоционално трудно е за самите хора. Колко често губим приятели, губим хора, с които до вчера сме работили по мисии. Как смъртта става част от всекидневния живот. За мен това е невероятно тежка, тъжна ситуация, това е хуманитарна катастрофа. Аз чувствам, че моят дълг, човешки дълг е да се опитам да помогна с това, с което мога, и на хората, и на животните. Всъщност животните нямат абсолютно никаква вина за това, което се случва.

За тях, тъй като ние не говорим на един език, не можем да им обясним защо се случват всички тези работи, защо семейството им вече го няма. Не можем да им обясним бомбардировките или кога трябва да отидат да се скрият в бункера. Тази липса на общ език между хората и животните, води до това, че те изживяват невероятен стрес, шок и ужас. Последствията на войната върху тях са много видими. Не само върху котките и кучетата…

- Имате ли данни колко животни сте спасили до момента?

- Честно казано не знам. Миналата година работех като доброволка към украинска организация. Имаше моменти, когато правехме по три евакуации на седмица. При една евакуация се спасяват между 7-8 и 20-25 животни. Моята кола, която е съвсем обикновена, не е голям бус, седемместен автомобил е, който избрах защото дава на животните известен комфорт, има климатик, може да се пътува малко по-удобно. Ако сметнем, че се спасяват по 20 животни на мисия, три мисии на седмица – 60. Около 2000 животни съм спасила от различни видове, включително овчици, козички, диви животни, лисичета, еноти, норки, нутрии, кучета и котки разбира се. Домашни любимци, които са разделени от семейството си. Някой път причината за раздялата е толкова банална, тяхното семейство е било убито. Това са животни след бомбардировки, животни на хора, които са убити или изчезнали безследно. Случаите са много различни. Това, което свързва тези животни е тяхното желание да оцелеят, желанието им за живот.

- Какво се случва с животните след евакуацията?

- След евакуацията животните най-често попадат в места, където могат да им окажат помощта, от която се нуждаят. Истината е, че много животни на фронтовата линия, тъй като дълго време живеят в стрес, са хронично болни. В лошо общо състояние. Те живеят понякога седмици, а понякога месеци наред или без храна, или със съвсем малко храна. Те първо имат нужда от медицински грижи. Това е първата стъпка на всяка евакуация, животните да бъдат заведени в клиника, където може да им се окаже първа помощ. След това, в зависимост от животните, има центрове за настаняване на диви животни, където те могат да бъдат лекувани и рехабилитирани и се връщат след това в дивата природа. Тези лисичета, които аз евакуирах после бяха пуснати в гора, на друго място в Украйна, не на фронтовата линия. Те се адаптираха обратно към дивото. Много е важно за този тип работа, на всяко животно да се опитаме да дадем това, от което има нужда, което е отнето от него. Селскостопанските животни най-често отиват в спасителни центрове, където също живеят свободно. Има няколко такива центъра в Украйна. А за котките и кучетата има приюти, където се настаняват. И вече зависи до колко приюта има възможност да се справи не само с физическите, но и с психологическите травми, които животните носят. Много от тях имат нужда от допълнителна работа, за да могат да се възстановят. Много от тях страдат от това, което са изпитали и се променят, стават или страхливи, или агресивни, започват да се самоотбраняват срещу света, тъй като той изведнъж става много жестоко място за тях. И за да им върнем вярата, че светът не е жестоко място, ние работим. Поне аз самата се опитвам да работя с такива животни, които са потърпевши психически от войната, защото такива животни има страшно много.

- Разкажете кое Ви е било най-страшно по време на евакуация.

- Мисля, че най-голямата грижа е за хората и животните, които са при мен. Моят най-голям страх е, че някое животно или някой от хората, които пътуват в колата ми може да не стигне до крайната точка. За това има редица причини. Просто понякога тези животни са болни, някои са ранени, ние пътуваме през невероятно тежки терени, пътища на много места няма. Условията са лоши. И моят страх е, че няма да успея да изпълня мисията, за която съм отишла. Защото все пак нося отговорност за тези животни. Попадала съм в опасни ситуации, разбира се, като всеки доброволец. Попадала съм на места, където има активен обстрел. Миналата година в Херсон, попаднахме две коли под масиран въздушен удар. Слава богу всички оцеляхме. Моята кола беше само повредена. Но колата винаги може да се ремонтира. Тази опасност съпровожда всяка една евакуация. На всеки доброволец е ясно, че може да попадне под обстрел. И това е нещо, с което всеки един от нас живее. Не мисля, че този страх е водещ, на него просто не му се дава трибуна. Моят най-голям страх е, че ще пристигнем късно, че няма да успеем да помогнем на тези, на които бихме могли, че няма да успеем да помогнем на достатъчно много. Случвало ми се е докато пътувам за евакуация, да има удар върху мястото. Това се случи миналата година в Авдеевка, къщата от която трябваше да евакуирам животни, събрани от хора, напуснали града, беше ударена от ракета. Самите хора, които бяха оставили животните си, не знаеха това. Когато пристигнах на мястото, заварих къщата срутена. Опитах се да им обясня, че това място вече не съществува. Те не можеха да разберат това, което им казвам. Въобще не го приеха. Помолиха ме пак да потърся, че къщата трябва да е там. Аз направих видео, в което им показах как изглежда мястото… Тези трагедии, които преживяваш, когато отидеш там, тези лични трагедии, които те докосват, и страхът, че може би няма да успееш да направиш всичко, което би могло да направиш за хората, че ще отидеш прекалено късно, че няма да си достатъчно бърз, може би е нещото, което най-много ме плаши.

- А как българите могат да помогнат на Вашата кауза?

-  Мисля, че всеки, който се интересува от Украйна, може да се включи чисто информационно, следейки канали и профили на хора, които работят на място. Информационната война, която се води на много фронтове е нещо наистина ужасяващо. Хората, които имат желание да разберат повече за това, което се върши, могат да последват моята страничка, и всички източници, които говорят за реалността в Украйна. Ако някой иска да помогне на моята работа конкретно, аз съм в процес на отваряне на първия в Украйна рехабилитационен център за котки с посттравматичен стрес синдром, защото, както казах, има много животни, които са емоционално и психически потърпевши от войната. Много е тъжно да видиш как едно живо същество се отказва да живее. Просто при тях желанието им за живот напълно изчезва от ужаса, който са преживели, от страха, от това, че вече не знаят дали могат да се доверят на някого или на нещо. През последните години рехабилитирах няколко такива животни, спасени от фронтовата линия. Чувството, което изпитваш, когато виждаш как едно живо същество получава обратно желание за живот, как започва да играе, да се интересува от света, да се наслаждава на слънцето, на откритото пространство, всички тези моменти, в които усещаме, че и друг индивид усеща, за мен са безценни. Аз се надявам, че поне това мога да върна на тези животни, защото те са едни от най-невинните жертви на тази война.

- Какви са Вашите планове, докога ще бъдете в Украйна?

- Докато има нужда от мен и докато съм жива. Това е реалността, никой не знае до кога ще оцеляваме, за да продължаваме да вършим мисиите. Аз при всички положения ще остана до края на войната. За мен това решение беше взето още в момента, когато реших да се преместя в Киев през 2022 година. За мен това съществуване, тази страна и хората, и цялата тази реалност, която ние доброволците споделяме с украинския народ, за мен това е начин на живот, на мислене, на съществуване. Това стана нещо мое и мисля че има смисъл от моето съществуване тук. Под някаква форма това е вид привилегия, човек до такава степен да бъде на места, където може да помогне на някой практично и видимо. До края на войната със сигурност ще остана в Украйна. Много ще се радвам да помогна и за възстановяването на държавата, когато войната приключи. Да обиколя всички сега окупирани територии, вярвам, че това е въпрос на време и се надявам, че ще успея да ги видя.

Линк към страницата във Фейсбук:

https://www.facebook.com/profile.php?id=61559693772080

Абонирайте се за канала ни в YouTube!

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    305

    4

    Katz

    29.06 2024 в 10:31

    Да... в същия кюп са и обикновените хорица, които нямат връзки и пари, за да избягат, докато отбор "Ягода" и отбор "Черешка" грабят държавата им, опитвайки се да ни внушат, че всичко е за благото и свободата на такива като мен и вас.

    60

    3

    Far Rider

    29.06 2024 в 10:08

    Поклон пред тази смела жена!

    2550

    2

    alfakentavur

    29.06 2024 в 07:25

    Румен може и да е роден в Димитровград, но си е по същество от село Славяново, Хасковско. Каун.

    1000

    1

    PaulPierce

    28.06 2024 в 19:12

    Петя от Габрово има повече топки от Румен от Димитровград и Боко от Банкя взети заедно!

     
    X

    За политиката