Когато правим проучване, заставаме с лицето си. Защо искат да го скрият зад бурка?

Боряна Димитрова е социолог с дългогодишна практика в областта на социалните и политическите проучвания. Ръководител на електоралните и социално-политическите изследвания на Алфа Рисърч. Доктор по социология, специализирала политическа и електорална социология в CNRS, Франция и нови методи в социалните науки в Йейл, САЩ.

Какво целят ГЕРБ и ПФ с решението им за забрана на оповестяването на резултати от социологически проучвания по време на предизборната кампания?

Откровено казано, не знам. Ако не целят отклоняване на вниманието от други, далеч по-съществени проблеми на изборния процес, го отдавам на глупост и лицемерие. Не е възможно в XXI век да спреш разпространението на някаква информация, но глупостта може да те накара да спреш отговорната информация, тази, зад която агенциите стоят с името и авторитета си. Вместо нея, да поощриш безконтролното публикуване на всякакви измислици, лъжи, манипулации. Да вземем за пример нашата агенция. Кога, мислите, че авторитетът ни ще пострада повече от евентуални неточни данни? Ако стоим с името си зад данните и прогнозите, които публикуваме, или ако анонимно пускаме какви ли не числа?

Ако погледнем по-широко на този проблем, тук се натрапва и още един паралел. ПФ предлага забрана за носенето на бурки на публични места, с аргумента да се виждат лицата, да могат хората да бъдат идентифицирани. Същевременно предлага закон, който „скрива“ лицата на разпространителите на фалшива информация. И за да бъде лицемерието пълно, политиците не забраняват на самите себе си да ползват проучвания, а само на „по-долната“ категория граждани.

Възможно ли е подобна забрана да се отрази на честността на вота, тази стъпка не улеснява ли манипулациите в изборния ден?

Има много фактори, които влияят на честността на вота. Тиражирането на данни от проучвания е много малка част от тях и може да се отрази на честността на вота, само при наличието на две условия. Първо, колкото повече анонимни данни циркулират в интернет, толкова по-голямо поле за манипулации се отваря. Реакцията както в средите на бизнеса, така и в социалните мрежи срещу агенции, които системно подават невярна информация, е много силна и тя служи като санкция срещу тях. Ако данните са анонимни, срещу кого ще реагираш?

И второ, колкото по-малка отговорност носят медиите за информацията, която разпространяват, толкова по-податлив на манипулации от политици и сенчести структури е вотът. Медийното тиражиране на информация от „анонимни“ проучвания, на спуснати от партийни централи заблуждаващи данни, или публикации от типа „Шок! Х взема 90%“ са идеалната хранителна среда за манипулации.

В САЩ, където в момента се провеждат първичните избори, от около 140 проучвания, които преброих, 120 са финансирани и тиражирани от определена медия – с нейното име и с името на избраната от нея агенция. Това е практиката и във всички утвърдени демокрации в Европа. Само по този начин се гарантира на гражданите, че не им се поднасят удобно „подпъхнати“ от нечий щаб данни, а медията стои зад достоверността на това, което тиражира.

Кой е големият губещ от това решение?

Големият губещ са свободните медии и свободните граждани. Нека да припомня, че всички тоталитарни страни споделят „притесненията“ на нашата правна комисия да не би да се заблудят техните граждани в „правилното“ гласуване и за по-лесно забраняват публикуването на електорални проучвания по принцип. Днес забраняваш едно, утре друго и т.н. В демократичните страни правото на информация, което включва и правото да се информираш за мнението на своите съграждани е неотменно право. Нарушаването му цели да постави хората в изолация, в страх, че не споделят доминиращото „правилно“ мнение. Непубликуването на данни влияе отрицателно на малките партии, на новите формации, а фаворизира големите и силните на деня.

Съгласна ли сте с твърдението, че това е лишаване на избирателите от право на информация?

Да, напълно. Истината изисква да кажем, че когато има свобода на информацията, винаги има риск и от неверни, и от заблуждаващи данни. Това важи за всяка една сфера, включително и за социологията. Лечението обаче не е цензура, а конкуренция, в която всички – медии и агенции, да са отговорни за информацията, която разпространяват.