Приятели по принуда: Разликите между ПП и ДБ и цената на евентуален разпад

Все по-често в изказвания на политици и в анализи на журналисти, политолози и социолози се обсъжда бъдещето на коалицията ПП-ДБ и потенциалът за запазването или разпада ѝ. В тях обаче се набляга основно на приликите между двете съставни части на формацията като (понякога умишлено) се избягва анализ на различията и на коренящите се в тях, често възникващи и все по-трудно прикривани противоречия и напрежения.

Твърде различни ли са ПП и ДБ? Да, не, не чак толкова.

Разликите между „Продължаваме промяната” (ПП) и „Демократична България” (ДБ) са фини, защото двете формации често са съюзници, особено след 2021 г., споделят някои общи основни принципи като проевропейска ориентация, борба с корупцията и съдебна реформа, а електоратът им отчасти се припокрива.

Въпреки това двете имат различен произход, електорални бази и акценти в идеологията, които съдържат потенциал за противоречия и конфликти.

• Политически произход и състав

ПП беше създадена през 2021 г. с акцент върху антикорупцията, прозападната ориентация и реформите. Възникна около личностите на основателите (главно Кирил Петков и Асен Василев) с техния харизматичен, но вече поувехнал профил.

ДБ беше създадена през 2018 г. между три формации: силно антикорупционната градска либерална десница, подкрепяща „Да, България”, традиционната десница, наследник на Иван Костов, подкрепяща „Демократи за силна България” (ДСБ), и еко-либералите и зелените, подкрепящи „Зелено движение” (вече извън коалицията).

• Идеологически профил

ПП е прагматична центристка платформа с (отчасти) технократски подход с елементи на либерализъм и социално ориентирани политики (напр. вдигане на пенсии, помощи за млади семейства), но и с немалка доза популизъм.

ДБ е дясно-центристки и либерален блок със значително по-силно изразена идеология: „Да, България” – либерализъм, съдебна реформа, антикорупция, а ДСБ – консервативна прозападна дясна линия и акцент върху антикомунистическото наследство.

• Електорална база

ПП е с по-широка електорална база, която включва и периферията на разочаровани избиратели на ГЕРБ и БСП, центристки настроени хора, прагматични избиратели в градове от цялата страна, но също така и в средни, и в по-малки населени места. В София ПП имат силна подкрепа, но тя далеч не е толкова концентрирана, колкото при ДБ.

ДБ е с електорална база в образованата градска средна класа, често наричана „градската десница”, предимно в София и големите градове с интензивна гражданска активност (Пловдив, Варна, Бургас, Русе), по-идеологически ориентирани, с десни или либерални, проевропейски възгледи. ДБ са слабо представени в малките населени места, в традиционно „червени” региони и в регионите на ДПС.

• Отношение към икономиката

ПП подкрепя инвестициите, развитие на предприемачеството, но и държавна подкрепа за социални политики; про-бизнес с умерен социален уклон, който понякога е подправен с популизъм.

ДБ е с по-твърди либерални позиции в икономиката, с дясна финансова политика, проповядваща намаляване на държавната намеса и фискална дисциплина.

• Стратегическо поведение

ПП влязоха в политиката като „новите лица”, позиционираха се като „надпартийни” реформатори, но относително бързо успяха да поизтъркат и позацапат това лустро.

ДБ са дългосрочни играчи, с последователна политическа линия, които макар да са често в опозиция, успяват да запазят относително непроменени политическия си профил и поведение.

Обобщени с по две изречения

политическите профили на ПП и ДБ изглежда по следния начин:

ПП е центристка (със силни елементи на ляво-центристка), прагматична формация с антикорупционен и реформаторски профил и (отчасти) популистка фасада, залагаща на новите лица с целенасочено търсене на харизматичен профил. ПП е с по-широко разпространена подкрепа сред умерени и прагматични избиратели, включително и такива, които иначе не биха подкрепили дясноцентристки формации.

ДБ е дясно-центристки либерален съюз с относително ясна и изчистена идеология и с последователни позиции в нейното отстояване, твърдо в защита на съдебната реформа и върховенството на правото. ДБ залага на ядрото си от градски либерали, които са постоянни в подкрепата си, но са ограничени като брой извън големите градове.

