Съгласно Закона за политическите партии последните могат да финансират дейността си със средства от „собствени приходи и от държавна субсидия”.

Собствените приходи могат да се набират от: членски внос; недвижими имоти; завещания и дарения от физически лица; лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа; собствена стопанска дейност. В допълнение, партиите могат да ползват и банкови заеми в размер до ⅔-ти от отчетените пред Сметната палата приходи за предходната календарна година.

Партиите и коалициите, участвали в последните проведени парламентарни избори и излъчили депутати, се ползват ежегодно от държавна субсидия. На такава имат право и партиите, получили не по-малко от 1% от всички гласове на последните парламентарни избори (но не са представени в парламента). Размерът на субсидията се определя със Закона за държавния бюджет и към този момент възлиза на 8 лв. на получен действителен глас.

Държавната субсидия след изборите на 11-и юли

На предсрочните парламентарни избори от 11-и юли право на държавна субсидия получиха всички парламентарно представени формации, както и останалите извън парламента „Възраждане” и „Гражданска платформа Българско лято”. Последните обаче са в невъзможност да се възползват от сумата, която им се полага като помощ. Това е така поради на партията, която заради лидера си Васил Божков попада в списъка на санкционираните по закона Магнитски.

Колко средства са получили тези субекти от средата на юли до края на септември, може да видите в таблицата по-долу:

Сумата, която „Има такъв народ” е получила за посочения период, е осем пъти по-малка от тази, на която имат право по закон. Тя възлиза на 147 876 лв., тъй като партията е декларирала, че ще се съобрази с мнението на мнозинството гласували в националния референдум през 2016 г. и ще получава само по 1 лв. за действителен глас.

Необходимостта от реален дебат за партийното финансиране

Въпросът за партийните субсидии в последните години е от особено значение за парламентарно представените (и не само) партии. Този техен интерес се засилва с приближаването на всеки вид избори, защото от подобен дебат се извличат политически дивиденти. Политическото говорене по темата обаче се фокусира изключително върху размера на субсидията. Не се наблюдават реални намерения за въвеждане на нова система за партийно финансиране. Такава следва да обвързва основанието за получаване и размера на партийната субсидия с функциите, които да изпълняват партиите.

В момента държавната помощ за политическите субекти се възприема по-скоро като „награда” за спечелването на определен процент от гласовете на избирателите. Това стимулира партиите да бъдат активни главно по време на предизборни кампании. Същевременно субсидията е именно за покриване на предизборните разходи. При този начин на нейното определяне партиите нямат интерес да изпълняват други присъщи за политическото представителство задачи – например обучение на партийни активисти; научноизследователска работа в сферата на държавното управление; подготовка на управленски програми и идейни платформи; гражданско образование за определени групи от населението.

Размерът на субсидията не е обвързан с обективен критерий, а зависи само от субективната воля на депутатите, изразена в Закона за държавния бюджет за съответната година. Също така липсват норми за разходването на държавната субсидия – например: какъв процент от нея да се отделя за заплати и осигуровки, за административни разходи, за външни услуги и т.н. Субсидията не се отчита самостоятелно във финансовите документи на партиите и по този начин не става ясно за какво конкретно се използва тя.

Предстоят поредни парламентарни избори през тази година. В голяма степен кампанията за тях отново ще е заплатена със средства от субсидията. Ако темата за помощта, която партиите получават от държавата, бъде на фокус на следващия парламент, то тя трябва да се разглежда само в контекста на необходимостта от цялостна реформа на партийното финансиране.