Във Варна стартира програма за проследяване на недоносените деца

Програмата ще продължи 3 години и ще обхване 23 родилни домове в страната още през първата година

OFFNews Последна промяна на 01 март 2021 в 16:44 317 0

Лекарите от педиатричните клиники в УМБАЛ „Св. Марина“ и преподаватели в МУ-Варна стартират национална програма за откриване и проследяване на деца, родени малки за гестационната си възраст (МГВ). Проектът се осъществява със съдействието на Варненското дружество по детска ендокринология (ВАПЕД) и Българската Асоциация по неонатология и с подкрепата на Медицински университет – Варна и УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна.

Програмата ще продължи 3 години и ще обхване 23 родилни домове в страната още през първата година. С активното участие на неонатолози, лични лекари, детски ендокринолози и родители, специалистите активно ще проследяват засегнатите деца до 2-годишна възраст, с цел навременно наваксване в растежа. Програмата предвижда също обучение на медицински сестри и акушерки за правилно измерване на ръст, тегло и обиколка на главата на новородените, а участващите родилни домове ще бъдат снабдени с криви за оценка на параметрите при раждането.

"Целта на програмата е да открием и обхванем в проследяването деца, родени малки за гестационната си възраст, за да може да реагираме навреме при тези, при които е необходимо лечение. Благодарение на ранното откриване и адекватно лечение могат да бъдат избегнати тежки последици за здравето на доносени и недоносени родени МГВ деца в България“, обяснява проф. д-р Виолета Йотова, началник направление Педиатрия в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и ръководител на програмата.

Всички дейности по диагностика и проследяване на пациентите са финансирани напълно от НЗОК. Повече информация за програмата може да откриете ТУК

Според предварителни проучвания на специалистите, от приблизително 32 000 новородени, около 2200-3000 деца доносени и недоносени деца се раждат с МГВ. Целта е да се обхванат тези деца в проследяването. Децата ще бъдат следени от своя личен лекар и от неонатолог, а при желание от страна на семейството – директно от детски ендокринолог. Вниманието на педиатрите ще бъде насочено активно към деца със синдроми и заболявания, свързани с МГВ раждане по подходящ начин.

Децата, родени малки за гестационната възраст (МГВ), се дефинират като родени с тегло и/или ръст под 10-ти персентил за съответната гестационна възраст. Към момента са известни много фактори, водещи до раждането на МГВ деца. Те могат да бъдат разпределени в няколко групи – майчини, плацентарни, свързани с околната среда, генетични и други. Веднага след раждането се наблюдават т. нар. ранни усложнения. Смъртността при МГВ деца е до 10 пъти по-голяма от тези, родени с нормални размери за гестационната си възраст.

Едни от сериозните усложнения, появяващи се при приблизително една трета от родените МГВ деца, са хипогликемията, ентероколита и др. 

Част от късните усложнения на МГВ деца включват преждевременно започване на пубертета не спрямо възрастта, а по-скоро спрямо телесните размери. При повечето проучвания до момента се установява нормално до леко намалено IQ при малките МГВ деца, което се преодолява с възрастта и се изравнява с връстниците около 18 годишна възраст. До момента многократно е потвърждаван повишен сърдечно-съдов риск при родените МГВ като възрастни. Тенденция за повишени стойности на кръвното налягане се наблюдава при всички МГВ, но най-вече при недоносените.

Данни от проучвания доказват, че при МГВ се наблюдава дислипидемия още от ранна детска възраст. Не на последно място, родените МГВ възрастни имат често метаболитни нарушения като инсулинова резистентност, нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет тип 2. Доказано е, че е налице и ниска минерална плътност, която се повишава след лечение с растежен хормон.

Повечето от децата родени МГВ успяват да наваксат в растежа си и да продължат своето развитие в собствения си растежен канал още преди да навършат 2-годишна възраст. Едно на десет деца родени МГВ не успява да навакса в своя растеж до 2-годишна възраст – то се определя като дете, родено МГВ, без постнатално наваксване в растежа.

Към момента няма единна скала и таблица за оценка на децата, родени МГВ, особено на недоносените. През 2018 г. Fenton оптимизира таблиците и растежните криви, спрямо няколко големи популационни проучвания в света и именно те ще се използват в програмата.

Проучването на особеностите на МГВ децата е проблем, който се изучава от години от неонатолози и детски ендокринолози. Едно от големите проучвания в нашата страна, свързано с проблема, е публикувано през 2002 г. от проф. Йотова. В него ретроспективно се проследяват доносени родени МГВ деца и се оценява техният ръст към 18-годишна възраст, оценява се темпът им на растеж от раждането до краен ръст. Открити са 5,19% МГВ деца, от които 10,7% не са успели да наваксат в растежа. Открито е повишение в сърдечно-съдовия, метаболитен риск и риск от хронично бъбречно заболяване, вече забележимо на 18 год. възраст.

Множество изследвания показват, че здравната система и родителите не приемат раждането с малки размери като здравен проблем, което води до лоши начални здравни грижи, голямо забавяне в лечението или тоталната му липса, както и липса на превенция на късните усложнения.

Родените МГВ деца развиват пубертет и приключват растежа си относително рано, което допълнително стеснява възможния благоприятен прозорец за действие. От 2003 год. ЕМА одобрява приложението на растежен хормон при МГВ деца без постнатално наваксване в растежа. В нашата страна приложението на РХ е разрешено, но не е реимбурсирано и към момента се финансира от „Българската Коледа“.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови