И всички вкупом се юрнахме да браним ДПС...

Докато четях предизборното послание на Ахмед Доган, си казах, че не е хубаво да се пие от сутринта.

После си помислих колко много надценяваме колегата философ Доган. Имал съм в курса доста бездарни състуденти, които с такива високопарни и нищо незначещи фрази прикриваха факта, че не са чели. Обикновено им се подигравахме, а не им се възхищавахме.

Но когато видях телешкия възторг, който избухна по повод този текст, за пореден път си дадох сметка, че Костов е виновен. Той по принцип е виновен за всичко, но в случая с Ахмед Доган наистина е виновен. Именно Иван Костов пръв отличи Ахмед Доган от кюпа посредствени политици и го брандира като нещо изключително, като "проклятието на България", като единствения политик от неговото ниво, с когото си заслужава да се занимава на фона на останалите малоумници от 90-те, чиито имена вече не помним.

Така се роди легендата, че в писанията и действията на Доган трябва да търсим някакъв мистичен втори план, вместо да виждаме очевидното. 20 години след Иван Костов разни политици, които се стараят да приличат на него, повтарят същата легенда и никой не смее да извика, че царят е гол, а новите му дрехи са само в главите на слугите му.

Нещата всъщност са много по-прости.

За пръв път ДПС има огромен проблем. Даже 2 проблема - разцепление и стигматизиране.

И преди е имало опити някой да открадне електората на Ахмед Доган. Нито Гюнер Тахир, нито Осман Октай, нито Касим Дал са били близо до успеха. Лютви Местан е първият, който има шанс да причини значителни щети, защото отмъкна два от трите кита, на които се крепи ДПС.

Три неща имат значение за турския вот:

- политическите комисари

- имамите

- турската държава

Политическите комисари са най-важните. Над 90% от тях останаха при Доган. Противно на всичко, което останалите партии говорят за ДПС, тя изключително много се грижи за електората си. Политическата линия е почти единственият начин за човек от турските райони да се издигне в социалната йерархия, да получи бизнес, да влезе в обръчите от фирми. На нас в София това може да ни звучи като корупция, но за хората в тези райони е "грижа за електората".

Политическите комисари обаче влияят само върху рационалната мотивация за гласуване. А в турската общност в много по-голяма степен, отколкото в българската, има ирационална аргументация. Върху нея въздействат имамите. 90% от тях вече са на страната на ДОСТ. И ако сред нас, българите, политическото разделение е между хората в интернет и хората пред телевизионните екрани, сред турците е между имамите и политиците. Нито ДПС, нито ДОСТ знаят чия агитация ще надделее. Просто никога политици и имами не са били от различни страни на барикадите. Тези избори са златна мина за социалните антрополози - в цифри ще се види колко секуларизирана е турската общност в България.

Кого подкрепя турската държава досега не е бил толкова важен аргумент. На едни предишни избори се говореше, че Анкара е застанала зад Касим Дал и е изоставила Доган, но това не повлия чувствително на резултата. Сега конфликтът е очевиден, а подкрепата за ДОСТ - също.

Затова за пръв път Доган е изправен пред опасността да загуби електората си. Не целия, но една значима част. Тази загуба би намалила политическата му тежест.

Това е цялата драма и не виждам защо трябва да вкарваме в нея Апостола на свободата и "обединяващия национализъм".

Единственият въпрос е дали турският електорат ще се раздели между ДПС и ДОСТ в съотношение 10:1 или в съотношение 7:4.

При първия вариант всичко продължава по старому, а Местан отива в историята, редом с Гюнер Тахир, Осман Октай и Касим Дал.

При втория вариант Доган губи монопола над турската общност. Големите вече могат да се пазарят с Местан. Да предлагат за неговите хора постове, бизнес, влияние, социално израстване. Ако това се случи, Доган ще загуби най-силното си оръжие - да разпределя порциите.

Електоралната тежест обаче не е единственият проблем на ДПС. Още по-голям проблем е опасността тази партия да бъде стигматизирана. Ние сме на крачка от общественото съгласие, че всякаква коалиция с ДПС е неприемлива. И най-твърдите ядра на ГЕРБ няма да гласуват за собствената си партия, ако някой открито заяви, че ГЕРБ ще влезе в коалиция с ДПС. При БСП е още по-драматично - те вече се опариха.

