
Предлагаме ви възгледите на известния руски писател и общественик Борис Акунин (Григорий Чхартишвили), изразени в интервю за специалния проект „Проклети въпроси“ на списание „Зима“. Текстът е със съкращения.
През ХХ век продължаваше да действа принципа на грубата сила, който се проявяваше или в горещи военни конфликти, или под формата на студена война. Сега обстановката е радикално променена.
Съвременните империи предпочитат да използват мека сила, като по-рационален способ за постигане на своите цели. Русия е единствената страна, която продължава да прилага груба сила, но очевидно това вече не работи. Днес е многократно по-ефективно да разпростираш своето влияние с помощта на икономически, технологични и културни инструменти.
Въпреки амбициите на Путин, Русия няма никакви основания за подобни претенции - нейният дял в световната икономика е 1.5%, тя има почти нулев принос в световното технологическо развитие, а нейното културно влияние е периферно.
До неотдавна Русия имаше предпоставки да претендира за статута на регионална империя на основата на икономическото и културното влияние на територията на бившия Съветски съюз. Но през 2014 г. (анексията на Крим) и през 2022 г. (пълномащабната агресия срещу Украйна) - Путин лиши тези руски претенции от всякакво основание.
Основният досегашен инструмент за влияние на Русия - зависимостта в регионален и в световен мащаб от руския енергиен износ е също необратимо неутрализиран.
За разлика от класическите империи, Русия окрупняваше своята територия не чрез завладяването на отвъдморски колонии. В случая руските колонии бяха присъединявани със сила към метрополията, но се възприемаха като нейна огранича част.
Същността на руската държавност, формирана през петнадесети век като свръхцентрализирана система беше несравнима с всяка друга абсолютна монархия. Този основополагащ принцип, наследен от Великата монголска империя беше единственото средство за поддържането и за функционирането на съставената от нееднородни компоненти държава. В Русия никога реално не е бил разглеждан принципът „всички живеят заедно, защото им е изгодно“.
На фона на националноосвободителното движение в Северен Кавказ през деветдесетте години на миналия век, Путин последователно унищожи автономията на регионите, парламентарната власт, независимата съдебна система, независимите средства за масово осведомяване. Той се справи с това като пожертва демокрацията.
Путин, който далеч не е изключителен държавник, не може да търпи около себе си ярки и силни личности. Той винаги се стреми да се възвишава над своето обкръжение. За умните около него напредъкът по апаратната стълбица е възможен само ако успеят да подтиснат собствените си достойнства. Това изключва всяка възможна форма на колективно управление. А всички успешни самодържци в руската история са били ярки личности.
Путин е отличен тактик. Той много добре разбира какво трябва да се направи след пет минути, но много слабо си представя какви ще бъдат последствията от това утре или вдругиден. Той е самодържецът, при управлението на когото държавата (формирана около Московското княжество), която просъществува повече от пет века, е възможно да пропадне и да се дезинтегрира.
Очевидно промените в руската държава бяха наложителни и неизбежни, но това че тя може да се разпадне именно по сегашния престъпен начин, тегне изключително на съвестта на Путин.
Собственият капацитет на режима на Путин е крайно ограничен за париране на вътрешните и на външните предизвикателства. Финансовите ресурси са все по-малко. Търпението на руските граждани и техният страх не са безгранични. Безкрайно неефективното управление непрекъснато извършва непоправими грешки. При слабостта и ограниченото влияние на демократичната опозиция, главен противник срещу режима се явява самият режим. Като ежедневно създава нови и нови тежки проблеми.
Режимът на Путин може да оцелее само във варианта на решителна външна поддръжка. Най-тревожна е перспективата руската държавност в днешния ѝ вид да се върне там, откъдето произхожда.
Тя се зароди в миналото от една азиатска империя и сега може да се влее в друга азиатска империя. Но не като държавотворен колос, а като сателит на Китай, от когото Русия може да получи финансови средства, ресурси и политическа закрила.
