Разследване на Ню Йорк Таймс потвърди за сексуалното насилие над израелски жени от 7 октомври

След двумесечно разследване The New York Times потвърди за систематичното сексуално насилие над израелски жени и момичета по време на атаката на "Хамас" в Южен Израел на 7 октомври. Разследването включва интервюта с повече от 150 свидетели, медицински персонал, първа помощ, войници, правителствени служители, както и сканиране на видеозаписи, снимки и GPS данни от мобилни телефони.

В същото време 21-годишната Миа Шем, държана в плен на "Хамас" повече от 50 дни, сравнява преживяното там с Холокоста, а Йетро Якоб се оказва двоен свидетел. Той оцелява след Холокоста и нападението на терористичната групировка.

"Нацистите искаха да умра като бебе през 1939 г., 74 години по-късно терористите на "Хамас" нападнаха кибуц Алумим, където живея. За едните ние бяхме като паразити, сега арабите искат нашата земя, защото смятат, че сме им я отнели. Нарязаха бременна жена, завързаха две бебета и ги убиха с изстрел в главите. И нацистите, и арабите щяха да бъдат доволни, ако евреите повече не съществуваха", коментира Йетро Якоб пред германското издание "Билд", цитирано от bTV. 

Разследването на The New York Times започва с описание на ужасяващо видео, което се разпространи широко в дните след нападението на "Хамас" над Южен Израел. Кадрите, заснети в ранните часове на 8 октомври, показват частично овъглени останки на жена, чието лице е обгорено до неузнаваемост и която е гола от кръста надолу, а черната ѝ рокля - вдигната нагоре.

Жената във видеото по-късно е идентифицирана като Гал Абдуш, 34-годишна майка на две деца от централен Израел, която присъства на фестивала "Супернова" със съпруга си Наги Абдуш - на 36 г. Полицията вярва, че Абдуш е била изнасилена, преди да бъде убита. Отнело около седмица, за да я идентифицират. Тялото на съпруга ѝ е намерено дни по-късно и е толкова силно обгорено, че властите се нуждаят от ДНК тест, за да го идентифицират.

Според разследването най-малко седем населени места в Южен Израел са идентифицирани като места, където жени и момичета са били сексуално малтретирани или осакатени. Телата на повече от 30 жени са намерени около мястото, където се е провел фестивалът "Супернова", и в два близки кибуца в подобно състояние като това на Абдуш – „разкрачени крака, разкъсани дрехи, признаци на малтретиране“.

Снимките, разгледани по време на разследването, включват такива на жена в обсаден кибуц, която е намерена с десетки пирони, забити в бедрата и слабините.

Парамедик от командоси разказва, че е намерил телата на две сестри на 13 и 16 години в стая в кибуц Беери с разкъсани дрехи.

"Едната лежеше настрани с натъртвания по слабините, а другата беше просната на пода с лицето надолу“, споменава фелдшерът.

Подобни случаи са открити в най-малко шест различни къщи в кибуците Беери и Кфар Аза, където най-малко 24 тела на жени и момичета са открити съблечени, вързани с връзки или осакатени - понякога и трите.

Друг свидетел разказва, че докато се криел в пресъхнало корито близо до път 232, видял бял микробус, от който слезли мъже в цивилни дрехи, заедно с жена.

"Всички се събраха около нея… Тя се изправи. Започнаха да я изнасилват. Видях мъжете да стоят в полукръг около нея. Тя крещеше. Още помня гласа ѝ, писъци без думи. Тогава един от тях вдигна нож и просто я заклаха“.

Най-малко 10 тела на жени войници от наблюдателен пункт в Газа са открити със следи от сексуално насилие, свидетелства военен зъболекар, който работи във военната база Шура в централен Израел, където телата са били докарани за идентификация.

По-голямата част от изнасилените жени впоследствие са били убити, но най-малко три жени и един мъж, които са били сексуално малтретирани, са оцелели, според говорителя на Министерството на социалните грижи Гил Хорев.

„Никой от тях не е пожелал да дойде за лечение“, казва той.

Мирит Бен Майор, началник на полицията, вярва, че бруталните жестокости, извършени от терористите срещу израелски жени и момичета на 7 октомври, са комбинация от "омраза към евреите и омраза към жените".

Експертите, направили аутопсия на убитите от "Хамас" жени на 7 октомври, също разказаха за сексуалното насилие и зверствата, на които са били подложени израелските жени - те са умрели "с отворени очи, уста в гримаси, стиснати юмруци". Жените, част от израелската армия, са били простреляни в гърдите и интимните части.

