КОМУНИСТЪТ (По "Характери" на Теофраст)

Автор: Борис Вунчев

Лесно е да познаеш комуниста. На първо място, той не е просто себе си, а носи генетично засуканото от гръдта на Димитър Благоев мляко. Дядо му е бил партизанин, чичо му е бил главорез на Държавна сигурност, баща му е бил във външнотърговска фирма или е работил някъде на тъмно.

Комунистът е диалектик по рождение. Цял живот той е разпнат между социалните локуми, които точи под път и над път, и носенето на гръб на големия черпак, с който се храни на различни държавни, общински и частни софри. Особената диалектика се проявява и като своеобразна форма на шизофрения. Комунистът би трябвало да е радикал, върл реформатор и непримирим враг на капитала. Но всъщност той само говори и „социалния вектор”, пьенсиити” и „младежката безработица”. Успоредно с това той има участия в няколко фирми, не плаща редовно на работниците си, укрива данъци и подкупва чиновници, за да прокарва нечистите си сделки. Комунистът е комунист само по седенките на "Позитано", за два дни на похода до Бузлуджа и на първи май, разбира се.

Комунистът е основател на задкулисието и основен кукловод. Ето как функционира той в политическия живот: зададат се избори, но той не поема отговорността да се кандидатира, защото не ще да си разваля лустрото и да е обект на хорските плюнки. Затова изважда от ръкава някой от хилядите безпартийни комунисти – кеф ти Попов, Сендов, Бояджиев, Маразов, Орешарски и още кой ли не.

Комунистът няма парламентарна група с името на партията, защото тая партия е партията на двайсетте процента и на хората им се повръща от нея. Затова парламентарната му група е я Парламентарна група на демократичната левица, я Коалиция за България, я нещо друго. А като го питаш кои са му коалиционните партньори, той ти сочи тракийски мумии и джагали, лежали ефективни присъди в затвора.

Комунистът е патологичен крадец. Ето какво прави той. Върви из града, а ръцете му винаги скрити отзад, защото е гепил нещо. Срещнеш го пред месарницата и не казва добър ден, защото се е надумкал с луканка и не може да говори. Стане директор на завод, па синът му основе паралелна фирма, която продава прескъпо на завода суровини, и заводът вземе че фалира, та да го купи самият комунист, и то без пари.

Комунистът много обича Москва и Съветския съюз. Обяснявай му ти, че американците са измислили тока. Не, един мужик го е измислил, две седмици преди това. И телефона е измислен в Русия, в Екатеринбург има музей на деятеля. И автомобилът – тоже. Руските коли са много хубави, но капиталистите не ги внасят, за да мачкат съветското производство. Комунистът обича Белене и мирния атом. Той не знае откъде ще се вземат пари за Белене и къде ще се изхвърлят ядрените отпадъци, но е убеден, че Русия трябва да има хубава степенка в България, за да манипулира процесите и „нашата партия” да е винаги във властта.

Комунистът е сантименталист. Той все разказва за социализЪма, когато се е хранел обилно и е дефекирал рахатлийски. Той не забравя белите млекарки на УБО с котловата храна, нито пък тайния магазин в хотел Рила, откъдето тихомълком и на смешни цени е пазарувал дефицитни стоки.

Комунистът има мнение, но не е съгласен с него. Той смята, че Станишев е гаден съсел, но не иска да го свали. Смята например, че правителството на Орешарски е тотална подмяна, защото вместо способните партийни кадри (Михалевски, Янаки Стоилов, Корнелия Нинова, Дора Янкова (!) и т.н.), са се намърдали някакви седесарски отломки, които не представляват автентичния демократичен социализъм. Но всъщност и с това мнение не е съгласен, защото все пак за него властта винаги е била самоцел. Готов я да я узурпира, дори да се направи на маймуна.

Ето какъв е комунистът. Но най-важното – той е изкусен лъжец и опитен демагог. Плаши се само от дебелия край. Само „народната любов” може да го свре в миша дупка, където да брои авоарите си в рубли, донги и юани и да чака пак да му дойде времето…

Още по темата

02/04/2013 Нашите автори

По какво разбираме, че някой е комунист?

Следете новините ни в GoogleNews