Руската пропаганда в църквата: обръщането на Евангелието

Когато се опитаме да датираме началото на репресиите срещу свободата в Руската православна църква след падането на Съветския съюз, можем да превъртим календара до датата 5 август 2013 г.* По думите на известния руски богослов дякон Андрей Кураев в този ден е убит „последният свободен свещеник на Московската патриаршия“ – отец Павел Аделгейм. Самият отец Аделгейм е син на репресирани от съветската власт родители. Известен е с критичното си отношение към висшата църковна власт в Русия.

Аделгейм публично се застъпва за помилване на момичетата от пънк бандата Pussy Riot през 2012 г. Тяхната акция в храма „Христос Спасител“ в Москва е протест срещу подкрепата на руския патриарх към Владимир Путин, който през 2012 г. от министър-председател става отново президент, за да остане този път такъв и до ден-днешен. 

Pussy Riot, облечени с цветни дрехи, танцуват пред олтара на храма, пеейки „Богородице Дево, прогони Путин, прогони Путин!“. Акцията им е определена като „светотатство“ от висшите кръгове в РПЦ. Две от момичетата от бандата получават две години затвор за хулиганство. 

„Съществува явен сблъсък между обществото и Руската православна църква и отговорността за това е на Църквата [...] Вземете момичетата от Pussy Riot. Вместо просто да поговорят с тях и да ги научат как да се молят, те ги хвърлиха в затвора“ – коментира отец Павел. Според него „това, което тези жени сториха, имаше ефект на провидение, тъй като разкри неестествената връзка на Православната църква с руската държава“. 

Павел Аделгейм е намерен намушкан с нож до смърт в късните часове на 5 август 2013 г. в дома си в Псков. За убийството е обвинен 27-годишният Сергей Пчелинцев, който му е бил на гости. Пчелинцев е диагностициран с параноидна шизофрения. 

Войната от 2022 г.

За не малко хора, включително и в църквата, войната от 2022 г. дойде като кофа с ледена вода. Антивоенният руски свещеник Андрей Кордочкин споделя в интервю пред OFFNews, че малко хора са очаквали пълномащабна война от страна на Русия. Да, Крим е окупиран, но форматът на пълномащабната война е изглеждал невероятен. Още по-невероятна се оказва подкрепата на църковните власти в РФ за една кървава война…

Риториката на руския патриарх Кирил търпи промяна през годините. През 2014 г. можем да го чуем да обяснява какво голямо зло е войната и как никой не печели от една война, а месеци след пълномащабното нахлуване на РФ на територията на Украйна четем провоенни изказвания и проповеди. Например, как войниците на бойното поле се жертват за ближния и с тази жертва им се прощават всички грехове. На руския синодален сайт има един прелюбопитен материал, свързан с награждаването на Радий Иванович, почетния научен ръководител на Руския федерален ядрен център. Там патриарх Кирил казва, че „по неизследим Божи промисъл“ ядрените оръжия били създадени в Саровския манастир „под покровителството на св. Серафим Саровски“. Серафим Саровски е може би най-известният руски светец. От житието му го познаваме като благ незлоблив старец, който винаги е посрещал всеки с усмивка и топла дума, независимо дали е обикновен крепостен селянин или генерал в армията. Меко казано е кощунство да се приписва на този, който се е оставил да го набият разбойници, без да се защити, някаква връзка с оръжие, та камо ли оръжие за масово унищожение. 

Причина за подмяната 

Каква е причината за тази подмяна, за да слушаме днес от църковни амвони в Русия „молитвата за победа на Св. Рус“ и приказки за „свещена война“ срещу Западния свят? Московската патриаршия се явява рупор на кремълската и държавната военна пропаганда, като потиска и преследва свободните и независими гласове в Руската православна църква. Ясно обаче трябва да се подчертае и разбере – това не е автентичният глас на Църквата, нито пък на християнството. 

Една забележителна жена, живяла през първата половина на 20-то столетие – Мария Скобцова, в свои есета разобличава тоталитарните идеологии и съветското мислене. Умира в концлагер, като влиза на мястото на друга жена в газова камера. Ето какво пише преди около 80 години Скобцова в „Настоящето и бъдещето на Църквата“ за бъдещето на Руската църква:

„Ако в Църквата, дарена от съветската власт с търпимост и признание, дойдат нови кадри, възпитани от тази власт, те ще донесат тъкмо тази психология. Какво означава това? Това означава, че в началото те, като жадни и възприемчиви слушатели, ще изследват различните гледни точки, проблеми, ще посещават богослуженията и т.н… В началото ще запитат Църквата, пренасяйки лесно върху нея онзи признак на незаблудимостта, с който те са свикнали.

