Негър, черен, афро-американец. Кое обижда най-малко?*

Последна промяна на 12 март 2012 в 19:01 13792 2

Авторът Джеси Уошингтън.
Етикетите, използвани за описване на американците от африкански произход, отбелязват движението на един народ от робството до Белия дом. Днес много хора се противопоставят на тази прогресия, като държат на името от миналото: "черен". От тази група хора някои произхождат от робите в САЩ, емигранти с отделна история. За тях терминът ''афро-американец" не е знакът за прогрес, като какъвто е бил популяризиран в края на 80-те. Вместо това, той е подвеждаща връзка към далечна култура. Непрестанният дебат за начина, по който трябва да бъдат наричани "черните" американци, отслабва и даже придобива ново значение, когато синът на черен кениец и бяла американка се премести в Белия дом. Идентичността на Барак Обама е била оспорвана от милиони консервативни американци, подновявайки въпроси като: Какво си ти? Откъде си? По какъв начин можеш да се впишеш в тази страна? "Предпочитам да ме наричат черен", казва Шон Смит, счетоводител от Хюстън. "Чувствам се единствено като американец. Не ми харесва терминът афро-американец. Той не говори за мен това, което смятам за себе си", продължава Смит, чиито родители са от Мисисипи и Северна Каролина. "Не мога да си спомня нито един от тях да ми е казвал нещо за Африка. Разказвали са ми много за мястото, където те са израснали – в окръг Макоумб и Шелби“. Гибре Джордж, предприемач от Маями, е започнал Facebook група, озаглавена "Не ме наричай афро-американец". Тя вече има около 300 почитатели. "Ние уважаваме нашите африкански корени, но този термин вече не важи за нас", казва Джордж. "Ние сме няколко поколения, живеещи в Америка и ако някой ни качи на кораб обратно към Африка, ще сме като риби на сухо." "Просто този термин изобщо не пасва на по-младото поколение черни хора", продължава Джордж, който е на 38 години. "Африка е била преди много време. Винаги ли ще бъдем свързани с нея? Душевно аз се чувствам като американец. Когато започнем война, аз воювам за Америка." Джоан Морган, писателка, родена в Ямайка, която се премества в Ню Йорк като момиче, си спомня първия път, когато публично е поправила някого за термина – на подписване на една от книгите й, където е била обявена като афро-американка. Семейството й, което е било на предните редове в залата, се е почувствало много обидено от фразата. „Наричайки ме афро-американка, напълно изтриват историята на мен и моето семейството, както и жертвите, които те са поели, за да стана аз автор", казва Морган – дългогодишна американска гражданка, определяща себе си като "черно-карибска американка". Според нея хората се тормозят от факта, че черните спадат към различни етноси и защото оригиналната черно-бяла класификация на САЩ става по-трудна за ползване. Нейната гледна точка е, че насилственото уеднаквяване на различни черни хора и сравняването им с тези, които са били роби, намалява стойността на приноса от емигранти, като сънародниците ѝ Маркъс Гарви и Клод Маккей. Морган признава, че родината й Ямайка е населена от потомци на африканските роби, „но аз не съм африканка, а африканците не са афро-американци". На латински - предшественикът на английския език - черният цвят е "нигер" (niger). През 1619 г. първите африкански роби в Америка са били описвани като "негри" (negars) – епитет, използван от някои хора и в наши дни. На испански думата "negro" означава "черен". Това е и думата, с която белите американци наричат в продължение на векове черните. Думата „черно“ също е дала много негативно значение - черно настроение, почерняла репутация, черно сърце. „Цветен“ е изглеждало по-добре, докато движението за граждански права не настояли за определението "Negro" с главно "N". По-късно, през 60-те, определението "черен" се е превърнало в израз на гордост - стратегия с цел да не се чувстват потиснати хората. "Всеки път, когато терминът "черен" е бил споменаван от робството насам, е било с негативен контекст", казва Мери Франсис Бери, професор по история в университета на Пенсилвания и бивш председател на Американската комисията по граждански права. Терминът афро-американец е бил за кратко на мода през 1970 г. и се задържа и до днес в имената на някои вестници и катедри. Но скоро е бил засенчен афро-американец, който по начало е бил измислен от черната интелигенция. Преподобният Джеси Джаксън се смята за основния разпространител на термина през 1988 г., малко преди втория си опит за президентски мандат. Бери си спомня, че през 88-а сбирките на групите за граждански права са били организирани от него в Чикаго по времето, когато Рамона Еделин, която по това време е била президент на Националната урбанистична коалиция, е настоявала черните хора да се наричат афро-американци. Днес Еделин разкрива, че никога не е имало намерения хората, родени в други държави, да бъдат махнати от определението или да бъде премахнат терминът „черен“. „Това бе просто опит да се започне културна офанзива, тъй като до момента очевидно винаги сме били дефанзивни.