Ще се разпадне ли ПП-ДБ?

Емоцията казва „да”, логиката – „не”. Откровеният отговор е „не знам”.

Защо може да има разпад?

ПП и ДБ ги обединява най-вече антикорупционна реторика и евроатлантическа ориентация, но имат различия по икономическата, фискалната и съдебната политика. Поради забележимото отслабване на доверието от страна на избирателите към тях и поради ред други причини, вътрешното напрежение в коалицията отново започна да нараства (не че някога е спирало), което може да доведе до взаимни обвинения и по-сериозно дистанциране. Натискът от ГЕРБ и ДПС също създава напрежение и стрес в коалицията. (Под ДПС разбирам само Пеевски). Повече от очевидно е, че на Борисов много му се иска разпад и коалиране на ГЕРБ с ДБ с неприкритата цел за претопяването ѝ и закачването ѝ на ревера като продажния маргинален остатък от някогашния десен мастодонт СДС.

Защо може да няма разпад?

ПП и ДБ все още имат обща стратегическа цел за изолация на ГЕРБ и ДПС от властта, или поне за засилен контрол върху съдебната реформа и службите. Не е без значение и фактът, че поне засега липсва политическа алтернатива. „Синя България” и разни други политически джуджета, претендиращи за дясна правоверност, са твърде изхабени откъм идеи и лидери и затова не им отдавам съществено значение. По тази и по ред други причини, разделени, партиите в ПП-ДБ имат по-малък шанс за влияние. Обединението им все още гарантира по-голямо представителство в парламента. Такава е и обществената нагласа, тъй като гласоподавателите на ПП и ДБ отчасти се припокриват. Ако обаче скандалите, компрометирането и роенето на „обидени” от ПП продължи, това неизбежно ще бъде съпроводено с изнасяне на простора на мръсно бельо, на пикантни случки изпод завивките, на корупционни практики и друга вътрешна информация, което може още повече да увреди имиджа на ПП, а оттам – и на коалицията ПП-ДБ.

Какво ще се случи с ПП и ДБ и с техния електорат, ако ПП-ДБ се разпадне?

При евентуален разпад на коалицията ПП-ДБ градските либерали и „градската десница” най-вероятно ще подкрепят ДБ, а технократски ориентирани, прагматични гласоподаватели ще подкрепят ПП. В такава ситуация младите професионалисти (IT, финанси, предприемачи) най-вероятно ще се разделят в избора си, като прагматиците ще подкрепят ПП, а идейно ориентираните – ДБ. Гласувалите срещу статуквото, но без силна партийна обвързаност, по-скоро ще подкрепят ПП или няма да гласуват. Разочарованите от БСП и ИТН е по-вероятно да подкрепят ПП, ако не се появят нови формации, които да ги привлекат. Избирателите от малките и средните населени места, които не са твърдо обвързани с партийна идентичност, но искат работещо управление, ще са по-склонни да подкрепят ПП или да не гласуват.

Ако ПП-ДБ се разпадне, ДБ вероятно ще запази твърдото си ядро (София, Пловдив, IT сектора и гражданските активисти), а ПП ще задържи отчасти периферията, прагматично настроените гласоподаватели, част от младите и протестно настроени хора. В резултат на това ДБ ще остане със стабилно, но с ограничено като мащаб ядро, а ПП ще запази част от масовия протестен вот, но ще загуби градската либерална интелигенция. Най-големият риск е част от общите избиратели да се разочароват, да се демотивират и да не гласуват, което би отслабило и двете формации.

Понякога, когато се замисля за „всезнанието”, горделивостта и правния нихилизъм на ПП, в изблик на емоции, съм склонен да подкрепя емоционално, а не прагматично, решение на ДБ да се раздели с ПП. Освен силните аргументи против такова решение, които ми дават логиката и прагматизмът обаче, силно ме отрезвява и фактът, че точно това искат Борисов и Пеевски.

Следете новините ни в GoogleNews