Как Меркел и Мерц дадоха Източна Германия на АзГ

Улрих Зигмунд, водещ кандидат на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия" (AзГ), се качва на сцената на централния пазар в град Наумбург и обявява, че Източна Германия преживява ново „пробуждане".

В навечерието на ключовите избори в Саксония-Анхалт в неделя — при които Зигмунд е на крачка да стане първият крайнодесен лидер, управлявал германска провинция след 1945 г. — този апел към източната идентичност намира отклик, пише брюкселското издание POLITICO.

Млад мъж до мен крещи „Остдойчланд!" (Източна Германия!), въпреки че беше твърде млад, за да е живял в комунистическата Германска демократична република (ГДР). "Там беше по-чисто", обясни той. „По-германско. Не Америка-Германия като Запада." Елементи от новото пробуждане на Зигмунд звучаха като спомен за стария Изток, а речта му със сигурност щеше да бъде добре приета в Кремъл. Той осъди глупостта да се поддържа „корумпирана" Украйна и говори за необходимостта да се върнат доставките на петрол и газ от Русия.

Източна Германия официално се разпадна през 1990 г., но не изчезна. Нейната борба за идентичност в рамките на обширната германска федерална система, с власт, концентрирана в Берлин, подхранва възхода на крайнодесните.

Ако АзГ наистина постигне категорична победа този уикенд, това ще повдигне много въпроси как канцлерите като Хелмут Кол, Ангела Меркел и Фридрих Мерц не успяха да управляват прехода след обединението и да предотвратят голяма част от Изтока да поеме политически курс към крайните десни.

Наденички и юмруци

В като цяло позитивната атмосфера около сергиите за наденички и бира в Наумбург имаше и по-мрачни типове в неонацистки тениски и с неонацистки символи. Един от тълпата ми каза, че правителството в Берлин „изпраща нашите пари от данъци на евреите в Израел и на (украинския президент Володимир) Зеленски, вместо да ги харчи тук".

Важно е да се подчертае, че източната политическа идентичност не е едноцветна носталгия по ГДР. Всъщност АзГ препрофилира лозунга на демонстрациите от 1989 г. срещу комунизма — „Wir sind das Volk" („Ние сме народът") — за собствените си цели.

Това се свързва със спомени за маршовете за свобода в последните дни на социалистическата държава.

„И сега отново ще покажем на света", каза Дирк Хуценлауб, металург в сините си работни дрехи, с когото разговарях по време на друга спирка от кампанията в близкия град Лютцен.

Той се справя добре като самонает. Но добавя, че „хората на върха не искат да ни върви добре — умишлено ни дърпат надолу". Последва поредица от интернет конспиративни теории, включително схващането, че Мерц и неговата предшественичка Меркел „ни предадоха — рискуваме страната ни да се срине така, както се срина старата Източна Германия".

Отвъд дружелюбието на опашката за наденички настроението може бързо да се влоши — както открих, когато се опитах да говоря със Зигмунд в Лютцен, само за да ми бъде казано, че „мейнстрийм" пресата не е добре дошла. Бях грубо блъсната настрани, ръката ми бе усукана от мускулест охранител, застанал до Зигмунд, който носеше слушалка и врат, покрит с татуировки.

„Мръдни или ще те заведа в полицията", изръмжа той. Имаме кратък, безрезултатен дебат за конституционно гарантираното право на свободно отразяване на обществени места.

Последва още едно силно усукване на ръката, завършило с това, че се препънах в бордюр и бях влачена към полицейска кола. Никой не изглеждаше особено разтревожен от това. „Тази жена не сътрудничи", изръмжа охранителят. На следващата спирка в Наумбург друг внимателен полицай ми нареди да стоя далеч от „Зона за сигурност 1" — навсякъде около сцената.

След това дойде по-зловещото предупреждение.

„За ваша собствена безопасност", добави той. „Най-добре запомнете, че в тази зона AзГ са господарите."

Меркел и реакцията срещу миграцията

Последните двама канцлери — Мерц и Меркел — предизвикаха силна обратна реакция в Източна Германия.

За Меркел резултатът можеше да бъде по-положителен. Тя самата произхождаше от Изтока и беше активен участник в „Уенде", или „поврата", от комунизъм към демокрация. Тя наследи обещанието на Кол да създаде „цъфтящи ландшафти" в „новите федерални провинции". Изоставените градове и села бяха възстановени, замърсяването на въздуха от енергийните доставки на кафяви въглища беше прекратено, а пътищата с дупки сега са достатъчно гладки, за да се кара мерцедес и БМВ.

Но Изтокът реагира много по-зле на решението на Меркел да позволи масов приток на търсещи убежище от Сирия и Северна Африка през 2015 и 2016 г. Тя сигнализира за своето съчувствие към това в разговор с мен през 2018 г., казвайки, че разбира болката на източногерманците, виждайки демографската катастрофа и изчезването на работни места.