“ "Решихме, че това е един вид компромисен вариант", продължава тя. "Някои от нас не искат да бъдат наричани африканци, но има и такива, които не искат да бъдат наричани американци. Това е начин за преодоляването на различията между нас или нашите идеологии, за да можем да се придвижим напред като група." Джаксън , който по това време вероятно е бил най-цитирания черен мъж в Америка, е продължил да поддържа план. "Всяка етническа група в тази страна има препратка към някоя страна, някаква историческа и културна база", казва Джаксън пред репортери по онова време. "Афро-американците са достигнали до това ниво на културна зрялост.'' Ефектът е бил незабавен. "В онези дни не бихме определили нещата като набиращи огромна популярност, но това е, което бихме казали днес. Беше забележително", казва журналистът Кларънс Пейдж. "Това беше като през 60-те, когато „Черната сила“ доби популярност и тогава се обсъждаше от бели и черни на кого какво определение му харесва и как трябва да бъдат наричани". Пейдж харесал определението афро-американец. Той все още го ползва като взаимозаменяемо с термина „черен“. "Ако не можем да контролираме всичко останало, то поне можем да контролираме как да бъдем наричани", казва Пейдж. "Това е най-основното право на всеки човек, над това как иска да го определят. „Афро-американец“ носеше много психологична ценност от тази гледна точка." „Има и историческа стойност“, казва Ърв Рандолф, редактор на Филаделфия Трибюн, вестник за чернокожи, който ползва и двата термина: "Исторически факт е, че ние сме народ от африкански произход". Терминът "афро-американец" обхваща откъде сме дошли и къде сме сега ", казва той. "Ние сме американци, няма съмнение за това. Но да се отрича откъде сме дошли според мен няма смисъл." Преподобният Джаксън е съгласен с Рандолф за отричането: "Това показва умишлено невежество по отношение на нашите корени, нашето наследство и нашето потекло", казва той. "Плодовете без корен умират." Джаксън отбелязва, че историческото докарване на роби от Африка е непроменяемо и че Сенегал вече е на същото разстояние от Ню Йорк на колкото е Лос Анджелис. "Ако пилето е родено във фурната, това не го прави бисквита", казва още Джаксън. Днес, 24 години след като Джексън е популяризирал "афро-американец", все още не е ясно кой термин предпочита обществото. Серия от анкети на Галъп от 1991 г. до 2007 г. не постигат консенсус за "черен" или "афро-американец". През януари 2011 в анкета на NBC/Wall Street Journal 42 процента от анкетираните казват, че предпочитат „черен“, 35% заявяват „афро-американец“, 13 процента нямат предпочитания, а 7% са избрали „друго“. Междувременно рекорден брой чернокожи в Америка - почти 1 на 10 - са родени в чужбина, гласят данните от преброяването. Томи Обаро е една от тях. Родителите ѝ са били нигерийци, живеещи в Англия, които са я докарали в САЩ, докато тя е била още момиче. Тя става гражданин едва миналата година. Въпреки че Обаро е буквално афро-американка, от университета на Чикаго ѝ казват, че етикетът (афро-американец) предполага, че тя е от робски произход. "Терминът просто някак крещи политическа коректност", казва Обаро. Тя и нейните чернокожи приятели рядко го ползват - единствено когато са в подходяща компания. "Или просто това терминът, с който останалите хора се обръщат към нас“, казва още тя. А може и терминът да е политически инструмент. В надпревара за Сената срещу Обама през 2004 г. Алън Кийс намекна, че Обама не може да твърди , че споделя културното наследство на Кийс, тъй като Обама не идва от робско семейство. По време на демократичните президентски избори, някои привърженици на Хилъри Клинтън правят същото сравнение. Миналата година Хърман Кейн - тогавашният републикански кандидат за президент - се опита да съпостави своите корени в юга на Джим Кроу с историята на Обама, като опитал да избегне етикета "афро-американец" в полза на "консервативния черен американец“. Ръш Лимбоу се присмял на Обама, като го нарекъл "полуфриканец-американец (halfrican-American)". Освен всичко останало, има някои бели американци, които са родени в Африка. Пауло Сериодо е американски гражданин, роден в Мозамбик с родители португалци. През 2009 г. той завел съдебен иск срещу медицинското си училище след спор с черни съученици дали Сериодо може да нарече себе си "афро-американец". "За тях няма значение, че аз съм от Африка, а те не са! ", пише тогава Сериодо. "Те не ми позволяват да се наричам афро-американец!" И така, сагата с термините и определенията продължава. "Мисля, че нещата все още еволюират", казва Евелин, активистката, която е помогнала за популяризирането на "афро-американец". "Засега съм доволна и на "африканка", и на "американка". Но това не означава, че всички тези термини и определения няма да се променят отново", добавя тя. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- *Текстът е превод от публикацията на Джеси Уошингтън (Jesse Washington) в "Associated Press". Оригиналното заглавие е "Some blacks insist: 'I'm not African-American'".
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови