„Сава“ vs „Павел“

Последна промяна на 23 декември 2015 в 17:54 28201 21

Ахмед Доган и Лютви Местан

"Противоречията между двамата са много по-дълбоки отколкото се вижда и развръзката ще е много по-болезнена отколкото изглежда на пръв поглед. Нов лидер несъмнено ще има и той може да се казва Хасан Азис или Джейхан Ибрямов", пише Иво Маев.

Прословутата вече слово на Ахмед Доган на новогодишния купон на ДПС дава повод за размисли за дълбоките разслоения в партията, които чак сега сякаш излизат на преден план. Моите наблюдения са за многопластов конфликт на няколко нива:

Лидерски конфликт

Конфликтът прилича на библейски – все още без онази доза кръвожадност, с която обикновено се представя от тълкувателите на светите писания. А и вероятно сравнението в случая е неприемливо, доколкото става дума за представители на турския етнос. Но в турските краища в България често може да се чуе, че сравнението между тях е като сравнение между Мерцедес и Трабант например. Някъде там пак чух сравнението, че Доган прави политика, сякаш е партия шах, докато за Местан тя сякаш е партия шикалки.

Лидерът Доган винаги е представлявал недостижима величина за всеки политик, израсъл в сянката на ДПС. За избирателите на ДПС той притежава онази харизма, съчетаваща беден произход, високо образование, подкрепа от „неведоми външни сили“ и истински политически далекоглед, който обикновено концентрира надеждите на цели слоеве от населението. За него ДПС е „колективно тяло“, което обаче не може да съществува без здравата лидерска сопа, която честичко да „резонира“ връз електоралната снага – особено в изборни години.

Местан обратното – относително външен за ДПС, полагаше повече от две десетилетия усилия да израсне в партията – в сянката на безспорния авторитет – споделя коренно друг лидерски възглед, основан на идеята за споделяне на правомощията и консенсусни практики. Определено не му стигна време да направи повече….

И ако Доган винаги е твърдял, че ДПС трябва да е „незаобиколим фактор“, участващ във всяко управление, то за Местан партията е била „либералният вектор“, гарантиращ спазването на минимални демократични стандарти. На редовите избиратели на ДПС това вероятно говори малко, но е ключово за начина, по който правят политика Доган и Местан. Ясно е отсега, че политика ще прави в бъдеще само единият от тях. Сетете се Кой?

Вътрешнопартиен конфликт

Той съществува отдавна и само по себе си е изграден от много пластове. Налице са напрежения между „старите“ и „младите“ в ДПС и доскоро изглеждаше, че вторите постепенно надделяват. Днес вече не е така – словото на Доган е насочено към онези слоеве от партията, които се чувстват пренебрегнати от лидерството на Местан, но са останали верни на идеята за „онова ДПС“, което навремето сваляше и слагаше правителства. На следващо място идва конфликтът, в който много често е обвиняван Местан, е че се предоверил на т. нар. „български кръг“ в ДПС – Камен Костадинов, политическият покойник Христо Бисеров, Йордан Цонев и Мариана Георгиева. Това не се приема добре от онези активисти на ДПС, които навремето създадоха по места обръчите от фирми, неформалните мрежи за влияние и партийните хранилки на ДПС и очакват своята компенсация и дял от властта, която се изплъзва в момента от ръцете им.

На трето място съществува и конфликтът „Север - Юг“, станал още по-видим след местните избори. Загубата на ключови крепости на ДПС в Северна България влече след себе си намаляване на влиянието на партията в райони, които Доган е считал винаги за важни за баланса в ДПС. Още повече, че той е родом оттам.

На четвърто място стои напрежението по отношение на ромите. Местан заложи на тях като на ключов фактор за компенсиране на свиването на електоралното влияние на ДПС в други райони на страната и нарастване на влиянието на ГЕРБ в Западните и Средните Родопи например. Веднъж спечели в това залагане. Но днес тази тактика изглежда много съмнителна. За Местан вече е трудно да обяснява залитането в предмодерни и популистки практики в ромските махали от позицията на „либерален коректив“, какъвто претендира че е превърнал ДПС. Традиционно антиромските настроения сред българските турци са с много по-ясно изразени, отколкото сред българите и има достатъчно изследвания, които да подкрепят тази теза. Още повече, че участието на ромите в политиката на страната на ДПС напоследък носи повече проблеми, отколкото позитиви. Случаят бат Сали или самоковският Пиже са само една илюстрация за това.

