Преболедувалите COVID-19 да си направят изследване на урината, съветва нефрологът проф. Боряна Делийска от Клиниката по нефрология към болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в интервю за БТА.

Практиката още от самото начало на пандемията показа, че освен белия дроб, коронавирусната инфекция атакува и бъбрека. Установи се, че на много от лежащо болните пациенти, заразени с коронавирусната инфекция, бързо се влошава бъбречната функция до степен, в която имат нужда от диализа или от лечение с изкуствен бъбрек.

COVID-19 може да атакува бъбрека - вирусът се свързва с определени рецептори, които са в голямо количество в белия дроб, но такива има и в бъбрека. По думите на проф. Делийска при изследване на урината трябва да се обърне внимание на резултатите на всички показатели, особено за наличие на белтък, на еритроцити или на седимента.

Лекарят съветва всички преболедували, да изследват урината, а не само страдащите от бъбречно заболяване. Изследването на урина се препоръчва, независимо дали ковид инфекцията е преминала леко или тежко.

Бъбрекът може да се увреди от няколко фактора, които го атакуват по различни механизми. Дори и без COVID-19, но от друга тежка инфекция, бъбрекът може да реагира.

При заразяване с COVID-19 у пациента се получава септично състояние, тежка инфекция, цитокинова буря, обезводняване заради температура, спадане на кръвното налягане, повишена склонност към образуване на тромби, които могат да се образуват в големите кръвоносни съдове, но може да се появят и в микросъдовете, разположени в бъбрека.

Освен това, част от лекарствата за лечение на коронавирусната инфекция са относително неблагоприятни за бъбречната функция. Всички тези фактори атакуват бъбрека, а от друга страна, самият вирус директно уврежда бъбречните клетки.

В публикации, които са от началото на пандемията, се посочваше, че може при болни, които не са имали предходно бъбречно заболяване, да се появят белтък, кръв или еритроцити в урината, но се оказа, че голяма част от болните развиват имунни увреждания на бъбрека.

Както ХИВ нанася поражения на бъбреците, така и коронавирусът поразява тези органи. На нефролозите стана ясно, че се появява ковид асоциирана нефропатия. Това бъбречно увреждане се характеризира с бързо намаляване на бъбречната функция, поясни проф. Делийска.

При хора, които преди да се заразят с коронавируса, са имали някакво хронично бъбречно заболяване, много по-често се получава остро нарушение на бъбречната функция вследствие на коронавируса. Тези пациенти много по-бавно се възстановяват по отношение на бъбречната функция.

Има и едно изследване, което показва, че сред болните с хронично бъбречно заболяване, прекарали ковид, по-бавно се възстановяват и сърдечно-съдовата дейност, белодробната система, мускулите, дори когнитивната функция. Пациенти, които не са имали предходно бъбречно заболяване, но са преболедували същата по тежест ковид инфекция, по-бързо се възстановяват.

По литературни данни при 30 на сто от болните, които са били с някакво предходно бъбречно увреждане, се развива остро, бързо влошаване на бъбречната функция до степен на нужда от диализно лечение. При част от тях след време се възстановява бъбречната функция или поне нямат нужда от диализа.

При друга част обаче трудно се възстановява бъбречната функция, защото коронавирусът дава много тежки некротични промени в структурните единици на клетките на бъбрека. Острото бъбречно увреждане, което е характерно за ковид асоциираната инфекция, води до некротични промени в бъбречните клетки, до бързо влошаване на бъбречната функция и при някои пациенти се налага диализно лечение.

Връзката между бъбречната болест и коронавирусната инфекция е двупосочна. Бъбречното заболяване спомага COVID-19 да протече по-тежко, а от друга страна наличието на ковид инфекция може да влоши бъбречното заболяване, допълни проф. Делийска.