Бременността след преживян рак на гърдата е не само възможна, но и безопасна. Около това становище ще обединиха специалисти по време на Деветата научна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО).

Форумът бе открит от проф. Маттео Ламбертини, асистент и консултант по медицинска онкология в Университетската болница Сан Мартино в Генуа, Италия, който представи статистика, според която около 50% от новодиагностицираните с рак жени под 40 г. имат притеснения за възможността да забременеят и съвместимостта на терапията им с евентуална бременност. Малко над 50% от тях биха искали да имат дете и планират да създадат семейство. 

Специалистът подчерта, че е особено важно лекарите да обсъдят с пациентите си в репродуктивна възраст стратегиите за запазване на фертилитета и функцията на яйчниците възможно най-рано след поставянето на диагнозата, независимо от типа и стадия на онкологичното заболяване.

Какви са възможностите: замразяване на яйцеклетки/ембриони, криоконсервация на яйчникова тъкан и временно потискане на функцията на яйчниците по време на химиотерапия, като последното не е опция за запазване на фертилитета, но спомага за намаляване на риска от ранна менопауза.

Проф. Ламбертини посочи, че бременността при пациентки с рак на гърдата след основно и адювантно лечение (лечение, което следва основното с цел подобряване на преживяемостта) е безопасна за майката. Все пак тези жени трябва да се наблюдават по-внимателно като високорискови, за да бъде избегнат дори и минималния риск от възможни усложнения.

Кога е възможно забременяване след приключване на лечението зависи от конкретния случай, годините на пациентката, вида лечение и др. фактори. За съжаление, обаче трябва да се има предвид, че шансът за забременяване при жените с рак на гърдата след заболяването е с 60% по-нисък от този на жените на същата възраст от общата популация. Преживелите рак на гърдата са на второ място по отношение на ниска вероятност за последваща бременност след пациентите с рак на маточната шийка.

Проф. Ламбертини подчерта, че за да има реална грижа за запазване на фертилитета при пациентите с рак, най-важното е медицински онколози да работят съвместно с репродуктивните специалисти и гинеколози. Според него изграждането на такава мрежа значително би подобрила грижата за младите жени с рак по отношение на запазване на репродуктивните им способности и гинекологичното здраве като цяло.

Д-р Георги Стаменов и д-р Мила Кайрякова от МБАЛ „Надежда“ презентираха пресечните точки между репродуктивната медицина и медицинската онкология. Според тях съхраняването на репродуктивните способности е в интерес не само на пациента, но и на онколога, тъй като притесненията за фертилитета са втората най-честа причина за отказ, отложен старт или ранно прекъсване на терапията.

Според двамата медицински специалисти, често пациентите са объркани и имат нужда от повече обяснения. За да имат лесен достъп до надеждна информация, базирана на научни доказателства и международни експертни препоръки, е създаден порталът www.zapazi.me. В него наскоро диагностицираните пациенти с онкологично заболяване и предстоящо лечение могат да научат защо са необходими активни действия по запазване на репродуктивните възможности, кога следва да се предприемат те и как да го направят. Лекарите напомнят, че съхраняването на фертилитета е доказано безопасна процедура, която по никакъв начин няма да забави противотуморната терапия, нито пък ще влоши прогнозата на онкологичното заболяване.

Д-р Маргарита Таушанова и д-р Мохамед Алхалаби от МБАЛ „Надежда“ представиха терапевтични подходи при жени с рак по време на бременност. Карциномът по време на бременност е с честота 1 на 1000 бременни, като най-често се срещат ракът на гърдата (16,2%), ракът на маточната шийка (13,5%) и лимфомът (12,1%).

Причините за развитието на онкологични заболявания по време на бременност са неясни, предполагаеми такива са хормоналните промени, потиснатия имунитет, повишената съдова пропускливост и нарушената васкуларизация (образуване на кръвоносни съдове). Меланомът, ракът на белите дробове и хематологичните заболявания са единствени, за които се съобщава, че метастазират в плацентата.

Медицинските специалисти добавиха, че в зависимост от вида и стадия на заболяването и гестационната седмица на бременността се комбинират различни стратегии за лечение (хирургично, лекарствено и радиотерапия), като се минимизират потенциалните нежелани събития за бебето. Като най-важни за добрия краен резултат двамата лекари определиха ранната диагностика, правилното стадиране и мултидисциплинарния подход на поведение. От съществено значение са и проследяването на майката и плода в специализирани звена и стриктното спазване на изискванията за възможна терапия според гестационната седмица.

Д-р Ива Гаврилова от Клиника по онкодерматология към УСБАЛ по онкология представи темата за онкофертилитета при пациенти с малигнен меланом (вид рак на кожата). Според Globоcan заболяемостта от малигнен меланом (ММ) е с постоянен годишен темп на повишение с 3% - 5%. В България се регистрират по 500 нови случая годишно. Малигненият меланом е най-често диагностицираният рак при бременност - 31% от всички проявили се по време на бременност новообразувания. Свързва се с физиологичната имуносупресия по време на бременност и високата агресивност на тумора.

Д-р Гаврилова добави, че репродуктивните планове при пациентите с малигнен меланом зависят от стадия на заболяването. Важно е да се знае, че репродуктивното съхранение у нас за пациентки с онкологични заболявания се поема от НЗОК, допълни още тя.

Според д-р Гаврилова няма научни доказателства, че има по-голям риск за рецидив на заболяването по време на бременност. Данни от проучвания показват обаче, че ако малигненият меланом се прояви за първи път по време на бременност, е с по-лоша прогноза. Затова при бременните пациентки с меланом оперативното лечение на първичния тумор не бива да се отлага, като мултидисциплинарен екип планира цялостния терапевтичен подход в зависимост от конкретния случай.

Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология събра на едно място над 170 представители на медицинската общност от цялата страна - онколози, хирурзи, специалисти по репродуктивна медицина, акушер-гинеколози, невролози, фармацевти, патолози, физиотерапевти и клинични психолози. Други теми на форума бяха качеството на живот сред пациентите, преборили рака и българските научни постижения в сферата на онкологията.