Като човек, който отдавна не гледа мачове нито на стадиона, още повече „по телевизията” (друга възраст, други приоритети, други алтернативи плюс липса на време), точно аз да коментирам футбола е на пръв поглед нелепо. Но този път ще го направя, защото българският футбол е отражение на цялата българска действителност,, понякога едно към едно, понякога в още по-уродлива форма.

Вчера вечерта мой приятел ми говореше с гняв и потрес как отборът на олигархията (който едно време, макар и свързан с Държавна сигурност и милицията се наричаше Отбор на народа), най-напред бе направил предложение, което не може да се откаже на едно закъсало финансово провинциално отборче да си разменят домакинството в един мач за купата (!), а после, понеже прехвалените звезди, купени на килограм с неясни средства, намирисващи на пране на пари (ало, ДАНС, не беше ли към вас пришита Агенцията за финансово разузнаване!?), които не са вкарвали гол от месеци, не можаха да вкарат гол и този път, това отборче допълнително си реши, очевидно, финансовите проблеми, вкарвайки си автогол, за да продължи напред отбора на олигархията.

Та взех повод от тази гавра със здравия разум, от това нагло предизвикателство към всеки, който обича футбола, реших да напиша този коментар за футбола.

В българския футбол, както и децата знаят, властва отборът на олигарха. Самият олигарх е изплел мрежа на господство, която вече всички наричат октопод. Той контролира всичко от и до – футболен съюз, съдии, медии, мачове. Това всъщност е нещо като офшорка, която участва в българското първенство, защото това е най-лекият и най-лесен начин да стигнеш до големите европейски пари. Ако някой ден се намери по-лесно и по-леко първенство за стигане до евромилионите, офшорката би отишла там.

И след като отборът на олигарха като бизнес-бижу се храни с европари и гсподства с всевъзможни средства в нашия футбол, ето че и отборът на олигархията тръгна по неговия път. Започна превръщането му в подобие на отбора на олигархията, копиране на неговия модел. Но понеже няма за съсипване на български търговски флот, върху чиито пепелища да се направи футболно бижу, тук ще помага властта, това, което хората с ирония наричат модела „БДС”, плюс неясни пари, намирани по неясен начин и хвърляни на вятъра, с мирис на необходимост бързо да се похарчи нещо голямо и да се вземат ударни комисионни. Не ги разбирам тези работи. Но критичната маса ченгена, пърхаща около отбора на олигархията говори, че там няма как да има нещо чисто. Ясно е, че отборът на олигархията започва да копира модела на отбора на олигарха – едно към едно. Купуване на чужденци на килограм, постепенно изгонване на българите в отбора, купуване на мачове, домакинства, отделни играчи. След провала с „Ботев”-Пловдив, вече се прави абсолютно същото – отборът на олигархията да не губи мачове срещу провинциалните отбори – където не е ясно дали ще спечелят дори на 10%, се вземат мерки да е сигурно, че ще се спечели със 100%.

И така, ние имаме два отбора с един и същи бизнес-модел. Два отбора, чиято цел са европейските пари. Големите европейски пари. Единствените реални пари у нас. Ах, да, властта има още едни реални пари – вземането на милиардни заеми, които изяждат бъдещето дори на правнуците ни.

Какво може да направи мразеният от властта, презираният от олигарха и олигархията, ненавижданият от много медии, унижавания от доста съдии отбор на ЦСКА?

Не знам.

То е цяло чудо, че ЦСКА го има. Има го заради неистов, животински страх от неговите привърженици.

Страх от червена футболна революция.

Какво да се прави? Вечният въпрос - что делать!

ЦСКА може да тръгне по същия път както отбора на олигарха и отбора на олигархията. И да стане декоративна част от статуквото. Но поради редица причини – властови, финансови, икономически, криминални, ченгесарски, медийни и други, това не е възможно. Няма как да се случи. Шансовете на този вариант са 5%.

ЦСКА може просто да се умори, да не издържи, да не намери в един момент сили да се бори в тази криминално-корупмирана футболна среда, при тези изнасилвания и унижения с базите, при тези доноси до Европа и постепенно да се срине до нещо като „Славия” – съществуване по инерция, по традиция, без облик, без физиономия, без характер, без живец, а само ярки изказвания, на които мафията на властта и властта на мафията във футбола се смеят, а някои сайтове си пълнят страниците да става дженк, моабет, лаф, шоу. Шансовете на този вариант са 10%.

ЦСКА може да промени в известна степен днешния модел на развитие, като много повече се опре на българското – българските футболисти и българския футбол. Да стане още по-здрав гръбнак на българските национални отбори, да консолидира някои професионални тимове за борба за чистота на нашия футбол, да е алтернатива като ценности и поведение на отбора на олигарха и отбора на олигархията. Да не се отчайва при неправди, да се радва при победи – на футболното поле и на истината. И когато в България започне войната на обществото срещу олигархичния модел, а тя е неизбежна, защото този модел повече не може да продължава, а олигархията и нейните властови слуги не позволяват друг модел, тогава неизбежно ще се сринат и отборът на олигарха и отборът на олигархията, защото ще започне надничането, а после и разследването на техните дела. А заедно с него и спасяване с бягство на благодетелите на тези два отбора. Първо ще бъде страшно, после ще стане славно. Това ще бъде златното време на нормална България и времето на нормалните, в частност, отбори, а най-вече на ЦСКА. Шансовете на този вариант са 35%.

ЦСКА може да продължи по започнатия път – да се бори срещу статуквото и да бъде фон на мафиотизирането на българския футбол и българския спорт. Ще изправя криле, ще печели мачове поред, после ще го съсичат и ще му пречупват крилете. Ще има душевни кризи на привържениците и огорчения, ще има и върхове и радости, наистина временни, наистина за утеха. Но те са по-добре от това да го няма ЦСКА. Шансовете на този вариант са 50%.

Статията е от блога на проф. д-р Николай Слатински "Стратегия, синергия, сигурност".