„Разбира се, тези смущаващи лични преживявания засягат хората и оставят дълбока следа — трябва да ги разберем", каза тя. Но отговорите на Меркел не бяха достатъчни за хората, притеснени от темпото на социалните промени. И от 2015 г. насам AзГ започна да набира сила.

Пандемията от COVID също задълбочи разделението: кампания в социалните мрежи поиска въвеждането на руската ваксина Спутник V преди по-добри възможности. Това демонстрира сложна смесица от нагласи, които и до днес са силно застъпени от AзГ: недоверие към западния капитализъм и приемане на Русия.

Опитният социолог Детлеф Полак диагностицира: „митология за жертвата", която западните политици трудно могат да оборят, без да звучат високомерно. Цели три четвърти от избирателите, които симпатизират на AзГ, смятат, че обединена Германия ги е лишила от заслуженото, в сравнение с две пети от обществото в старата ГДР. Разочарованието беляза отношенията на Меркел и нейния наследник Мерц, когато говореха за настроението в стария Изток.

„Няма смисъл да се опитвам да ви убеждавам (за приемането на над 1 милион бежанци)", каза тя на митинг, на който присъствах в последната ѝ предизборна кампания през 2017 г. в индустриалния град Битерфелд, докато враждебна тълпа я освиркваше и надуваше клаксони, за да не я чуват. Зад кулисите тя поклати глава, явно ядосана.

Колкото повече я възвеличаваха като Глориана на международната либерална демокрация заради твърдата ѝ позиция спрямо американския президент Доналд Тръмп, толкова повече тя се отчуждаваше от социално консервативните източногерманци. AзГ също се поучи от движението MAGA как да обедини множество направления на мисълта в послания за кампанията, преплетени с порции фалшиви или преувеличени истории. Появата на западния политик Мерц невъоръжен с набор от комуникативни умения, заедно с трудностите на цялата германска икономика — като прогнозните загуби на работни места в завода на Фолксваген във Волфсбург близо до старата граница — допълнително помрачи привлекателността на модела на просперитет на Федералната република.

Изоставане

Оценка от Института за икономически изследвания в Хале отбеляза, че след 90-те години на миналия век „първоначалният импулс за настигане спря". Оттогава източногерманската икономика расте още по-бавно от западногерманската.

Обвиненията бяха за „липсата на производителност на източногерманските компании", както и продължителното изтичане на мозъци и ниската степен на създаване на нови предприятия. Германски служител от сферата на отбраната добавя: „Подчиняващото мнозинство от новите отбранителни индустрии, които ще гарантират просперитета и сигурността, са базирани в старата Федерална република. Това прави незаинтересован Изтока да се въоръжава срещу Русия — това е двоен удар, който трябва да адресираме."

Меркел поиска повече „смелост" да се „бори за демокрация", канализирайки собствената си носталгия от 1989 г. Посланията окуражават противниците на AзГ, включително църквата, която сега се мобилизира, както направи срещу режима през 1989 г. Проблематично е обаче дали нейните призиви няма да бъдат възприети като „Bevormundung" (покровителство), като източногерманците се чувстват така, сякаш към тях се отнасят с високомерно снизхождение.

Мерц предупреждава, че крайнодясно правителство в Саксония-Анхалт би означавало „чуждестранните инвеститори да избягват провинцията в бъдеще" и че провинцията „ще се сблъска със значителни проблеми".

Дали тази тактика на сплашване ще се окаже убедителна, остава да видим.

Мерц също не проявява голям личен интерес към Изтока, освен че го вижда като проблем, който трябва да бъде държан настрана. Много малка част от неговия кабинет произхождат от тази част на Германия — въпреки че партията посочва възхода на ново поколение източни германци до следващото ниво на министерски постове. Може да се наложи процесът да се ускори, за да се противодейства на нарастващото отчуждение. Пристигайки на бързо посещение в понеделник, за да подкрепи Свен Шулце като кандидат на партията си за министър-председател, канцлерът осъди „хората, които търгуват с гняв". Той все пак излезе сред избирателите — нещо, което много водещи политици избягват.

Саксония-Анхалт е малка по население провинция — с малко над 2 милиона жители. Но тя е и люлка на лютеранската традиция на предизвикване на силните — тема, която по-исторически настроените участници в митинга повдигнаха с мен.

Както казва Зигмунд: „Дори да не стигнем дотам [до абсолютно мнозинство], ние няма да си отидем". Това също беше апел от улиците в края на 1989 г. И през 2026 г. той предизвика огромни одобрителни ревове на площада в Наумбург, заглушавайки контрапротестите. В неделя AзГ ще бъде подложена на изпитание.

Също така ще бъде на изпитание и германската политическа върхушка, която спечели обединението, само за да загуби голяма част от контрола си върху народа.