55 г. от първия полет на човек в космоса: Какво знаем за Гагарин

Днес се навършват 55 години от полета на Юрий Гагарин в космоса. По случай празника Посолството на Руската Федерация в Република България заедно със Столичната община – район Банкя организират тържествена церемония. Мероприятието ще се проведе от 12.00 часа пред паметника на космонавта в Банкя. Тържества ще има и в други градове на страната. 

В Русия също ще има грандиозни чествания по случай 55-годишнината от полета на Юрий Гагарин. Не е учудващо защо Гагарин е толкова важен за страната - както казва космическият експерт Тейлър Динермън, това е едно от малкото безспорно положителни неща, с които руските власти могат да се гордеят пред света, цитиран от портала cosmos.1.bg.

Отделни личности на Русия са оставили огромен отпечатък за развитието на човечеството, като например дейците в областта на музиката и литературата, но в по-голяма част от случаите те са го направили или без подкрепата на правителството, или като опозиционери. За разлика от тях, изстрелванията на първия изкуствен спътник и на Гагарин са постижения на руската държава като цяло и на съветските власти. Споменът за Гагарин е една от най-важните причини защо Русия, независимо от своите икономически, политически и демографски проблеми, продължава да подкрепя като нация пилотираната космонавтика, пише Динермън.

За жителите на България полетът на Гагарин е също важен, но за съжаление през годините митологичното е изместило рационалното. Името на Гагарин често пъти се среща в медиите заедно с това на Ванга, заедно с теориите за неговата смърт (в някои от които са намесени извънземните). Образът на Гагарин се е превърнал в икона. Не просто не можеш да кажеш нищо критично, но дори разни общественици поощряват безкритичното, защото то допринася за задълбочаване за загадъчността.
Време е да променим това и да си зададем въпроса: Какво НАИСТИНА се случва по времето на този исторически полет на 12 април 1961 година? Какво знаем за Гагарин отвъд митовете и легендите?
В утрото на 12-ти април 1961 година в 5:30 часа местно време Юрий Гагарин и неговият дулбьор Герман Титов стават от леглата. Двамата се отправят заедно към стартовата площадка, независимо че само Гагарин ще лети. Космическият кораб "Восток 1" се състои от коничен сервизен модул и сферичен спускаем модул и той се намира на върха на ракетата "Р-7". Позивната на кораба е "Кедър". Самият кораб е напълно автоматизиран и това е предвидено поради опасенията на съветските специалисти, че космонавтите могат да загубят съзнание или дори да полудеят по време на мисията си.
Няма го онова обратно броене на висок глас, типично за американската космонавтика - то е въведено главно поради елемента на драматизъм: Десет, девет, осем, седем... Задават се няколко команди като "Ключ на старт", "Зажигание"... Гагарин казва: "Поехали"... и така започва полетът.
В продължение на десетилетия съветската преса твърди упорито, че полетът е безпроблемен. Едва в края на 20-ти век след разпадането на СССР и с достъпа на широката общественост до засекретени документи стават ясно колко много критични ситуации е имало от старта на "Восток 1" до края на полета.
На бял свят излиза и една мръсно пазена тайна. Накратко казано, партийните функционери на СССР са фалшифицирали кацането на Гагарин. Защо това се е наложило? През 1905 година е учредена Международната астронавтическа федерация FAI, която утвърждава правилата в авиацията и по-късно в космонавтиката, съгласно които ще се признават постиженията в тези области. Правилата на FAI са категорични: един космонавт трябва да излети в рамките на космическия си кораб и да се върне на Земята заедно с него. Все пак ако даден пилот управлява самолет и той катапултира във въздуха, очевидно е настъпил някакъв проблем със самолета, нали така? Защо космическите полети трябва да са по-различни?
Но корабът "Восток" е с много прост дизайн. Той не притежава спирачни системи, които да се задействат преди съприкосновението с повърхността и които да осигурят безопасно кацане на космонавтите. Това налага тяхното катапултиране във въздуха. Този детайл от полета е умишлено укрит и съветските власти официално твърдят една лъжа - че Гагарин се е завърнал в рамките на космическия си кораб. От FAI приемат официалната версия на СССР. Подобен опит за укриване е направен и на 6-ти август 1961 година, когато е полетът на Герман Титов с втория съветски кораб "Восток 2". Титов обаче заявява публично, че е катапултирал и е кацнал с парашут отделно от кораба си. Това поставя под съмнение пред международната общност дали и Гагарин не е направил същото.
Самият Гагарин признава за пръв път детайлите относно кацането си в личен разговор с британския пилот Ерик "Уинкъл" Браун. "Аз го попитах за кацането и той се колебаеше дълго време", казва Браун. "Тогава призна, че е катапултирал".
Разбира се, години по-късно FAI не анулира постижението на СССР, след като правилата са преразгледани и става ясно, че при космическите полети трябва да се имат предвид други критерии като например достигането на орбита и орбиталните параметри, а не това как астронавтите кацат.
Тази подробност около кацането на Гагарин е само едно от нещата, които излизат наяве. Ето още какво се знае днес:
-Преди полета са установени общо 70 аномалии с инструментите на космическия кораб, които биха поставили полета пред риск. Въпреки всичко Гагарин е допуснат да лети!
-Гагарин разполага с преносим авариен запас - храна и вода, които би следвало да му стигнат в случай че кацне на отдалечено място. По време на кацането връзката, с която този запас е привързан към Гагарин, се къса и запасите са изгубени. Ако Гагарин наистина е бил кацнал на някакво много отдалечено място, е щяло да се налага да преживява без никакви запаси.
-Важен клапан за двигателя на горната степен на ракетата е сглобен неправилно, което води до риск от преждевременно изключване на двигателя при изстрелването. Слава Богу, че това не се е случило - ако се беше случило, в най-добрия случай е щяло да се стигне до непланирано кацане в източен Сибир, в най-лошия - до смърт на космонавта.
-Има проблеми с радиокомуникациите - както Гагарин, така и наземните ръководители се оплакват, че не се чуват взаимно.
-Eдин от двата радарни сензора "Рубин", които би следвало да помага на наземните ръководители да проследяват координатите на кораба, не сработва.
Но може би най-сериозният проблем с потенциално фатални последствия е че "Восток 1" е въведен в неправилна орбита.

