Най-тъмно е преди изгрева

„Техниката на националсоциалистите се състоеше винаги в това да положат идеологическа и псевдоморална основа на своите недвусмислено егоистични инстинкти за власт, а с понятието „жизнено пространство“ най-сетне навличаха „философско палтенце“ върху голия нагон за агресия…“. Този откъс в „Светът от вчера“ на Стефан Цвайг разкрива как злото не използва нови оръжия, а навлича на старите нова „премяна“, така че да продължат да бъдат примамливи за всяка една следваща епоха. 

Дали ще е „руски свят“, или „жизнено пространство“ няма особено значение, целта на диктаторите от край време е една – желание за надмощие, за пари, за власт и за територии. Агресията в суровия си вид трудно може да бъде оправдана, затова на помощ идва пропагандата. Днешните (а и тогавашните) „властелини“ говорят за „мир“, а  разбират – „война“; изискват „благодарност“ от жертвата, че те като агресори не са я изнасилили докрай и (с „височайшето им благоволение“) са я оставили жива. 

„Благодарение на нас, ти съществуваш“, без капка срам продължават съвременните диктатори с присмех към жертвите на агресия.

„Какво още се бориш срещу насилника? Не искаш ли мир? Нямаш достатъчно силни карти. Остави се да те унижават и унищожават, пък като те унищожат докрай, ще настъпи мир, който явно ти не желаеш“. 

Да наричаме войната – „конфликт“, овчедушието – „смирение“, страхът пред силните на деня – „дипломация“, а убийствата на цивилни - "свещена война" е много удобно и измамно за приспаната ни съвест. 

Дали да не се оттегля в някое планинско кътче, където да се спасявам от цялото това безумие, обвханало като чума света? Такива мисли изпълваха ума ми все по-натрапчиво, докато потокът с горещи новини за войни и катастрофи се изливаше върху ми. 

Но австрийският писател евреин Стефан Цвайг с трезвен глас ме завръща от желанието за отшелничество – „Само по себе си оттеглянето от света не помага… само с пасивното поведение, отказът да станеш съучастник в тия диви хули срещу неприятеля не е достатъчен. В края на краищата… имах словото, а с него и дълга да изразя убежденията си…“. 

Нашето време изисква трезвеност в не по-малка степен от епохата, в която световноизвестният писател живее – на две световни войни и кризи на нравствеността. Част от дезинформационната война е да ни убеди, че крайните настроения преобладават, че няма надежда, че светът се срутва и всеки да се спасява, както може. Не трябва да забравяме обаче, че злото тържествува, когато добрите хора бездействат. 

Технократи и диктатори изпразват днес от съдържание думи като „мир“, „благодарност“, „патриотизъм“, „справедливост“. Важно е всички ние, които твърдим, че обичаме демокрацията и свободата на словото, със собствения си пример да покажем какво е „мир“ и какво е „патриотизъм“. Това, което виждам, е, че украинският народ доказва вече четвърта година, че „свобода или смърт“ е реално състояние на неговата борба за суверенитет и независимост. 

Тъжно е, че за една част от сънародниците ни свободата е най-вече татус на бицепса или лозунг на знамето. Докато на 400 км от България всеки ден един героичен народ се бори за свободата си, у нас сградата на Европейската комисия е замервана с червена боя от „патриоти“. Особена проява на „гражданска активност“ се оказва да изгаряш на площада чучела и да замеряш „предателите“ и „враговете на народа“ с рояк от обидни квалификации в социалните мрежи. 

Надежда има, вярвам твърдо аз, въпреки цялата трагикомичност на ситуацията, в която живеем. Защото и глупостта, и войната, и алчността, и лъжата не оцеляват вечно. Струва ми се, че затова и пропагандата е толкова агресивна в момента – защото просто усеща, че губи.

Лъжата и злото станаха толкова очевидни, толкова гротескни, че през „философското палтенце“ на „разумността“ прозира ясно „голата агресивност“. По този начин войната губи силата на основното си оръжие, с което насъсква хората едни срещу други. Омразата, съблеченa от идеология, не може вече да замазва погледите. 

Истината съществува сама по себе си, но злото разчита най-вече на маските. Когато всяко покривало падне, лъсва цялата грозота на агресията, а това предизвестява и нейния край. Най-тъмно е преди изгрева. 

Следете новините ни в GoogleNews