През 2024: Роенето на болници е в застой, увеличават се леглата в частните

В края на 2024 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 56 061 легла. В сравнение с предходната година броят на заведенията остава непроменен, а леглата в тях се увеличават с 337, или с 0.6%.

Това показват данните на Националния статистически институт.

Болниците са 319 с 53 806 легла, като 203 от тях са публични (държавни и общински) и 116 - частни. Разпределението на болниците по форма на собственост в последните години остава относително постоянно. Увеличава се легловият фонд на частните заведения и към 31 декември 2024 г. 30.4% от леглата са в частни болници.

Многопрофилните болници са 181 с 39 801 легла, или в 56.7% от болниците е съсредоточен 74.0% от легловия фонд в страната. Специализираните болници са 138 с 14 005 легла. 

Разпределение по видове

- за активно лечение - 72 с 4 412 легла;

- за продължително лечение - една със 145 легла;

- за продължително лечение и рехабилитация - 18 с 2 131 легла;

- за рехабилитация - 35 с 5 460 легла;

- държавни психиатрични болници - 12 с 1 857 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла към края на 2024 г. е 870.9 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 351.9 на 100 000 души от населението), Смолян (1 190.7) и Пловдив (1 110.2), а най-ниски са в областите Перник (406.8), Ямбол (428.7) и Видин (439.5).

Извънболнична помощ

Към 31.12.2024 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 289 с 1 283 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред заведенията с дейности по клинична медицина най-голям e броят и легловият фонд на медицинските центрове - 846 заведения с 929 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 114 с 276 легла. Денталните центрове са 68 с 3 легла, а медико-денталните центрове - 70 със 75 легла. В края на 2024 г. другите лечебни и здравни заведения са 149 с 1 849 легла.

Медицински персонал

В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 30 149 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 784, като 6 740 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 44 554, от които 28 393 медицински сестри и 3 254 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 18 114 лекари и 40 лекари по дентална медицина. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 25 965, от които 17 996 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 10 118 лекари и 7 342 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 548) и лекари по дентална медицина (6 740), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 7 071, като 70 от тях работят на основен договор в амбулатории за индивидуални и групови практики за здравни грижи.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) на основен договор работят 1 917 лекари и 402 зъболекари.

По пол и възраст

Разпределението на практикуващите лекари по пол е следното - мъжете са 13 371 (44.3%), а жените - 16 778 (55.7%). В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 - 64 години - 9 375, или 31.1%. На второ място е групата на най-младите практикуващи лекари, на възраст до 35 години - 5 781, или 19.2%. Най-възрастните лекари (на 75 и повече години) са 1 441, или 4.8%. 

Най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (27.5%), а най-малък - в заведенията за извънболнична помощ (4.8%). Повече от две трети от лекарите на основен договор в заведенията за доболнична помощ са на възраст над 55 години (74.3%).

По специалности

Най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 750, или 12.4% от всички лекари в страната. На второ място се нареждат практикуващите кардиология - 6.5%, следвани от акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.8%, хирургия - 5.0%, нервни болести - 4.8% и педиатрия - 4.6%. 

Осигуреност с лекари и зъболекари

Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46.8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 12.1. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25.1 до 80.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (80.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57.7), Пловдив (57.4) и Варна (52.0). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25.1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29.3) и Хасково (29.8).