Йетро Якобс и Миа Шем

Йетро Якобс е роден в Реклингхаузен през 1939 г. Семейството му се спасява на косъм от нацистите. 74 години по-късно терористите на "Хамас" нападат неговия кибуц Алумим близо до Газа. Когато пристигат в Алумим на 7 октомври, разполагат с точни карти. Въоръжените пазачи на кибуците предотвратяват проникването на бойците през главната порта. Така те се отправят към по-малко охраняваните зони в задните им части.

"Нашите тайландски работници бяха там. Отвлякоха 11 от тях в Газа и ги убиха. Преди имахме строителни работници от Газа. Терористите вероятно от тях са получили плановете“, разказва Якобс и добавя, че тъй като жителите вече са се барикадирали в убежищата си, убийците сляпо стреляли през стоманените врати на стаите. След това запалвали автомобилни гуми в къщите.

"Имах голям късмет, че на 7 октомври със съпругата ми посетихме дъщеря ни в Северен Израел", казва Якобс.

На Шабат – седмия ден от еврейската седмица, той не включва електронни устройства като мобилни телефони или телевизори и така до събота вечерта не подозира за пълния мащаб на случилото се. 

Сега Якобс е евакуиран с целия си кибуц от 600 семейства в голям хотел в Нетания, северно от Тел Авив. Той обаче иска да се върне в дома си.

"Имам ли друг дом? Ние, евреите, чакахме 2000 години, за да можем отново да отидем в Израел, пътувахме от една страна в друга и нито една от тях не беше наша. Ако позволим да бъдем изгонени сега, може да отнеме още 2000 години. Голда Меир - бивш министър-председател на Израел, веднъж каза, че ще спечелим, защото няма къде другаде да отидем", споделя мъжът.

Мъжът вярва, че всичко е възможно. Той разказва за тежкото си детство по време на Холокоста.

"Тъй като баща ми беше държавен учител, майка ми успя да вземе паспорти за нас в Берлин в последния момент. Отпътувахме с влак до Испания, след това взехме кораб от Барселона до Еквадор, където имахме роднини. По време на междинна спирка в Хавана бяхме свалени от кораба и държани като германски военнопленници“.

След края на войната се озовали в САЩ.

"Когато Държавата Израел беше основана през 1948 г., подскачах от радост на леглото си в Ню Джърси. Почти всички наши роднини бяха убити от нацистите. Знаех, че Израел е държавата, в която исках да живея като вярващ евреин. Чувствах, че ѝ принадлежа. Не искам да се отказвам от тази мечта“.

Докато Йетро Якоб преживява и Холокоста, и нападението на "Хамас", но има късмета да не попадне в ръцете на терористите, то 21-годишната Миа Шем живее повече от 50 дни в плен на "Хамас". Въпреки че не е преживяла Холокоста, тя сравнява престоя си в тунелите под Газа с него. 

"Преминах през Холокост", казва освободената заложница Миа Шем в интервю за Канал 13. 

Тя споделя, че сред хората, държани в тунелите под Газа, има много семейства. 

"Това са семейства. Изведнъж осъзнах, че съм със семейство. Изведнъж започнах да си задавам въпроси - защо съм в семейна къща? Защо има деца тук? Защо има жена тук?"

Миа е с двойно гражданство (френско и израелско). Отвлечена е от "Хамас" на 7 октомври, докато се е забавлявала на партито "Супернова" в кибуца Реим. Дясната ѝ ръка е била тежко ранена и се е наложило да бъде оперирана в Ивицата Газа. 

В първите дни на войната терористичната групировка публикува видео, в което Миа моли да се върне в Израел, за да бъде подложена на лечение след операцията на ръката ѝ. 

Преди две седмици публикува снимка в Инстаграм, на която се вижда татуировка с надпис "Ще се върнем да танцуваме отново“ до датата 7 октомври 2023 г.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от מייה שם (@mia_schem)

"Никога няма да забравя тази дата. Болката и страхът, тежките гледки, приятелите, които няма да се върнат, и тези, които трябва да върнем. Но все пак ще победим – пак ще танцуваме!“, пише 21-годишното момиче под снимката си. 

Семействата на освободените вече разказаха за преживения ужас, докато са били в плен на "Хамас". Те са хранени само с ориз и малко боб от консерва, не са имали никакви прилични съоръжения като душ, а терористичната групировка е принуждавала деца да гледат видеоклиповете с кланетата от 7 октомври. Терористите са заплашвали децата с оръжията си, когато са плачели. Израелското министерство на здравеопазването също свидетелства за терора над заложниците, като споделиха, че те са били дрогирани, за да изглеждат щастливи и спокойни след претърпяното физическо насилие, лишения и психичен тормоз повече от 50 дни в тунелите на Газа.

Освобождаването на заложниците беше част от примирието между "Хамас" и Израел, което продължи 6 дни (от 24 до 30 ноември). В този период терористичната групировка освободи 105 заложници, а в замяна Израел пусна на свобода 240 палестински затворници.