Но много скоро ще започнат да говорят от името на Църквата, въплъщавайки този признак в самите себе си. Ако в рамките на разтегливото и неопределено марксистко светоусещане те горят от страст за преследване на еретици и унищожаване на противници, то в областта на православното вероучение те ще бъдат още по-големи изтребители на ересите и пазители на ортодоксията. Шаржирайки, можем да кажем, че за неправилно прекръстване те ще налагат глоба, а за отказ от изповед ще пращат в Соловки. Свободната мисъл ще се наказва със смърт. Тук не трябва да имаме никакви илюзии – в случай, че Църквата бъде призната и добие външен успех в Русия, тя няма да може да разчита на никакви други кадри освен на тези, които са възпитани в некритичния, догматичен дух на авторитета. А това означава, че свободата ще замре за дълги години. Това означава нови Соловки, нови затвори и лагери за всички, които бранят свободата в Църквата. Това означава нови гонения и нови мъченици и изповедници.“ 

Казано с две думи – причината за смяната на риториката и военната пропаганда в РПЦ е тоталитарният дух, настанил се в църковното съзнание в Русия (а и у нас). Вярващите вече имат нов бог и той не е Иисус Христос, разпнал се и възкръснал от мъртвите, а Държавата, която като хидра е обхванала всеки аспект на човешкия живот. Още през 2020 г. трябваше да ни стане ясно, че се подготвя голяма война - с освещаването на т.нар. храм на „Въоръжените сили“ в Москва. Този храм се превърна в символ на военната дугинова идеология и средище на нова синкретична религия. Или както я наричат руските богослови дисиденти - политическа религия, гражданска религия, политическо богословие. В този храм можем да видим петолъчките редом до кръста, а основното събитие, на което е посветена тази църква, е победата на Съветския съюз във Втората световна война. Съответно тотем на победата се оказва и фуражката на Фюрера.

Опорките и автентичното християнство 

В началото на пълномащабната война Руската църква мълчеше… Половин година по-късно патриарх Кирил издаде заповедта за четенето на т.нар. „Молитва за Св. Рус“. Молитвата споменава „онези, които желаят война“ и са се опълчили срещу „Св. Рус“, за да „разделят и погубят“ нейния „единен народ“. „Възстани, Боже, в помощ на Твоите люде и ни дарувай със силата Си победа“, казва се в молитвата. 

Как Московският епархийски съд мотивира решението си да вземе сана на известния московски проповедник Алексей Умински? Заради „отказ от изпълнение на патриаршеското благословение да се чете молитва за Светата Рус на Божествената Литургия“...

За да стане по-ясно на читателите, ще отбележа, че една от основните молитви, които се чете по време на всички богослужения е тази за мир. „За мира на целия свят“, „Мир на всички вас“, „За плаващите, боледуващите, пленените и за тяхното спасение“ са само част от просбите, които вярващите отправят към Христос по време на Литургия. Освен това крайната цел на всеки християнин би трябвало да е Небесното царство. В този контекст патриаршеската молитва противоречи на самия смисъл на християнското богослужение. Първо: в нея се говори за метафизическо пространство, което се нарича „Светата Рус“ и което има геополитически измерения: Русия, Украйна, Беларус (а също и Молдова, Казахстан) са част от това пространство. Те са един народ, който има обща духовна столица – Киев, обща политическа столица – Москва, един президент (Путин) и един патриарх. „Светата Рус“ е призвана да спаси света от погибел и моралното развращение, идващо от Запада. Не е чудно, че Александър Дугин, главният идеолог на „руския свят“, твърди, че войната в Украйна е „метафизическа битка“ между „ангелите и демоните“. Ясно е кои според него са ангелите и кои са демоните. Тази молитва е още едно потвърждение за новата синкретична гражданска религия на Кремъл. Новата религия съчетава спириалистичното, геополитическото и някои персонажи от християнското богословие. 

