Пуснаха интерактивна карта за антибиотичната употреба в страната

Почти по една опаковка с антибиотик е изпил всеки българин през 2025 г., като разликата в консумацията на тези лекарства в отделните области на страната варира 3 пъти. Това показва интерактивна карта за антибиотичната консумация в извънболничната помощ в България за 2025 г.

Тя бе представена по време на пресконференция на Българската асоциация "Единно здраве" (БАЕЗ) в БТА днес.

В нея участваха д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ, доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ “Kонтрол и Mониториране на Aнтибиотичната Резистентност” в НЦЗПБ, проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2 и началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена, УМБАЛ „Лозенец”, тримата са и сред ключовите експерти на БАЕЗ, както и Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС).

За инициативата

Интерактивната карта е създадена от БАЕЗ с експертната помощ на НЦЗПБ в лицето на доц. Иван Иванов и неговия екип. Данните за консумацията на антибиотици отразяват броя рецепти и опаковки, които са били предписани през м. г. е извънболничната помощ у нас.

Те са генерирани от НЗИС и са предоставени по официален път от МЗ. Целта на инициативата е да покаже каква е консумацията на антибиотици в България, да се види доколко тя е рационална, също така, в случай на нужда, да се предложат мерки за подобряването ѝ, както и да се предприеме кампания за повишаване културата на населението в тази сфера, обясни д-р Драгомир Иванов.

Консумацията

Общо 5 364 784 опаковки антибиотици са били предписани през миналата година в страната. При население от 6 423 207 души по данни на НСИ това означава, че средно на един човек в България са се падали по 0.8 опаковки или 835 на 1000 души.

Консумацията в отделните области на страната обаче се различава значително - до 3 пъти. 12 са регионите, в които консумацията е била под 800 опаковки на 1000 души. Най-ниска тя е била в областите Хасково - 535/1000, и Кърджали - 631/1000. В столицата тя е била 743/1000, останалите 9 области с по-ниски стойности на консумация са Благоевград, Габрово, Ловеч, Перник, Монтана, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен.

По-висока от средната за страната е била консумацията в други 8 области. В 4 от тях - Варна, Плевен, Търговище, Ямбол, тя е била над 900/1000, а в останалите четири над 1000 опаковки на 1000 души. Така например във В. Търново предписаните опаковки са били 1011 на 1000 души, във Враца - 1013/1000, в Разград - 1456/1000, а в София-област - 1473/1000.

"Подобно отклонение от средната за страната консумация е значително и би трябвало да се изследват причините за него, тъй като навежда на съмнения за наличието на неправилна антибиотична употреба по места", каза д-р Драгомир Иванов.

Рационалната употреба

“Според международните критерии и дефиниции, рационалната употреба е разпределението на типовете антибиотици в едно балансирано съотношение, така че да се приоритизира използването на тези, които носят по-малък риск от развитие на АМР”, обясни доц. Иван Иванов. Това може ясно да се види в списъка AWARE на СЗО, който се актуализира периодично. В него има три групи антибиотици.

Първата - Access, е на достъпните антибиотици, в която влизат предимно тясноспектърни антибиотици, характеризиращи се с по-нисък риск от развитие на резистентност при продължителна употреба.

Втората група, наречена Watch, трябва да се употребява с повишено внимание и предимно в болнична среда, защото има значителен риск от възникване на резистентност при продължителна употреба.

Третата група - Reserve, е на антибиотиците от последна линия, които трябва да се употребяват само, когато няма друга опция.

“Според СЗО и ECDC рационална употреба е тази, при която 65% от всички използвани антибиотици е от първата група (Access). Според данните, които анализираме всяка година, България последните 10 години е на доста ниско ниво по рационална употреба, в извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%”, каза доц. Иван Иванов.

Тази тенденция се подкрепя и от данните за 2025 г. Едва 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО, стана ясно при анализа на данните за изработването на интерактивната карта.

Причините за това са различни - липса на фармакотерапевтични ръководства и контрол, липса на българиския пазар на голяма част от препаратите в Access групата, не достатъчна култура сред обществото, пазарни стимули и други. Те трябва да бъдат установени точно и адресирани със съответните мерки, защото липсата на рационална антибиотична употреба поставя населението пред редица здравни рискове.

Рискове и последици

“В хуманната и ветеринарната медицина неправилното – свръх- и излишно- използване на антибиотиците упражнява мощен селективен натиск – допринася за развитие на устойчиви мутации. Чувствителните микробни популации загиват, а устойчивите се селекционират и стават все по-резистентни. Този процес е особено демонстративен в болниците, и най-вече в интензивните отделения”, каза проф. Емма Кьолеян.

Тя обясни, че там се лекуват пациенти със сериозни инфекции, в тежко увредено състояние, с множество съпътстващи заболявания и намален имунитет, които се нуждаят от живото-спасяващи антибиотици.

“Интензивните отделения са червените точки, където се развиват щамове с нови механизми на резистентност, критични за терапията, вкл. щамове Грам-отрицателни бактерии, произвеждащи ензими широкоспектърни бета-лактамази и карбапенемази, устойчиви на почти всички антибиотици. Инфекциите, свързани с медицинското обслужване, допълнително благоприятстват епидемичното разпространение. Оттам резистентните бактерии се разпространяват в други болнични отделения, други болници и обществото”, допълни проф. Кьолеян.

Мерките

Наличието на нерационална антибиотична употреба изисква предприемането на мерки за преобръщането на тази тенденция. В това отношение, като неправителствена организация БАЕЗ има две основни посоки, в които компетентностите и възможностите да работи.

Първата е ориентирана към медицинските специалисти и е свързана с изработването на проекти за фармакотерапевтични ръководства за употребата на антибиотици в извънболничната и актуализиране на тези в болничната помощ. Целта е те да дадат ясни насоки и да бъдат в помощ на медицинските специалисти в работата им.

Втората посока е свързана с повишаване културата на антибиотична употреба сред населението. За тази цел БАЕЗ вече подготви информационна листовка, която може да се разпространява свободно в публичното пространство. Тя ще може да бъде изтеглена свободно от интернет и фейсбук страницата на организацията, обясни д-р Драгомир Иванов.

В разпространението на информационната листовка ще се включи и Българскитя фармацевтичен съюз (БФС). Ще предоставим информация на нашите членове, така че да могат да се включат в нейното разпространение, каза магистър фармацевт Димитър Маринов, председател на съсловната организация.

И подчерта, че рационалната употреба на антибиотиците е свързана и с купуването им само от аптека. “Набавянето на антибиотик онлайн или от място, различно от аптеката, означава, че това лекарство е фалшифицирано и няма гаранция за неговото качество, защото е излязло от легалния канал на доставки”, обясни той.