Гражданите на Обединеното кралство решиха – Брекзит вече не е мечта, не е илюзия, а самата реалност. Това е резултат, който почти никой не предвиди, дори най-пламенните поддръжници на напускането на Европейския съюз в самото Обединено кралство. В рамките на едва няколко часа се изговориха и изписаха страшно много статии по темата, както от български, така и от чуждестранни коментатори. Забележително е колко огромен и еднозначен е отзвука. Както и преди самият референдум, така и след него, почти единодушно се лансира идеята, че Брекзит неизбежно ще има трагични последствия върху икономиката на Великобритания. Това е пълна заблуда.

В действителност сам по себе си Брекзит не е нито успех, нито провал за Великобритания. Брекзит е на първо място възможност и надежда за едно по-добро бъдещо развитие на острова. С това разбира се той отваря и възможност за едно по-лошо развитие. Брекзит е безспорен риск, но ако възможностите, които той предоставя бъдат правилно оползотворени този риск може да доведе до грандиозен успех. Безспорен е фактът, че членството в Европейския съюз до голяма степен сковава и ограничава британските политици. Налагането на допълнителни закони и регулации от една институция, която не се избира директно от европейските гласоподаватели (и в конкретния случай британските), каквато е Европейската комисия, създава една допълнителна мрежа от пречки и разходи пред Британските производители и потребители, което до голяма степен сковава независимото развитие и растеж на икономиката на Кралството.

На този етап няма как да се правят каквито и да било категорични прогнози за ефектите на Брекзит върху бъдещето икономическо и финансово развитие на Кралството. Всичко зависи от това какви ще са отношенията между Великобритания и Европейския съюз от сега нататък и каква икономическа политика ще следват бъдещите британски правителства. Много се изприказва за удара, който Британската лира ще понесе в следствие на Брекзит, но с адекватна монетарна и фискална политика в дългосрочен план нейната стойност ще се стабилизира и дори може да се избегне сериозен спад.

С правилните реформи в данъчен и регулаторен аспект, Кралството може да запази и дори да подобри своята конкурентоспособност на глобално ниво, въпреки че вече няма да е член на ЕС. Що се отнася до фискалния аспект, Великобритания винаги е била сред икономиките, които извличат най-малка полза от европейските структурни фондове. Тези фондове са там за да подпомагат най-вече по-неразвитите икономики като България, преразпределяйки финансов ресурс от развитите, като Обединеното Кралство и Германия например. Именно поради този факт, икономиката на една страна като Великобритания зависи много по-малко от структурните фондове на ЕС, отколкото тази на други по-неразвити страни.

Системата на структурните фондове дори може да е нетно фискално бреме за държавната хазна там. Да не говорим пък за корупционните схеми, които политиците могат да осъществяват с европейски пари и до колко мащабни икономически дисбаланси може да доведе това. Нашата собствена страна е един от най-ярките примери за това. Ако британската икономика се отърве от подобни вредни влияния на редистрибутивната система на ЕС, това вещае само добри неща са нея.

Мит е, че икономическата връзка с ЕС е абсолютно ключова за растежа на икономиката на Великобритания. През последното десетилетие износът на Обединеното кралство към ЕС всъщност е паднал с около 30%. Тези, които смятат, че излизането на Обединеното Кралство от ЕС означава икономическа изолация и капсулиране допускат фундаментална грешка в своя анализ на глобалната икономическа система. При положение, че светът става все по-глобализиран, митата и ограниченията върху търговията, които ЕС налага спрямо големи икономики извън съюза (като Китай например) всъщност изолират страните-членки на съюза от останалият свят. Никога не трябва да забравяме, че за ЕС свободна търговия цари само вътре в него. Спрямо останалата част от света се следва строго протекционистка политика.

Брекзит не означава неизбежна изолация спрямо вътрешния пазар на ЕС, освен ако Брюксел не реши да накаже Великобритания по този начин. И дори да се случи така, че Европейския пазар до голяма степен стане по-затворен за британските производители, останалата част на света ще стане по-отворена, именно по линия на отпадането на регулациите и митата на ЕС. Самият ЕС едва ли би се решил наистина толкова сериозно да изолира и санкционира британската икономика. Все пак тя е втората най-голяма в Европа (след Германия) и петата най-голяма в света.

Всички закани за икономическа изолация са по-скоро блъф, който трябваше да сплаши британския избирател, отколкото сериозни планове на Брюксел. Този блъф беше провал и рано или късно ЕС ще трябва да го признае. Ако пък Брюксел наистина се опита да изолира Великобританските потребители и производители, това ще навреди на Европейската икономика толкова, колкото и на британската, ако не и повече. Като вземем предвид икономическите проблеми и слабости на Еврозоната, основно заради кризата в южните-страни членки, ЕС не е в никаква позиция да отправя подобни заплахи към петата най-голяма икономика в света. Поради икономическия товар на страни като Гърция, икономиката на ЕС е в много по-уязвимо положение отколкото тази на Обединеното кралство, въпреки огромната разлика в мащабите. Всички говорят за кризата, която ще сполети британската икономика, но се забравя, че към момента именно Еврозоната е тази, която е в криза.

Едно е ясно – да се правят категорични прогнози за икономическите ефекти от Брекзит на този етап е невъзможно. Всичко зависи от това как ще бъдат предоговорени отношенията между Обединеното кралство и ЕС и в каква посока ще поеме британският политически елит. Бъдещето икономическо развитие на родината им от сега нататък ще е изцяло в техни ръце, освободени от влиянието на Брюксел. Това отваря много нови потенциални посоки за развитие пред британската икономика – някои добри, някои лоши, а други може би дори трагични. За тяхно собствено добро, нека се надяваме, че британските политици ще направят правилния избор. Ако го направят, икономиката на Великобритания не само ще оцелее, но дори ще процъфти.

Още по темата

24/06/2016

Политика

Христо Иванов: Референдумите по наистина основоположни въпроси са кретения

24/06/2016

Свят

Британец след Брекзит: Ние сме "Хилтън", а България е мазна закусвалня

24/06/2016

Нашите автори

Днес се събудихме в друг свят. По-лош и по-опасен от вчерашния

24/06/2016

Свят

Как излизането от ЕС ще промени Великобритания