„Всемирни руски народни събори“

Най-голямо проявление кремълската пропаганда намира в ежегодните „всемирни“ руски събори, а председател на съборите е руският патриарх Кирил.

През 2023 г. се състои такъв събор, озаглавен „Настоящето и бъдещето на руския свят“. През март 2024г. „доктрината", приета на Събора, е утвърдена в храма „Христос Спасител“ в Москва. В този документ има много точки, които заслужават разглеждане. Някои от тях са следните: 

1) „Специалната военна операция е нов етап от национално-освободителната борба на руския народ срещу престъпния киевски режим и стоящия зад него колективен Запад, водена по земите на Югозападна Рус от 2014 година“. 

2) „Русия е създателят, опората и защитникът на Руския свят“. 

3) „Висшият смисъл на съществуването на Русия и на създадения от нея Руски свят — тяхната духовна мисия — се състои в това да бъдат вселенският „Възпиращ“, който защитава света от злото“. 

4) „Наред с разпръснатите по целия свят представители на руската ойкумена, Руският свят включва в себе си всички, за които руската традиция, светините на руската цивилизация и великата руска култура са най-висша ценност и смисъл на живота“. 

За руските пропагандатори Русия се позиционира като своеобразен „спасител на света“ от злото, като „Ноев ковчег“ за „нормалността“. 

Какво пречи на управляващите в Руската федерация утре да решат, че…в България има достатъчно много хора, „за които руската традиция, светините на руската цивилизация и великата руска култура са най-висша ценност и смисъл на живота“? 

Ще се случи поредното „освобождение“?

И бих искала да попитам нашите православни братя и сестри, които вярват на кремълските опорки: наистина ли за вас гореизброените са „най-висша ценност и смисъл на живот“? Защото този документ е своеобразен „символ на вярата“ на новата руска религия. Не можеш едновременно да си изповядал при кръщението, че вярваш в Христос като в „Цар и Бог“ и да признаваш за своя истина изброените „догмати“ на „руския свят“. 

Ако човек, считащ се за християнин, защитава такова виждане, на практика позиционира възгледите си извън християнството като цяло. Той признава друг „спасител“, който е вместо Христос (антихрист) за живота му. 

Всеки е свободен да избира своето вероизповедание или да бъде атеист, но… искрено не мога да проумея защитата на взаимоизключващи се помежду си положения. 

Много е вероятно антихристът, чиято призрачна фигура постоянно бива размахвана като страшилище от про-военната пропаганда, да се роди именно в тези среди. 

Списъкът с „предатели“

Проектът „Християнска визия“ поддържа списък с преследвани от властите в РФ и Беларус християни от различни християнски вероизповедания. За момента в него фигурират 133 имена, като много от тях са на свещеници в самата Русия или епархии на РПЦ в чужбина. 

Ако говорим конкретно за Руската православна църква, формалният повод за репресии става отказът да се чете „молитвата за Св. Рус“, а формалният довод от страна на Московската патриаршия е „нарушаване на 25-то апостолско правило“, което говори за „клетвопрестъпление“. В РПЦ всеки, който иска да стане свещеник, е длъжен да подпише текст, в който обещава да е послушен на Бога, църковните власти и т.н. Отказът да бъде четена молитвата, спусната от патриарх Кирил, се счита от руските църковни власти за нарушение на „клетвата“, съответно нарушение на древното правило.

А Българската православна църква?

В Българската православна църква пропагандата най-вече се проявява в разделението на вярващите на два народа. Проф. Калин Янакиев прави добра характеристика на тези два „църковни народа“. Едните вярващи разбират църквата като дом, като семейство и като пристан. Другите – като политическа партия. Истинската опасност за Българската православна църква не са външни и вътрешни тайни или пък явни „агенти“, а именно опасността от превръщането на християнството в политическа идеология и на църквата – в политическа партия или министерство по религиозните въпроси. 

В този контекст е притеснителна заигравката от страна на висшата църковна йерархия с държавата и с властите. Защото властта се сменя, ще падне една партия, ще дойде друга, дори строевете се сменят. Църквата не може да разчита на сигурност в държавната подкрепа. 

Всичко, което политизира църковната проповед, е опасност за живота на една енория, епархия и поместна църква. 

