Quantcast

В Рака: Ислямска държава бие жените с тояги, разпъва на кръст по площадите

OFFNews Последна промяна на 25 ноември 2015 в 15:45 30943 6

Снимка pravoslavie.ru

Петима млади сирийци влизат в събота вечер в бар в Ню Йорк за по питие. Барманът ги пита дали имат нещо против да им сипе водка от неизвестна марка, младежите се разсмиват - искат просто да пийнат нещо, не държат на маркова напитка.

Те са бежанци от град Рака, който Ислямска държава обяви за столица на завладените територии. Работят за Raqqa Is Being Slaughtered Silently - R.B.S.S. е нелегална мрежа от журналисти, които рискуват живота си, за да изпращат снимки и новини от града на джихадистите, които техни съмишленици по света качват в социалните мрежи и онлайн медии. 

"Даеш“ завладя Рака преди почти две години и по-голяма част от медиите разчитат на R.B.S.S. за информация от първа ръка за ежедневието в сирийския град. И понеже са публикували кадри на разпъвания на кръст, обезглавявания, изнасилвания и други престъпления, членовете на R.B.S.S. са преследвани и убивани.  

Говорител на групата е 24-годишият Абдел Азиз ал-Хамза. Преди няколко години той бил студент по биология в Университета в Рака, мечтаел да учи фармакология в Йордания или Турция, след това да работи и да създаде семейство. „Бях нормално момче. Висях с приятели по кафета и барове. Никой от нас не се интересуваше от политика. Преди революцията в Сирия и без това беше незаконно", разказва той.  

През май 2011 г. избухват антиправителствени демонстрации в южния град Дара. Новината, че режимът на Башар Асад е използвал сила, се разпространява бързо. Тогава Хамза и неговите приятели протестират в Рака. „Искахме да сме свободни. Тогава ни изглеждаше просто“, обяснява младежът. След като бунтът се разпространява и броят на жертвите расте, десетки хиляди напускат Алепо, Хомс, Идлиб и пристигат в Рака. Градът става известен като „хотела на революцията“.

До март 2013 г. Свободната сирийска армия и ислямистки бунтовнически групи, сред които ал-Нусра, контролират града. Те събарят статуя на бащата на Башар – Хафез ал-Асад. „Рака беше първият освободен град в Сирия“, казва Хамза.

В близкото градче Слук обаче членове на „Даеш“ вече веят черни знамена. „В началото бяха само 15 души“, спомня си Хамза. После бойците от ал-Нусра започват да преминават към тях и след време 90% стават членове на „Даеш“. 

През май започват да отвличат и да нападат лидери на Свободната сирийска армия (ССА), два-три месеца се водят ожесточени битки между ССА и „Даеш“. Свободната армия губи, нейни лидери са екзекутирани или отвлечени, а останалите бойци - изплашени до смърт, също преминават към „Даеш“, допълва друго от момчетата в бара. 

Хората в Рака виждат, че джихадистката групировка става по-силна, че се сдобива с тежко въоръжение от Ирак и че наема войници, които са се сражавали преди за Саддам Хюсеин. 

В началото на 2014 г. „Даеш“ овладява напълно града. Те ръководят джамиите, гонят християните от града и превръщат общинските сгради в свои щабове. 

"Никой не е мислил за халифат до 2014, когато те обявиха Рака за столица халифата. После започнаха да пристигат хора от цял свят“, разказва един от членовете на R.B.S.S. „Стана като в Ню Йорк. Втори Ню Йорк! Хора от Австралия, от Белгия, от Германия, от Франция! От целия свят! Може би следващото Световно по футбол ще бъде в Рака“, иронизира един от журналистите. 

Младите бойци от чужбина се ползват с привилегии. „Навсякъде по улиците ги виждаш. Обичат местата за хапване на крак, кафенетата с интернет, хапват "Нутела" и пият "Редбул". Хората в Рака за първи път виждат тези скъпи удоволствия. 

По това време е извършено и първото разпъване на кръст. Всички на масата си спомнят с ужас за него. После започват да разказват: двама души, застреляни в главите от бойци на „Даеш“, разпънати и оставени в продължение на дни да висят на централното кръгово движение в града. 

Хамза разказва: "Това беше нещо ново, което никога не бяхме виждали. Такова насилие не познавахме. Започнаха да режат глави, да разпъват на кръст. Страхът беше навсякъде. Издадоха декрети срещу пиенето и пушенето. Въведоха женска морална полиция, т.нар. бригада Ханза. Задължиха жените да се покриват целите и да носят само черни обувки. Ако никабът им е поразтворен, ги бият. Ако е от леко прозрачна материя – също. Бият ги и ако ги видят сами на улицата.“

„Жените страдат най-много", допълва друг от членовете на R.B.S.S. "С тояги ги бият още на улицата, ако им се виждат очите. Хората станаха много бедни, семействата са толкова слаби, че някои дават дъщерите си на „Даеш“. Едни се примиряват, други са принудени насила“. 

Училищата в Рака са затворени. Много деца са изпратени в религиозните институти на „Даеш“, където ги обучават в най-фанатизираната форма на исляма. След това отиват във военни тренировъчни лагери. 

„Не всеки, който се присъединява към „Даеш“, го прави, защото вярва в идеологията им“, казва Хамза. „Един приятел отиде при тях, но изобщо не ги харесва... Обадих му се и го питах „Защо се присъедини? Нали ги мразиш?!“ Той ми каза: „Аз съм доктор и не ме оставяха да работя. Казаха ми: „Ако искаш работа, идваш при нас. Иначе няма да живееш изобщо. Имам деца...“

„Даеш“ привлича младите в своите редици. Откакто училищата са затворени, децата играят безпризорно по улиците. Бойците от „Даеш“ ги заговарят, дават им подаръци, понякога и бонбони, понякога и мобилни телефони. После ги канят в „Даеш“, разказва друг член на R.B.S.S.

