Имената на всички участвали в убийството на сириеца Ал-Исмаил през 2017 г. близо до фабриката Ал-Шаер, контролирана от наемниците на ЧВК "Вагнер", вече са известни. Те са изнесени от разследващите от проекта "Досие", получили достъп до изтекли документи на "Вагнер" съвместно с Die Welt, Insider, Paris Match и Arte.

На 30 юни 2017 г. в интернет се появява видеозапис, на който се вижда как няколко мъже налагат с чук невъоръжен арабин. Оказа се, че той е Ел-Исмаил, сирийски гражданин, роден в Дейр ез-Зор през 1986 г. През 2017 г. е бил мобилизиран и е дезертирал, но е бил заловен от наемниците на Евгений Пригожин. Те проявили голяма изобретателност в мъченията. Първо простреляли няколко пъти сириеца, натрошили крайниците му с чук, детонирали взривателя на ръчна граната в слабините му. Това обаче не им било достатъчно и отрязали главата и ръцете му с горелка, обесили тялото му за краката, залели го с бензин и го запалили. Убийците заснели целия процес от няколко позиции.

Част от кадрите попадат в интернет, друга остава само в службата за сигурност на ръководителя на ЧВК Пригожин. Служителите били помолени да проверят кой е заснел и кой е пуснал видеото - те не се интересували защо бойците са измъчвали и убили сириеца, отбелязва "Досие". Установили, че в екзекуцията са участвали войници от 4-ти щурмови отряд, начело с командира си, както и няколко бойци от разузнавателния взвод. Видеото било заснето, за да се докладва на командирите - първоначалното намерение е било да не става публично, но в снимките участвали няколко души и нещата излезли от контрол.

Станислав Дичко, позивна "Скарабей"

Именно на Дичко било възложено да заснеме видеото с "обикновена камера" по заповед на командира на взвода.

По-късно той е уволнен по здравословни причини. На 13 ноември 2019 г. е приет в Централната военноклинична болница "Вишневски" с диагноза "депресивен синдром". Година след уволнението си, през ноември 2020 г., Станислав Дичко променя фамилията си на Майер и се премества от Ставропол в родното място на съпругата си в Стари Оскол, където умира през 2021 г. Обстоятелствата на смъртта му не са ясни.

Яхонгир Миразоров, позивна "Памир"

Роден е в Таджикистан, близо до планинската верига Памир, след което се премества в Краснодарския край. Завършва 11-годишно училище и отбива военната си служба като гранатометчик във Въздушно-десантните войски през 2009-2010 г. През октомври 2014 г. е арестуван за кражба на самобръсначка Fusion от магазин Magnit. Не по-късно от май 2015 г. Памир се записва в ЧВК и заминава да се бие първо в Донбас, а след това в Сирия, а после в един от африканските проекти на Пригожин. През септември 2018 г. той е хванат да употребява наркотици и е уволнен от ЧВК.

Владислав Апостол, позивна "Вълк"

Роден в Молдова, той е транспортиран до Русия и предаден от родителите си в сиропиталище в Белгородска област. През 2008 г. заминава да служи в армията - става разузнавач-снайперист, а след това командир на отделение. През 2012 г. постъпва на работа във войските на МВР по договор. Служи в разузнавателна рота в Кавказ, като участва в бойни операции. От 2014 г. се намира в Донбас. През 2016 г. се присъединява към ЧВК "Вагнер". Тежко ранен е на 8 февруари 2018 г. при въздушен удар на САЩ по левия бряг на Ефрат, умира на следващия ден.

Михаил Машаров, позивна "Мавърът"

Именно негов видеоклип най-вероятно е изтекъл в интернет, пише "Досие". Той е роден в Астрахан. По време на убийството на Ел-Исмаил е бил 26-годишен. През януари 2017 г. е постъпил на служба в ЧВК "Вагнер". Уволнен е заради изтичането на видеоклипа без право на възстановяване на работа.

