Продължава от стр. 1

В изминалите две години и половина в публичните си изяви министър Петкова изгражда своята вавилонска кула. Тя говори на различни езици: езика на европейските правила, изискващ пазарна конкуренция; езика на обичайния български популизъм, свързан с избягване на загубата и защита на “националния интерес”; езика на докладите на БАН с техните погрешни допускания, като това за ръст на населението до 2040; езика на политиката за борба с емисиите, която застрашава фосилните централи и езика на отстояването на тяхното същестуване. Тя се загуби в превода на правилата за изграждане на нови ядрени мощности и заблуди българските граждани — повече от веднъж. Но тя никога не обясни, че пазарната реализация е възможна само при конкурентна цена и доказано търсене.

Всъщност, за този най-важен въпрос, тя трябваше да получи навременна помощ от Федерацията на големите енергийни консуматори. Бе заявено, че индустрията, с нейното значително по обем, равномерно и предвидимо потребление, има интерес към сключването на дългосрочни договори с новата базова централа — в зависимост от цената, разбира се. Но никой не допуска, че тази цена ще бъде по-ниска от цените на сега действащите централи. Защо тогава индустрията би имала интерес да купува по-скъпа електроенергия? Може би за да освободят мощностите с по-ниска себестойност за своите конкуренти? Преди сключването на обвързващи договори, всичко това е просто cheap talk.

След изслушването в Народното събрание по повод процедурата за избор на инвеститор в проекта, министър Петкова отново повтори своите разноезични послания. Заяви, че съществува търсене в региона, въпреки, че подобна прогноза не правят нито ENTSO-E, нито Референтните сценарии на ЕК, а единствено БАН. Повтори тезите си за валидна нотификация на проекта и за липса на сеизмична опасност, показвайки становище на Международната агенция за атомна енергия за това от 2011 г. За сравнение, цитирания по-горе стандарт за площадките на АЕЦ е публикуван през 2016 г. Бяха посочени условията за бъдещите инвеститори: цената да бъде до 10 млрд. евро, срокът на изпълнение — до 10 год., без допълнително финансиране от държавата, държавна гаранция и задължително изкупуване, но с блокираща квота. Оператор на проекта след завършването му, ще бъде АЕЦ Козлодуй .

Посочените условия са толкова рестриктивни, че ще отблъснат всеки пазарен инвеститор.

Дори най-големите поддръжници на проекта разкритикуваха процедурата, като заявиха, че при нея неговото рестартиране е силно съмнително. Тогава защо министър Петкова системно игнорира липсата на необходимост от нови мощности, пазарния и сеизмичния риск, и становищата на Европейската комисия? Защо са всичките тези усилия за говорене на различни езици с реалността?

Скритият мотив на министър Петкова е свързан с липсата на пазарна реализация на АЕЦ “Белене”. Парите, похарчени до момента или ще бъдат безвъзвратно загубени, или — което е по-лошо — този проект ще бъде реализиран и тоталната загуба ще бъде многократно по-висока. Днес, първото изглежда значително по-вероятно. След една година вероятно ще стане ясно, че не съществува инвеститор, който би приел да реализира проекта при поставените условия.

По-важният въпрос е за слабостта на политическите институции, допуснала серията от опортюнистични решения, които доведоха до днешната ситуация. Докато никой не го постави, няма никакво съмнение, че ще се намират сили, които да се възползват от нея. Така е устроен светът.

*Автор: Виктов Аврамов, Център за анализ и управление на рискове. Текстът е публикуван в блога на автора.