Конфликт по темата „Кой“

Моделът „Кой“ се създаде и разви именно когато Ахмед Доган управляваше ДПС и е наивно да мислим, че той не е съдействал за това, така както акушираше правителството на Тройната коалиция, повтаряйки модела на кабинета Беров, обраснал с мафиотски, задкулисни и корупционни практики. За всички е ясно е, че именно Доган е предложи Пеевски за ръководител на ДАНС, а Местан просто изпълни неговата политическа воля. Това се потвърждава и от факта, че самият Местан винаги е гледал на Пеевски като на тежко наследство и проблем останал от управлението на Доган вътре в ДПС, с който той трябва да се бори и преодолява. Засега изглежда, че не се справя. Местан не се разграничи никога от Пеевски публично, позволи му да се превърне във воденичен камък за неговото лидерство, което в крайна сметка го повлече към дъното.

Обратно – Доган превърна Пеевски в ключов играч в политиката и бизнеса, следвайки добре установения навремето модел на трайни финансово обезпечени отношения с първите български олигарси около Мултигруп. Този политически комфорт, който той създаваше, превърна няколко български кабинета в заложници на организираната престъпност, а цели сектори от българската икономика – до статута на феодални владения.

Вече е ясно, че кръгът „Пеевски“ е взел посока в подкрепа на своя благодетел в Боянските сараи и разривът с Местан изглежда невъзвратим. Остава само да видим дали той ще се разправи с Местан по същия начин, по който се разправи и с Цветан Василев например.

Конфликт по отношение на ЕС и НАТО

Словото на Доган е наситено с ярката антиевропейска риторика. Цели пасажи от него могат да бъдат споделени от привърженици на ВМРО и дори Атака. Подобна позиция не може да бъде обяснена с изненадващото охлажадане на ДПС към европейската кауза. Тъкмо напротив – Доган винаги е гледал на контрола еврофондовете като възможност да поддържа политическия си арсенал в изправност и като начин партийните очаквания на активистите на средно и местно ниво да бъдат задоволявани овреме. Сегашната му позиция е коренно променена – тя може да се изрази в променената поговорка, че „искаме меда, но не щем жилото“. Подобно изказване е повече от безотговорно, още повече, че под съмнение се подлагат ключови национални приоритети, които нацията преследваше десетилетия напред. Обратно – за Местан членството на ЕС и НАТО е от ключова важност и се превръща в крайна сметка в единственият инструмент за оцеляването му като политик въобще. Това ни води и към следващото ниво на противоречие:

Конфликт по темата Русия

В последното си слово Доган ясно зададе необходимостта ДПС да се позиционира в руската геостратегическа рамка. Сигурно малко хора помнят, че първото си интервю за чужда медия Доган даде през декември 1989 г. пред руския вестник „Аргументи и факти“. Това обаче е само върхът на айсберга. Трайните контакти на Доган с руските специални служби датират от времето, когато той вече е в затвора във връзка с нелегалната си дейност като активист на ТНОД. Ако предишните десетилетия той е любимецът на българските секретни служби след възродителния процес, той се е превърнал във враг за комунистическата власт в България. Но и в много интересен политически субект за новите властелини на Кремъл тогава, когато перестройката се превръща в Така тридесетина години след първите подозрения, че Доган съществува в българската политика благодарение на Москва, се превръщат в политически факт и неизбежност. Сега поне е видимо и може да бъде предотвратено овреме.

Многократните публикации в западните медии вече са изградили представата навън за ДПС като проруска партия и инструмент на московската политика. Не може да се отрече фактът, че последните години Местан направи панически и дори истерични опити да преодолее тази представа. Очевидно сега усилията му отиват в политическото небитие. Което, впрочем, не е добра новинае за България.

Конфликт темата Турция

Това е силно видим конфликт не само от външните наблюдатели на политическия процес в България, но и редовите избиратели на ДПС. В първите години на демокрацията Доган направи едно скандално тогава изказване, че „пътят на България към Европа минава през Босфора“ и не го повтори никога след като общественият и медиен шум около него заглъхна. В същото време поде до 2005 г. върху ДПС тегнеше подозрението, че е партия, която прокарва интересите на Анкара в българската политика.Непрекъснато се напомняше ролята на Доган в скандала около т. нар. Оня списък с имената на български разузнавачи в чужбина, която той предостави на турското посолство в София през февруари 1992 г. Доган оцеля – защо и как е тема на друг разговор. Но направи много усилия да прикрие това влияние и дори да го прекрати. През 2010 г. избухна скандал по време на посещението на турския премиер Ердоган в София, когато той отказа да се срещне с Ахмед Доган, но се видя с Касим Дал.