Владимир Китаев, позивна "Китаецът"

Роден е в Находка през 1984 г. Учи в професионално училище за електротехник, отбива военна служба в 14-а бригада специални сили в Усури. През 2005 г. участва в бойни операции в Северен Кавказ. През 2010 г. получава едногодишна условна присъда за участие в бой с ножове. В анкета за ЧВК "Вагнер" през 2015 г. Китаеца се представя като "помощник на депутат" от комунистическата партия и заявява, че е дошъл "да подобри финансовото си положение". След екзекуцията на сириеца продължава да служи в ЧВК, като ръководи взвод в Африка. Той променя позивната си на "Ледения човек".

Владислав Панчук, позивна "Роджър"

Роден през 1990 г. в Староконстантинов, Хмелницка област, Украйна. Гражданин на Русия, живее в град Батайск, Ростовска област. През 2007 г. отбива задължителната си военна служба и постъпва в разузнавателна рота на Вътрешни войски на МВР, като остава на договор. От март 2015 г. е в ЧВК, за да "реши финансови проблеми".

Журналистите не откриват информация за смъртта или уволнението му от "Вагнер".

Олег Конгин, известен още като Олег Заваруха, "Конг"

Роден през 1975 г. в Красноярск. През 1993-1995 г. служи в бригада "Специални сили", сражава се в Чечня, ранен е. Той е единственият сред сирийските убийци, който има две висши образования - по право и по туристически услуги. Съден е за ловни престъпления. Редовно заснема видеоклипове в Сирия, предполага се по указания на щурмовия екип.

Андрей Бакунович, позивна "Стропа"

Гражданин на Русия и Беларус. Вероятно е участвал в бойни операции в югоизточната част на Украйна през 2014-2017 г. През 2020 г. е задържан заедно с други бойци в санаториума "Белорусочка" в Минска област. По това време той вече не работи за ЧВК "Вагнер" и съдбата му е неизвестна.

Игор Крижановски, позивна "Рикошет"

Роден е през 1986 г. в Горки, играе волейбол, а през януари 2017 г. постъпва на служба във "Вагнер". Умира по-малко от два месеца след убийството на Ел-Исмаил от рани в Сирия. Награден е с руския орден за храброст.

Николай Будко, командир на 4-ти щурмови отряд

Според "Досиета" именно той е дал заповедта за клането. Роден е през 1975 г. в Могильовска област. През 1996-2003 г. служи в костромското полицейско подразделение със специално предназначение, ходи на бойни походи в Чечения и Дагестан. Служил е във Френския чуждестранен легион и в руската група за сигурност ЧВК "Моран". Присъединява се към "Вагнер" през май 2015 г. и е назначен за командир на взвод в 4-та рота. След това командва щурмово отделение в Сирия и Африка.

През 2019-2020 г. "Новая газета" установява обстоятелствата и мястото на убийството на Ел-Исмаил и посочва името на един от убийците. Журналистите предават материалите на руските правоприлагащи органи, но прокуратурата и Следственият комитет на Русия отказват да ги проверят. След това адвокатите Иля Новиков и Пьотр Зайкин, от името на брата на жертвата, подават жалба до Следствения комитет на Русия с искане да се разследва престъплението, извършено от руски граждани, но агенцията отново отказва, а Басманният съд потвърждава валидността на това решение. Жалбата срещу руското правосъдие е в процес на разглеждане в Европейския съд по правата на човека.

Новото разследване стана възможно благодарение на изтичане на информация от сървърите на холдинга "Конкорд" на Евгений Пригожин, която беше предадена на журналисти от неизвестни лица, представящи се за група анонимни хакери - Богатири. Изтекли са хиляди документи за дейността на компаниите на Пригожин, включително и на ЧВК "Вагнер". "Досиета" смятат, че материалите са достоверни: част от данните съответстват на данните, с които разполагат журналистите и които се носят от уста на уста от източници.