Всички глобални въпроси в нашето съвремие днес се решават по оста Вашингтон-Пекин. Форматът на двадесет и първи век, в това число съдбата на Русия и на Украйна ще се решават в зависимост от това ще възникне ли нова студена война и ще успеят ли САЩ и Китай да се договорят.
Ако се провалят, съюзът между Пекин и Москва, или по-точно подчиняването на Москва на Пекин, е напълно естествен ход. Пекин ще групира около себе си всички, които са недоволни от Запада и първостепенният кандидат в това отношение е Русия.
В подобни условия режимът в Русия ще се закрепи и няма да има никакво значение дали начело е Путин. Защото такова положение напълно устройва путинския елит.
Гръбнакът на руската империя беше пречупен през февруари - март 2022 г. в Украйна. Русия повече не може да преследва подобни химери. Русия няма шансове да просъществува и като самостоятелен анклав, подобно на Иран или Северна Корея.
Пропадането и дезинтеграцията на Русия е неизбежно, ако Китай не спаси Путин. Подобно на всяка централизирана структура, всичко се държи около една ос. В случая това е Путин. И ако тази ос под влияние на вътрешните противоречия или в резултат на войната в Украйна загуби устойчивост, всичко ще започне да се разпада. Ще започне борба на регионалните лидери и елити за ресурси, за власт, за граници. Тоест ще се повтори 1918 г. със затъването на Русия в края на Първата световна война. Когато се обособиха многочислени квазидържавни републики. Навсякъде възникнаха местни вождове, които стръвно се бореха за власт и като резултат възниква всеобщият хаос на гражданската война.
Корекцията - доколко подобен сценарий е валиден за днешна Русия, е, че днес тя е държавата с най-внушителен ядрен потенциал в света.
За да се установи нормален живот в Украйна, в тази нещастна и измъчена от Русия страна и за очертаването на благоприятни перспективи за самата Русия е необходимо многопланово единодействие.
В глобален план е необходимо САЩ и Китай да се договорят да решават своите проблеми и противоречия по мирен път. И Китай да престане да поддържа Путин, за недопускане Китай и Русия да се слеят в агресивен алианс. Китай е единствената страна, която може да застави Путин по дипломатически път да прекрати войната в Украйна.
Западът следва да продължи да поддържа Украйна, но не формално, а още по-действено. Защото Украйна воюва не само за собственото си бъдеще, но и против тиранията в широк аспект.
Руснаците, които са против диктатурата и против войната, трябва да се фокусират върху промяната на мненията и настроенията вътре в Русия.
Журналистиката, която все още е съхранила някакви морални и професионални принципи, дейците на културния фронт, които са против войната и имат многочислена аудитория, трябва да водят постоянна борба за „умовете и сърцата“ в Русия. Защото основната опасност за Путин е не украинската армия и не натискът на Запада, а това да бъде лишен от поддръжката на руското население.
Ако украинската армия завоюва сериозни успехи на фронта, Путин може да изпадне в паника и да прибегне до ядреното оръжие. Ако срещу Путин обаче възникнат протести и вълнения вътре в страната – вариантът с ядреното оръжие не работи.
Следете новините ни в :



































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
24373
5
16.07 2023 в 12:03
Отврат, дори не се крие.
А уплашената рая трае, а вече и насилено ръкопляска на палача си.
Превърнал е убийството на хора в най-скъпоплатената държавна работа. Военен идиот ще направи от всеки.
4
16.07 2023 в 06:14
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
3
15.07 2023 в 23:39
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
3935
2
14.07 2023 в 19:08
Това по-скоро ми звучи като определение за идиот.
1
14.07 2023 в 18:12
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Граждани на протест срещу управляващите
Бащицата Гонзо, или как той става виновен за боклука през терасата
Седем крилати ракети на европейски стартъп са поразили Кримския мост при украинската атака
Руски военен самолет се разби в Сибир, 17 души загинаха
Седем крилати ракети на европейски стартъп са поразили Кримския мост при украинската атака