Украинските въоръжени сили (ВСУ), които започнаха мащабна офанзива на 5 септември, освободиха за първи път от пролетта сравнително голям град - Балаклея, в южната част на Харковска област. Но загубата на града далеч не е най-тежкото нещо, което се случва на руската армия през тези три дни. Украинската офанзива доведе до обща тежка криза за руските въоръжени сили. Цялата група войски, окупирала територията от Купянск до покрайнините на Славянск в Донецка област (това са повече от 10 000 войници), рискува да бъде обкръжена, съобщава руският сайт "Медуза".

Ситуацията за руските въоръжени сили се усложнява от скоростта на настъпление на украинските части: за три дни те са се придвижили на 20 до 50 километра по широк фронт от Чугуев до Балаклея. На бойното поле не се появяват руски резерви, способни да спрат настъплението.

"Медуза" публикува анализ на фронтовата ситуация и за пореден път декларира, че се противопоставя на войната и настоява за бързо изтегляне на руските войски от Украйна.

Какво точно е известно за хода на операцията?

На 5 септември украинските войски пробиват руската отбрана, в чийто състав влизат предимно мобилизирани от Донецките "републики" и резервисти от самата Русия. Светкавичният щурм става с помощта на големи сили, въоръжени за първи път от началото на войната с бронирани машини, доставени от Западна и Източна Европа. Пробивът се случи на няколко фронта едновременно:

Настъплението, без да навлиза в Балаклея, заобикаля града от север и юг.

Всички руски войски, разположени на юг от града, се изтеглят към центъра на Балаклея, тъй като там тече река Северски Донец, оставяйки зад себе си няколко селища.

От север ВСУ бързо окупира предградието Вербовка и очевидно без особена съпротива продължава пробива още по на север.

На следващия ден е достигат кръстопътят, свързващ цялата руска групировка, близо до село Волохов Яр (на около 15 км от Балаклея и на около 20 км от фронтовата линия към 4 септември). По пътя са освободени и други околни села.

Пробивът продължава и на следващия ден. На 7 септември украинските сили достигат друг важен пътен възел - Шевченково (появи се снимка на офицер от украинските специални сили на входа на селото). Възможно е (няма потвърждение за това) друга група от украинските въоръжени сили също да се е приближила до Шевченково и да е започнала настъпление от град Чугуев. Не е известно дали самото село е било превзето.

Вероятно пътят, водещ от Купянск (дълбокия тил на Русия, където се намират сътрудници, претендиращи, че контролират Харковска област) към Изюм (щаба на руската групировка, настъпваща в Донбас от север и закъсала в покрайнините на Славянск), е бил прекъснат при Шевченково. Това означава, че снабдяването на Изюм и формациите в горите край Славянск ще бъде изключително трудно.

На 8 септември руските войски напускат Балаклия (или поне нейния център). Там влизат украински военни, които заснеха издигането на оълто-синьото знаме над местната администрация.

Руските войски в района на сраженията са загубили десетки единици техника.

Видеозаписите и снимките от украинската страна - с изключение на центъра на Балаклея - почти винаги се появяваха ден след репортажите на руските "военни кореспонденти" за настъпващите войски (вероятно поради строгата цензура, наложена от украинското командване). Можем да предположим, че скоро ще има потвърждение на поне някои от още по-дълбоките пробиви на ВСУ, които руските "военни кореспонденти" описват според свои източници в армията.

Ако се вярва на руските "военни кореспонденти", ВСУ вече са навлезли много по-дълбоко

Според няколко съобщения на руски "военни кореспонденти" украинските войски са напреднали от Шевченково почти до Купянск, а друга група от тях, настъпваща на изток, е достигнала брега на Осколското водохранилище край село Сенково.

Вярно е, че до късно вечерта на 8 септември нямаше визуално потвърждение на тези съобщения. Но ако те се потвърдят, това ще означава, че групировката "Изюм" на руските въоръжени сили ще бъде напълно отрязана от Купянск, до който се доставяха доставки от Русия с железопътен транспорт. Комуникацията на групировката с "голямата земя" ще бъде възможна само чрез понтонни преходи през река Оскол, а по-нататък - по лоши пътища на другия бряг на водохранилището Оскол.

Но там може да се появят и украински войски: вече има съобщения (и дори първи видеозаписи), че групи украински войници са пресичали няколко пъти Северски Донец (в който се влива Оскол) и дори са установили контрол над няколко селища (няма визуални доказателства за това). Тези селища са превзети от руската армия в началото на лятото.

Всичко това означава, че голяма група руски войски, състояща се от няколко съединения с обща численост над 10 000 души, е заплашена от оперативно обкръжение. Не е ясно дали руските въоръжени сили разполагат с резерви, за да избегнат подобен сценарий. Засега съпротивата срещу украинското настъпление е слаба (за разлика от подобно настъпление на ВСУ срещу Херсон в края на август).

Защо този път руската армия търпи поражение?

Все още няма категоричен отговор на този въпрос.

Вероятно след неуспешните опити за проникване в Славянск от север през май и началото на лятото руското командване е изгубило интерес в тази посока. Групировката (най-голямата на целия фронт през май) е частично "разформирована", а редовните части са заменени с резервисти.

Може би командването е очаквало да успее да спре настъплението с артилерийски огън и въздушни удари, както е било при Херсон. Въпреки това още през юли в Херсонска област са прехвърлени подкрепления, включително въздушнодесантните войски, които преди това действаха край Изюм, за да помогнат за ограничаване на атаките на ВСУ.

Скоро обаче и десантчиците в Херсонска област може да се нуждаят от помощ. Въпреки че там все още няма дълбоки пробиви на ВСУ, положението на руските сили продължава да се влошава: те са загубили няколко важни селища, но е особено трудно да ги снабдяват през река Днепър.

Вероятно украинската армия ще продължи да държи инициативата до пристигането на големи руски резерви, за които се говори, че се подготвят в различни части на страната.