Хелоуин срещу будителите? Една измислена война за българската идентичност

Всяка година в края на октомври ставаме свидетели на един и същ спектакъл. Социалните мрежи се изпълват с възмутени публикации, патриотични призиви и предупреждения за поредната заплаха срещу българщината. Причината? Хелоуин. Един празник, на който децата се маскират, обикалят за лакомства и се забавляват. Оказва се обаче, че според определени среди именно тези деца, облечени като вещици, скелети и супергерои, представляват сериозна опасност за националната ни идентичност, традициите и духовността на българския народ.

И всяка година си задавам един и същ въпрос: наистина ли сме толкова несигурни в собствената си национална идентичност, че се страхуваме от няколко тикви, маски и детски костюми?

Нека започнем с нещо съвсем просто. Всеки човек има право да празнува каквото пожелае, стига да не нарушава правата и свободите на останалите. Някой иска да отбележи Хелоуин? Прекрасно. Друг предпочита да не го празнува? Също прекрасно. Трети смята, че това е чужда традиция, която не му допада? Негово право. Проблемът започва тогава, когато личните предпочитания се превръщат в претенция да определяме как трябва да живеят останалите.

Особено абсурдно е противопоставянето на Хелоуин и Деня на народните будители. Първият се отбелязва на 31 октомври, вторият на 1 ноември. Два различни празника, с различен произход, значение и съдържание. Единият е свързан със забавления, костюми и популярна култура, а другият е посветен на хората, съхранили българския език, просвета, култура и национално самосъзнание. Къде точно е противоречието? Защо едно дете, което днес се е маскирало като вампир, утре да не може да научи за Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон или Васил Левски?

Нима любовта към България се измерва с броя издълбани тикви, които сме отказали да поставим пред дома си?

Българският дух не е толкова крехък, колкото някои се опитват да ни внушат. Той е преживял векове на чуждо владичество, войни, национални катастрофи, тоталитарни режими и опити за подмяна на историческата ни памет. Българската идентичност не е изчезнала под натиска на далеч по-сериозни изпитания. Но днес трябва да повярваме, че може да бъде унищожена от няколко деца, които искат да събират бонбони?

Това не е патриотизъм. Това е карикатура на патриотизма.

И тук стигаме до същината на проблема. Темата за Хелоуин отдавна е превърната в удобен инструмент за политически популизъм. Всяка година едни и същи говорители ни предупреждават за „чужди ценности“, „сатанизъм“, „заличаване на българщината“ и, разбира се, за поредния заговор на „лошата Европа“, която уж искала да ни отнеме традициите.

Само че Хелоуин не е някаква директива на Европейската комисия, нито задължителен празник, наложен от Брюксел. Съвременната му популярност е резултат от културни влияния, кино, телевизия, интернет и глобализацията. Никой не задължава българските семейства да го отбелязват. Никой не забранява Деня на народните будители. Никой не ни отнема правото да почитаме собствената си история.

Колкото до обвиненията в сатанизъм, те са удобна форма на морална паника. Съвременният Хелоуин за огромна част от празнуващите е светско забавление, а не религиозен ритуал. Да представяш всяко маскирано дете като участник в някакъв зловещ култ означава или да не разбираш същността на празника, или съзнателно да експлоатираш страховете на хората.

Разбира се, глобализацията има своите недостатъци. Тя може да води до културно уеднаквяване, комерсиализация и постепенно изместване на местни традиции. Това са реални процеси, които заслужават сериозен разговор. Но глобализацията ни дава и възможността да общуваме свободно, да обменяме идеи, да опознаваме други култури и да бъдем част от един взаимосвързан свят. Да познаваш чуждите традиции не означава да предаваш собствените си. Напротив, човек, който познава света, има още по-добра възможност да разбере и оцени уникалността на своята култура.

Нека не забравяме и най-важното. Децата харесват Хелоуин. Харесват костюмите, игрите, сладкишите, украсата и възможността да се превърнат за няколко часа в любимите си герои. За тях това е приключение, а не геополитически избор между България и Запада. Не е необходимо да превръщаме детското забавление в идеологическо бойно поле.

Ако наистина сме толкова загрижени за Деня на народните будители, защо не насочим енергията си към неговото популяризиране? Защо не организираме повече срещи с историци, писатели и общественици? Защо не заведем децата в музеите, библиотеките и историческите места? Защо не им разкажем за хората, които са изградили духовните основи на съвременна България?

Защото е много по-лесно да публикуваш гневен статус срещу Хелоуин, отколкото да направиш нещо смислено за съхраняването на българската историческа памет.

Има и още нещо, което намирам за особено показателно. Част от най-шумните защитници на „традиционните български ценности“ често са същите хора, които с лекота оправдават или омаловажават десетилетията на комунистическия режим. Режим, който преследва духовници, ограничава религиозния живот, подчинява образованието на идеологията и се опитва да пренапише националната ни история според интересите на Москва. Странно е да се страхуваш от американски празник, но да не виждаш проблем в десетилетията на насилствено съветизиране на българското общество.

За мен истинският патриотизъм никога не е означавал изолация, страх от чуждото или омраза към различното. Да бъдеш български патриот означава да познаваш историята си, да уважаваш езика и културата си, да защитаваш свободата и независимостта на страната си и да работиш за нейното развитие. Означава също да не позволяваш националната идентичност да бъде превръщана в инструмент за политическа манипулация.

Народните будители не са се борили за общество, което се страхува от знанието и чуждите култури. Те са отваряли прозорци към света, превеждали са книги, създавали са училища, разпространявали са идеи и са работили за просвещението на българите. Българското възраждане не е било процес на културна самоизолация, а на духовно пробуждане и приобщаване към модерния европейски свят.
Затова ми се струва особено нелепо да използваме именно тяхната памет като оправдание за културна нетърпимост.

Нека децата празнуват Хелоуин, ако искат. Нека се маскират, смеят и забавляват. А на следващия ден нека им разкажем за народните будители, за българската история и за хората, благодарение на които днес имаме собствена държава, език и културна идентичност. Едното не изключва другото.

Българщината няма да изчезне заради Хелоуин. Тя би била застрашена, ако престанем да познаваме историята си, ако изоставим образованието, ако загубим критичното си мислене и ако позволим на популисти да определят вместо нас от какво трябва да се страхуваме.

И ако наистина искаме да почетем народните будители, нека започнем с най-важното, което са ни завещали: стремежа към знание, просвещение и свобода на мисълта.

Защото народ, който познава историята си и има самочувствието да бъде свободен, няма причина да се страхува от една тиква.

Следете новините ни в :