Всяко второ дете страда от липса на витамини, предупреждават от УНИЦЕФ

Обезпокоително голям брой деца страдат от последиците от неправилно хранене, предупреди УНИЦЕФ в нов доклад.

„Състоянието на децата в света 2019: Деца, храна и хранене“ разкрива, че най-малко 1 на всеки 3 деца под 5-годишна възраст, или над 200 милиона, са или недохранени, или с наднормено тегло. Почти 2 на всеки 3 деца на възраст между 6 месеца и 2 години не се хранят по начин, който подпомага растежа на тялото и мозъка. Това ги поставя в риск от забавено развитие на мозъка, слаб имунитет, по-чести инфекции, а в много случаи – и смърт.

„Въпреки технологичния, културен и обществен напредък в последните няколко десетилетия, изпуснахме от поглед този най-основен факт: Ако децата се хранят неправилно, те живеят неправилно“, заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор.

„Милиони деца се хранят нездравословно просто защото нямат по-добър избор. Начинът, по който разбираме и се справяме с недохранването, трябва да се промени. Децата не просто трябва да получават достатъчно храна, те трябва да получават здравословна храна. Това е нашето общо предизвикателство днес“, допълни Фор.

Докладът на УНИЦЕФ предоставя най-изчерпателната оценка до момента за недохранването при децата във всичките му форми през XXI век. Той описва неговата тройна тежест – недохранването, скрития глад, причинен от липса на основни хранителни вещества, и наднорменото тегло сред децата под 5-годишна възраст. Докладът отбелязва, че по света:

- 149 милиона деца страдат от спиране на растежа (твърде ниски са за възрастта си);

- 50 милиона деца са с атрофия (твърде слаби са за ръста си);

- 340 милиона деца (всяко второ) страдат от липса на основни витамини и хранителни вещества, като например витамин А и желязо;

- 40 милиона деца са с наднормено тегло или затлъстели.

Документът предупреждава, че лошите хранителните навици и практики започват от най-ранните дни в живота на детето. Въпреки че кърменето може да спасява животи, само 42% от децата под 6-месечна възраст се хранят единствено с кърма, a увеличаващ се брой деца консумират храни за кърмачета.

Продажбите на храни на млечна основа са нараснали със 72% между 2008 и 2013 г. в страните с по-висок среден доход, като Бразилия, Китай, Турция, което до голяма степен се дължи на неподходящ маркетинг и слаби политики и програми за подкрепа и насърчаване на кърменето.

При преминаването към меки или твърди храни около 6-месечна възраст твърде много деца започват да се хранят неправилно, отбелязва докладът. В световен мащаб близо 45% от децата на възраст между 6 месеца и 2 години не се хранят с никакви плодове или зеленчуци. Почти 60% не ядат яйца, млечни продукти, риба или месо.

Докато растат, досегът на децата до нездравословна храна става обезпокоителен, а причините са най-вече неподходящият маркетинг и реклами, изобилието от свръхобработени храни в градовете, но и в отдалечените райони, както и увеличаващият се достъп до т. нар. „бързи храни“ и силно подсладени напитки.

Докладът показва например, че 42% от младежите, които ходят на училище в страните с ниски и средни доходи, консумират сладки газирани напитки най-малко веднъж на ден, а 46% залагат на „бързо хранене“ най-малко веднъж седмично.

Стойностите се увеличават съответно до 62% и 49% за младежите в страните с високи доходи. В резултат на това случаите на наднормено тегло и затлъстяване сред децата и младежите растат в световен мащаб.

От 2000 г. до 2016 г. съотношението на децата с наднормено тегло между 5 и 19 години се е удвоило от 1 на всеки 10 до почти 1 на всеки 5. В тази възрастова група днес 10 пъти повече момичета и 12 пъти повече момчета страдат от затлъстяване в сравнение с 1975 г.

Децата и младежите в най-бедните и най-маргинализираните общности са най-потърпевши от недохранването, посочва докладът.

Само 1 на всеки 5 деца на възраст между 6 месеца и 2 години от най-бедните домакинства се храни достатъчно разнообразно за здравословния си растеж. Дори в страните с високи доходи, като Обединеното кралство например, случаите с наднормено тегло в най-бедните райони са два пъти повече от тези в най-богатите.

Докладът посочва също, че бедствията, свързани с климата, водят до тежки хранителни кризи. Сушата например е причина за 80% от щетите и загубите в селското стопанство, като сериозно влияе върху наличните количества, качеството и цената на храната за децата и семействата.

За да отговори на растящата криза с недохранването във всички негови форми, УНИЦЕФ спешно призовава правителствата, частния сектор, дарителите, родителите и бизнеса да помагат на децата да растат здрави, като:

Овластяват семействата, децата и младите хора, да изискват питателна храна, включително като подобрят образованието в областта на храненето и използват закони, като например данъците върху захарта, за да намалят търсенето на нездравословни храни.

Подтикват доставчиците на храна да правят насърчават осигуряването на здравословна, подходяща и достъпна храна.

Изграждат здравословна хранителна среда за децата и младежите, като използват доказани подходи, като поставянето на точни и лесно разбираеми етикети и по-строг контрол върху маркетинга на нездравословни храни.

Мобилизират подкрепящи системи – здравеопазване, вода и хигиенни условия, образование и социална закрила, за да доразвие резултатите за всички деца.

Събират, анализират и използват качествени данни и факти за насочването на действията и проследняването на напредъка.

„Губим почва под краката си в битката за здравословно хранене“, заяви Хенриета Фор. „Това не е битка, която можем да спечелим сами. Имаме нужда от правителствата, частния сектор и гражданското общество, за да определим като приоритет детското хранене и да работим заедно, за да отговорим на причините за нездравословното хранене във всички негови форми“, допълни тя.

Следете новините ни в GoogleNews