Радев: Аз съм шпионин на народа във властта
"Генералът, шпионин на народа" - така германският журналист Райнхард Везер от в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" озаглавява интервюто си с новия български президент Румен Радев.
В разговора с кореспондента на ФАЦ новоизбраният български президент говори за кариерата си като натовски официер и се шегува с обвиненията, че бил „руски шпионин” или „американски агент”: „Казах им: Спокойно, хора, аз наистина съм шпионин - шпионин на българския народ в бъдещото управление”.
В интервюто Радев казва още: „Социалистите знаеха, че никой от техните редици няма сериозни шансове да бъде избран, тъй че накараха социолозите да проучат как изглежда мечтаният президент на българите. А след това потърсиха кандидат, който пасва към този образ”.
По-нататък в статията на германския вестник, цитиран от "Дойче веле", става дума за професионалната биография на Радев, за политическата ситуация в страната и за отношенията с Русия и Съветския съюз: „До 1989 година българските комунисти следваха съветското ръководство по-лоялно от всички останали страни в Източния блок, а тяхната партия-наследничка и до днес, 27 години след промените, все още поддържа много тесни отношения с Москва. И то не само в политическо отношение: олигарсите, които имат голямо влияние в партията, поддържат и делови връзки”.
Журналистът акцентира и върху темата "Русия", като пише, че по нея Радев отчетливо се различава от досегашния президент Росен Плевнелиев. „Един държавен глава не бива да работи за това да изнамира врагове на страната си”, казва в тази връзка Радев. На въпроса дали Русия е заплаха за Запада, отговаря така: „Ако говорим от една страна за ЕС и за НАТО, а от друга - за Русия, тогава трябва да се борим срещу насрещните паранои и у двете страни”.
"В България позицията на отиващия си президент се споделя само от едно малцинство, което обаче е политически много активно. Става дума най-вече за либерални партии и представители на гражданското общество, които се смятат за продължители на антикомунистическото дисидентство. От своя страна бъдещият президент Радев огласява позицията на голямото мнозинство. Българите се чувстват езиково, културно и религиозно близки до Русия и освен това, заради ролята ѝ през 19 век, я смятат за освободителка от Османската империя. (…) В същото време в България има ясни мнозинства в полза на западните съюзи", припомня германският журналист.
Във връзка с Брекзит, еврокризата и кризата с бежанците Радев посочва: „Трябва да насочим всичките си усилия към запазване на единството в ЕС. Ако допуснем той да се разпадне, това би било гигантско разхищение на усилията на цели поколения”. Той допълва, че би искал България най-после да бъде приета в Шенгенското пространство, защото „не приемам да има Европа на две скорости”.
Според автора новоизбраният български президент формулира думите си много внимателно, не раздава обобщени оценки за политическата класа и създава впечатлението, че наистина желае да възстанови доверието на хората към политиците. В интервюто за вестника Радев обяснява, че неговата изборна победа е израз тъкмо на кризата на доверието между граждани и политици, която наблюдаваме в цяла Европа. Той смята, че е избран не толкова поради копнежа по „твърда ръка”, колкото като човек, който действа „организирано и отговорно”. Статията във „Франкфуртер алгемайне цайтунг” завършва с обобщението, че
„Радев се различава от своя предшественик по много неща, не само по отношението към Русия. Той създава впечатлението за човек, владеещ се по военному, докато отиващият си президент често пъти реагираше емоционално. Двамата обаче имат една обща черта: говоренето им рязко се различава от често пъти безпределния популизъм, на който човек се натъква навред из българския политически пейзаж. Поне по време на предизборната борба Радев явно наистина се е доближил до образа на желания български президент. Доказват го изборните резултати в София: прозападно ориентираната столица е от промените насам непревземаема крепост за социалистите. Но Радев спечели и там ясно мнозинство”.