Тогава именно Местан в качеството му на заместник-председател на партията направи опити да прикрие конфликта на ДПС с управлението в Турция, което трайно бе поело курса на отхвърляне на светския кемалистки курс. Малко след това Касим Дал напусна ДПС и основа НПСД. В споменатия период позицията на Доган еволюира от откровено и безкритично портурска до опита му да продаде влиянието на ДПС в България и Европа като ключов фактор за евентуалната европейска интеграция на Турция. След разрива с Ердоган, в условно казано „доганисткото крило“ на ДПС трайно се настани идеята за трайно одърпване на партията от външнополитическите интереси на Анкара. Обратно – с встъпването си в позицията на лидер на ДПС Лютви Местан направи ключови постъпки за затопляне на отношенията с Ердоган, опитвайки се да „продаде“ гласовете на българските изселници в поредицата от избори в съседна Турция – доста безуспешно впрочем, ако се сравнят резултатите за партията на Ердоган в градовете със силна тежест на българските изселнически гласове. През изминалата есен се стигна дотам, че в ключов период за партията – номинирането на кандидати за кметове на Движението, Местан предпочете да се разходи като официален гост на конгреса на партията на Ердоган, вместо да присъства на процеса на отсяването на правилните кандидати. С това се зае именно Доган и, ако има заслуга за успешните кметски номинации, тя е именно на него. Вътре в ДПС и особено сред старите кадри на партията по места отдавна съществуват брожения за т(р)айното обвързване на Местан с управлението на Турция днес. Точно обратното обаче направи сегашният лидер (все още) на ДПС – продължи да промоцира тези контакти, опитвайки се да ги скрие в рамките на „либералната“ и „проевропейска“ мантия, с която се обгърна ДПС в последните години.

Конфликт по темата за вероизповеданието

В политическата стратегия на Доган мюсюлманското вероизповедание е периферен политически инструмент, доколкото самият почетен председател на ДПС, трудно се вписва в дефиницията за морален и боголюбив мюсюлманин. Слуховете и личният живот на Доган, белязан от поредица пиянски скандали, несполучливи бракове други откровено кафяви или жълти женски истории, съвсем сигурно многократно са изправяли на нокти имамите по места, чиято трудна задача винаги е била по-скоро да прикриват, отколкото да се опитват да обясняват разгулното поведение на Доган пред обикновените правоверни из Родопите или Лудогорието. Между другото това несъмнено е и причината за навлизане на ново поколение религиозни местни лидери – основно в Западните Родопи – възпитани далеч от влиянието на традиционната османска религиозна школа.

Обратно, за Местан мюсюлманското вероизповедание е важна част от политическата тактика за запазване на влиянието на ДПС в политическата система на страната. Още от 2000 г. насам Местан е основният политик в ДПС, който настоява, че българската държава се меси в управлението на вероизповеданието, че е сбъркала процеса на интеграция на малцинствата, но в същото време винаги е изисквал точно същата тази държава да финансира и налага изучаването на исляма в българските училища. Именно Местан е човекът, който активно и всячески стопира процеса на отделяне на мюфтийството от прякото влияние на турския ДИАНЕТ, което започнал при разделението на мюфтийството от лобитата на Недим Генджев и Фикри Сали.

Изходът

Той несъмнено ще се състои от няколко стъпки:

Избор – по-скоро налагане и насилствено легитимиране – на нов лидер. Той би трябвало да е от условно казано „доганисткото крило“ на партията, достатъчно влиятелен, с политически опит и добре приет на национално ниво. От наличните политици в ДПС като такива се открояват кметът на Кърджали Хасан Азис и ловешкият депутат Джейхан Ибрямов. Възможно е да има и други, но тези две лица са най-видими в момента.

Изтласкване на Местан и твърдите му привърженици не просто встрани вътре в партията, но и изхвърлянето им от политиката въобще. Унижението, на което в момента е подложен Местан заради словото на Доган, дава повод да се мисли, че ще е политическо чудо, ако той оцелее даже като маргинален политик.

Отмъщението на Доган винаги е страшно, дългосрочно и непоколебимо. Примери и варианти има достатъчно – Осман Октай, Гюнер Тахир, Шерифе Мустафа, Христо Бисеров, Ахмед Емин… Списъкът всеки може да продължи според симпатиите си.
Връщането на ДПС към модела на безусловно авторитарна партия, капсулираната в защитна етническа черупка.

Лансиране на нов политически проект, условно наречен „Анти-Борисов“, който залага на съчетание на политическия популизъм с най-мрачните и архаични сили от времето на прехода. Дали този проект ще се слее с проекта, разработван около Слави Трифонов – тепърва предстои да видим.

Превръщане на ДПС в най-новата платформа за налагане на политическото влияние на Русия у нас и реализация на идеята България като троянски кон в ЕС и НАТО.

Как останалите играчи на политическата сцена ще реагират на всичко това?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

24.12 2015 в 18:26

Нали са от едно котило и всичко това е сценарий,театро,не вярвайте,имат уговорка.