А в случая коалицията не може да е двойна. Ако прогнозите на социолозите се потвърдят на изборите, изглежда, че коалиция без Обединени патриоти ще е невъзможна. Но дали гласовете на победителя и Обединени патриоти ще са достатъчни за мнозинство? Дали няма да се окаже, че е нужна и подкрепата - скрита или явна на ДПС? Как Обединените патриоти да обяснят на електората си, че тяхното правителство минава със златния пръст на Ахмед Доган?

По-малкото зло

Има една изпитана техника - избираме по-малкото зло заради спасението на България. Много е проста, много е тъпа, умните хора си мислят, че само наивници могат да се вържат на нея, но работи.

Точно тази кампания тече в последните дни - да се стигматизира ДОСТ дотолкова, че ДПС да изглеждат като приемливото по-малко зло. Щото кел файда от 7-те им или 10-те процента, ако не можеш да обясниш на електората си защо се коалираш с тях.

Това е цялото обяснение на "обединяващия патриотизъм" и гнусното вкарване на Васил Левски в предизборната кампания. Нито агент Сава е получил катарзис, нито агент Павел си е сменил агентурното име. Просто Ердоган иска да накаже Доган за това, че по време на конфликта му с Путин избра страната на Русия. Ако не успее, ще работи с него, както е работил досега. Кой точно ще обслужи интереса му няма голямо значение за нас, още повече, че Русия и Турция след краткия си сблъсък вече пак са от една страна на барикадата.

Турските секции и автобусите

Секциите в Турция дават на избори около 40 000 гласа. Рекордът е 80 000, а на последните избори гласовете бяха около 30 000. Това е по-малко от 1% от гласовете.

Един автобус има 50 места. 100 автобуса са 5000 души - това е под 0,2% от общия резултат.

Нека за удобство оставим настрана въпроса дали тези хора имат или нямат право да гласуват. Нека за удобство приемем неистината, че всички те са "лоши" и контролирани от Ердоган гласоподаватели. Ако са толкова лоши, защо "добрите", "патриотични" и "отговорни" български партии допуснаха изобщо да се отварят секции в държава в извънредно положение? Обединени патриоти имаха предложение в Турция да се гласува само в посолствата и консулствата. То бе отхвърлено точно с гласовете на тези, които сега най-много реват срещу секциите в Турция.

Та с колко точно тези "лоши" гласоподаватели ще изкривят вота? С 1,2%, с 2%, с 3%? Само купеният и/или контролиран вот в ромските махали е три пъти повече и по традиция отива най-вече при ДПС. Значи не е там проблемът. Проблемът е, че и ДПС, и ДОСТ са неприемлив коалиционен партньор в очите на българския електорат. Не защото са турци, а защото използваха гласовете на турците, за да развращават българския политически живот. Между тях няма никаква разлика. Най-голямото си влияние ДПС постигна именно по времето на Лютви Местан. С какво ДОСТ с Лютви Местан е по-различен от ДПС с Лютви Местан, с какво ДПС с Лютви Местан е по-различно от ДПС без Лютви Местан?

Защо отхвърляме очевидното обяснение, че двамата с Доган се скараха кой да разпределя порциите и търсим под вола теле и вкарваме Левски в ДПС?

Не знам дали сценката с новите дрехи на царя е някакъв дълбокомислен план на Държавна сигурност и ДАНС, за която Двете каки казват, че е на ДПС. По принцип не съм склонен да надценявам ченгетата и да подценявам човешката глупост. Затова толкова съм възмутен, че всички вкупом се юрнахме да браним ДПС от лошия ДОСТ. Не казвам, че ДОСТ са добри или че може да има оправдание за поведение като това на Евгений Михайлов. Казвам само, че въпросът коя е по-лоша е второстепенен.

Важният въпрос е дали някоя от другите партии ще си позволи да излъже електората си и да се коалира с ДПС и/или ДОСТ. И не трябва позволяваме ченгеларски номера да ни отклоняват от този въпрос.