Политизацията в средите на БПЦ се случва най-вече по отношение на: 

1) въвеждането на по-масово религиозно образование и по-специално новият предмет „Добродетели и религия“; 

2) казуса с българските старостилци и регистрацията на Българската православна старостилна църква;

3) постоянното натякване на „опасностите“, идващи от „Запада“ чрез различни идеологии като трансхуманизма и „джендър идеологията“. Хубаво е да се припомни, че на последната си среща Путин и Си Дзинпин обсъждаха… възможността за безсмъртие или дълголетие чрез развитието на биотехнологиите.  

4) нестихващата пропаганда срещу Вселенската патриаршия и Вселенския патриарх Вартоломей, който нееднократно публично осъжда руската агресия срещу Украйна в свои проповеди и обръщения. 

Пропагандата срещу Вселенския патриарх и спорът за украинската църква

В края на 2018 г. Синодът на Константинополската патриаршия възстановява древната Киевска митрополия, присъединява към православната църква схизматичните дотогава църковни структури в Украйна. Освобождава Украинската църква от зависимостта към Москва. Заради този си акт Руската църква изцяло прекъсва общението си с Константинопол. На 6 януари 2019 г. Православната църква в Украйна (ПЦУ) е призната от Вселенския патриарх за автокефална, тоест самостоятелна независима църква. Оттогава насетне Руската православна църква тенденциозно прекъсва едностранно общението с всички поместни православни църкви, които признаят ПЦУ. 

Калин Янакиев подробно обяснява несъстоятелността на руската позиция за украинската църква в поредица от статии за "Портал Култура" през 2018 и 2019 г. 

В Българската църква е особено силна пропагандата по тази линия. БПЦ още не е признала официално ПЦУ. Любопитно е, че хора, разпространяващи руски опорки и тези, се оказват големи защитници на другата алтернативна православна църква - Украинската православна църква (УПЦ-МП), и върли противници на ПЦУ, която наричат "разколническа" и "неканонична". 

Спорът за двете православни църкви в Украйна се пренесе напълно и на наша територия. Макар че Украинската православна църква с лидер митрополит Онуфрий прекъсна общението с Москва след началото на войната, тя все още е обвинявана за връзки с вражеската държава. В началото на 2025 г. Московската патриаршия издаде календар с архиереите на Руската църква, в която бяха включени и тези на УПЦ-МП. Справедливо е да се отбележи, че митрополит Онуфрий е осъдил руското нахлуване публично в свои изявления. Много от повредените или разрушените заради руски обстрели храмове се оказват на УПЦ-МП.

Но украинската държава разследва особено настоятелно епископи на УПЦ-МП за връзки с Москва. През ноември 2022 г. Службата за безопасност на Украйна откри пропагандни материали, проруска литерарура в манастири на УПЦ-МП. В Украйна дейността на религиозни организации, свързани с Руската църква, е забранена през 2024 г.  Държавната служба по етнополитика и свобода на съвестта поиска прекратяване дейността на Киевската митрополия на УПЦ на 2 септември тази година. 

Изводите

Ситуацията в Българската православна църква е следната - Вселенският патриарх Вартоломей е наричан "ересиарх", а ПЦУ - "неканонична" от тези, които подкрепят и симпатизират на Кремъл и Москва в настоящата война. По този начин един религиозен спор, който е локален за Украйна, в момента се използва за основен топос от руската пропаганда сред вярващите в България. 

Не е тайна, че Москва иска да доминира с властта си в православния свят, а Руската църква да бъде център на световното православие. Православният свят се е разделил на две и този "вътрешен" разкол става все по-явен. Катализатор на тези процеси се оказа руската агресия в Украйна. 

Днес няма нужда от „тайни“ агенти, които да разрушават общностите. Обществото – и вярващите, и невярващите, сами чертаят разделителните линии, сами са готови да се „разкостят“ взаимно. Ето това е най-голямата подмяна, която тоталитарната пропаганда успя да направи в живота на църковните общности. Обръщането от Евангелието и заповедите на Христос за любовта към Бога, ближния и враговете към: омраза, страх, взаимно недоверие и постоянно търсене и сочене на „врага с партиен билет“. 

—————

* „Ретроспектива на една нова пропагандна война“, списание “Християнство и култура”, бр.8, 2023

Следете новините ни в GoogleNews