24.12 2015 в 12:57

Срамно колко внимание се отделя на двама продажници и тяхната измислена партия. Тази разправия е сама прах в очите на хората, старата игра на доброто и лошото ченге. Двамата са пионки и скачат по команда на господарите си.
Жалкото е ,че от нас зависи дали тази мафиотска структура ДПС ще е фактор в политиката и парламента, а ние се сърдим и си седим в къщи на изборите.

П.П. Поздравявам всички, гласували за Атака, Бареков, Витков на последните избори.

24.12 2015 в 11:29

И двете Османски чалми са за затвора, заедно с цялото Османско правителство на Момата и Сачмата, където Чалма раздаваше пенсиите, на пенсионерите на България...

23.12 2015 в 23:53

ОТНОСНО ЗАГЛАВИЕТО:

А защо не примерно "Ивайло" vs "Сашо-11"?
То същото, като „Сава“ vs „Павел“.
Халваджии за бозаджии.

Или "наште" били "разузнавачи", а "другите" - "ДОНОСНИЦИ"?
Омерзен съм.

23.12 2015 в 23:44

Ама какво ми венцехвалите някакъв долнопробен крадец "хидроинженер". Голям политик бил.На кой свят изобщо живеете.

23.12 2015 в 23:02

Съвецкия троляк наизлезе на барикадите в защита на турчина.
Утре като им свирнат, ще излязат в защита и на Турция както беше при подписването на турски поток. Помним, еничари такива.
И как не като турския и руския етнос споделят сходни политически ценности.
Избирайте глупаци, напредничав запад или назадничав изток...

23.12 2015 в 22:48

ПРОДАЖНИЦИТЕ ПОЛИТИЦИ МЪЛЧАТ. ДОГАН ГИ СМАЧКА КАТО ГНИДИ.

Доган отправи словото си всъщност към „политическата ни секта“.
Ахмед Доган изрече онова, което всички знаем за продажната „политическа секта“ у нас, вече ПРОДАЛА БЪЛГАРИЯ. Продажната „политическа секта“ се дупи и прегръща с Ердоган и Давутоглу, и ближе топките на Америка.
Ахмед Доган – нали го плюхте и ругахте като „турчин“?! – избра точния момент, изпревари събития, които вече бяха подготвени в ущърб на България, и заби шамара на:

Бойко Методиев Борисов

Росен Плевнелиев
Лютви Местан
Георги Първанов
Румен Петков
Михаил Миков
Радан Кънев
Меглена Кунева
Валери Симеонов
Красимир Каракачанов
И още, и още „видни“ бг – партийци.
Гореизброените продължават да мълчат като п…и след речта на Доган.
Мълчат, защото всичките в ЕДНА ПОЗОРНА, МРЪСНИШКА, ПРОДАЖНА „КОАЛИЦИЯ“, КОЯТО УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ, всичките са в редичката на Бойко Методиев Борисов, чието правителство се е продало на американските интереси и целува задника на Ердоган.
Господ си прави каламбури, особено с онези, които нямат никакъв шанс за „отворен портал“.
Доган – „турчинът“ сега е на пангара да спасява националните интереси на България. И го прави желязно, с вдигната горе глава. Гореописаните са се посрали от шубе и се крият по дупките.
„Политическата секта“, която управлява България.
ГНИДИ.

23.12 2015 в 21:36

Щом припознавате краденето като дълновидна политика, не се чудете после що сте бедни.

23.12 2015 в 20:53

Нищо ново и оригинално. Волен Сидеров щеше да го напише много по-добре. Той тези проблеми свързани с турската партия ги анализира и разяснява на народа много отдавна.

Обаче всъщност истината е, че начело на ДПС при неговото основаване в лицето на Ахмед Доган застана НАЙ-ИНТЕЛИГЕНТНИЯТ И ДАЛНОВИДЕН БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК за времмето си, и то за срам и позар на останалите български политици - етнически турчин. Философ с държавническо мислене. На фонът на бивши партийни секретари, бивши милиционери, бивши пожарникари и бивши комсомолци Меди Доганов стои като Гъливер сред лилипути.

Последната му реч го доказва, и понеже прави брилянтен анализ на съвременното вътрешно и международно положение, който не се връзва с ПРОПАГАНДНИТЕ КЛИШЕТА НА ДЕМОНОКРАСТИТЕ, ЛИБЕРАСТИТЕ, ТОЛЕРАСТИТЕ, МУЛТИКУЛТУРАСТИТЕ, ПОЛИНКУРЕКТОРАСТИТЕ, И обикновените ПЕДЕРАСТИ, срещу него започна поредната организирана кампания за очерняне и оклеветяване. Омерзен съм.

23.12 2015 в 20:15

Заглавието казва повече от всичко. Две продажни ченгета си дърпат сутиените и си мерат рязаните пи---шки. Българското у тях се изчерпва с българските им паспорти.