„Познавам едно дете, което изчезна за два месеца. Родителите му го търсеха, ли търсеха. Той е момче, на 13 години. Накрая баща му попита един от лидерите на джихадистите: „Къде е синът ми, ще си платя“. Детето било в тренировъчен лагер. Отвличат децата. Първо ги изпращат в джамията за образование, т.е. за промиване на мозъка. След това отиват във военен лагер, за да се научат как да воюват, как да произвеждат и взривяват бомби. Като завършат, те получават заповед да убият някого – обезглавяване. Понякога ги карат само да отрежат главата на агне“.

Най-мощният инструмент на „Даеш“ е интернет. Джихадистите прославят своите морални, исторически и политически цели, както и жестоките отмъщения срещу всеки, когото обявят за неверник. И рекламират всичко това без срам.

"Ако напишехме в гугъл Рака, попадахме само на техните материали“, разказва един от членовете на R.B.S.S. „По този начин пристигнаха много бойци, привлечени от цял свят”.

В средата на април 2014 г., само месец след първите разпъвания на кръст в града, група от шестима единомишленици започнали да си пишат във фейсбук. Групата се разраснала, но била разкрита от „Даеш“. След няколко седмици един от местните имами призовал всеки, който има общо с групата R.B.S.S., да бъде открит и екзекутиран. Някои били арестувани, само защото са лайкнали някой от постовете на групата. R.B.S.S. обаче продължила своята дейност в социалните мрежи, публикували снимки и разкази за ежедневието в Рака. Идеята била да се борят с джихадистката пропаганда онлайн. 

Месец по-късно дали първата си жертва. „Един от репортерите ни бил спрян на пропускателен пункт, оборудването му било конфискувано. Задържаха го за три седмици, после го екзекутираха на един от площадите в Рака“, разказва младеж от групата в бара. 

"В началото не предполагахме, че ще бъде опасно“, спомня си Хамза. „Не мислехме, че ще ни убиват. Всички бяхме арестувани от режима на Асад по няколко пъти по време на революцията. Но след тази екзекуция се събрахме и започнахме да обсъждаме дали да спрем, за да не изгубим още някого от нас. Накрая обаче решихме, че животът на нашия приятел е по-важен. И продължихме.“

Някои от членовете на R.B.S.S. напуснали града. Други напуснали Сирия, за да помагат „от другата страна“. Хамза хванал автобус за Турция. Сега живее в Европа. Другите също напуснали родината си. Продължават да получават новини, снимки и видео записи от свои приятели в Рака. 

Опасността за групата е непрестанна. "Даеш" показва в социалните мрежи залавянето и избиването на всеки, когото смята за член или симпатизант на R.B.S.S. 

"Всеки от нас получава по няколко заплахи на ден", казва Хамза. Последната към него била от някой в Германия, който му казал, че ще бъде следващият убит. "Но когато мисля за нашите репортери в Рака...Аз съм навън, живея нормален живот. Не ми пука какво ще стане с мен, в сравнение с тях, не правя нищо", допълва Хамза. 

"Когато кажеш Рака, всички се сещат за „Даеш“, казва друго от момчетата. „Хората забравят за стотиците хиляди цивилни, нормални хора като нас. Аз не съм терорист. Има толкова много нормални хора, които искат да живеят в свободна и демократична Сирия. Искаме да изградим отново нашата страна. Хората се страхуват, че целият свят иска да бомбадира Рака. А проблемът, който имаме с въздушните удари, е, че самолетите им са много глупави. Те не са умни бомби ".

Докато продължаваме разговора в бара, Хамза пита дали американците могат да си представят да изживяват всеки ден "11-и септември". Месец след месец, година след година. "24 часа в денонощието, седем дни в седмицата – над главата ти самолети“, допълва друг от групата. 

„Западът казва „Да изкараме хората от града и да бомбардираме „Даеш“. Не могат. Това е един огромен затвор. Жените под 45-годишна възраст нямат право да напускат. „Даеш“ използва Рака като човешки щит“. 

На Хамза му предстои да получи награда от Комитета за защита на журналистите от името на своите колеги – живи и мъртви. Той ще посвети наградата на „нашите мъченици“, на „анонимните герои“ и на хората от Рака.

Текстът е публикуван в The New Yorker. Заглавието е на OFFNews. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11.12 2015 в 10:23

Мен ме шокира възможността извратената жестокост да добие такива размери и поддръжници по света за две години.

26.11 2015 в 11:29

Ключовата фраза, която мнозина няма да прочетат е - "Петима млади сирийци влизат в събота вечер в бар в Ню Йорк за по питие."

Ако се чудите защо има мигранти, то статията е отговора. Хората бягат от ужаса.

25.11 2015 в 16:12

Това не е новина и не е само в Ислямска държава а в ислямския свят като цяло.

25.11 2015 в 16:10

Ето това са правили и турците тук 5 в- геноцид, а сега дупедавцките искат да забравим за това. Няма да стане. Вън оттук с "миролюбивата" им религия.

25.11 2015 в 16:01

Защо продължаваме да ги наричаме с неопределеното Ислямска държава, при положение че стана ясно че те се казват Турция?

Между другото не мога да съчувствам на малоумните жители на Рака,посрещнали терористите от Турция с хляб и сол едва ли не и като освободители.