Планираният апогей на орбитата е 230 километра. Понеже корабът няма резервен двигател за извеждане от орбита (има само основен), при такъв нисък апогей би било възможно с течение на времето "Восток 1" да навлезе обратно в атмосферата след 5-7 дни без никаква допълнителна тяга. Гагарин е взел със себе си храна, която би му позволила да живее в космоса общо 10 дни в случай че основният двигател се прецака. Но вместо планирана орбита с апогей от 230 километра, "Восток 1" е въведен в орбита с апогей от 327 километра. Наистина, слава Богу, че не е имало проблеми със запалването на основния двигател, в противен случай Гагарин е щял да остане на орбита цял месец. Тъй като не е имало нужните ресурси за преживяване на такъв дълъг период, това е щяло да доведе до бавна и мъчителна смърт.
След като основният двигател работи в продължение на 44 секунди, една секунда по-малко от планираното, се случва още нещо неочаквано - "Восток 1" влиза в състояние на неконтролируемо въртене, вероятно поради остатъчно гориво на двигателя или остатъчен газ от газовите бутилки на системата за контролиране на ориентацията. Неочакваното въртене обърква програмата, която би следвало да отдели сервизния от спускаемия модул. Самият Гагарин споделя след полета си - "Очаквах разделяне, но нямаше разделяне". Вместо спускаемият модул да влезне в атмосферата самостоятелно, той започва да навлиза прикачен към сервизния модул. Това се оказва твърде опасно и добре че броени минути по-късно модулите се отделят един от друг спонтанно.
Всичко това показва колко рискован е бил полетът на Гагарин и какво щастие е, че се е завърнал жив на Земята.
Много въпроси се задават във връзка с личния живот на Юрий Гагарин. Кой е бил той? В какво е вярвал? За какво се е борил? Какво послание би искал да даде на хората? Няма как да не си задават такива въпроси толкова хора, при положение, че той е бил първият и поради това винаги ще остане в историята на човечеството.
След полета на Гагарин съветската държава го превръща в дипломат и го изпраща по цял свят - в Чехословакия, Финландия, Великобритания, Куба, Бразилия, Канада, идва и в България. Това се отразява твърде силно на начина му на живот. Дъщерята на Гагарин, Елена Гагарина, казва, че след полета семейството му губи изцяло личния живот. Гагарин до този момент обича да пътува, но се оказва невъзможно да планира сам нещо, без да е обвързан с някакво официално събитие. Навсякъде, където ходи, го очаква тълпа от хора. Но може би най-голямата трагедия за Юрий Гагарин е, че съветските власти му забраняват да лети в космоса отново поради статута на национален герой.
По думите на Гагарина, баща й е бил изключително поетична душа и е харесвал Пушкин, Лермонтов и Сент-Екзюпери. Но неговата най-любима книга не е била "Малкият принц", а "Нощен полет".
Трудно е да пишем за Гагарин без да споменем нещо и за трагичната смърт на 27 март 1968 година, когато неговият самолет "Миг-15" се разбива. Смъртта на Гагарин в продължение на десетилетия е повод за объркване и конспиративни теории, включително такива, че първият космонавт на планетата е бил отвлечен от извънземните. Всъщност поводът за такава абсурдна теория се дължи на факта, че преди катастрофата "Миг-15" е трябвало да проведе маневра за избягване на стълкновение с "чужди обекти". Но "чужди обекти" в авиацията може да означава много неща - балони, птици, отломки - далеч по-прозаични неща.
През 2013 година обаче космонавтът Алексей Леонов, първият човек, излязъл в открития космос със скафандър, оповести каква е историята с позволение от властите. В близост до самолета на Гагарин са летели не извънземни и не някакви "чужди обекти", а самолет "Су-15", чийто пилот не е следвал правилата и се е спуснал на височина от 450 метра, в близост до "Миг-15", увличайки го в смъртоносна спирала.
Пилотът на "Су-15" е все още жив, знае се кой е той, но Леонов не му казва името. Това е единственото изискване за тайна, на което Леонов се е съгласил. А може би по-добре, че не го знаем.
За съжаление Гагарин си отива без време от този свят, останал завинаги на 34-годишна възраст. Част от първопроходците и негови колеги са все още живи - включително Алексей Леонов (първият човек, разходил се в космоса със скафандър) и Валентина Терешкова (първата жена в космоса).

Още по темата

12/04/2015 Наука

НАСА почете Гагарин и Деня на авиацията и космонавтиката

Следете новините ни в GoogleNews