Въпреки обещанието на Борисов, кмет ще се избира само в села с над 350 души

Броят жители за образуване на кметство, в което пряко се избира кмет, остава над 350 души, реши парламентът. Депутатите отхвърлиха на второ четене предложенията в Закона за местното самоуправление и местната администрация за промяна на Закона за административно-териториалното устройство на Република България броят да се намали на 250 или на 100 души. През септември тази година при инспекция на АМ „Хемус“ в района на село Славяни Борисов каза, че е разговарял с председателя на ационалното сдружение на кметовете- кметът на Калофер Румен Стоянов "и може би имат право до 100 човека, където има населени места, да може да си правят изборите местните, да си избират и там, защо да им го назначаваме, може да си го избират хората“.

Около 3200 малки населени места в България бяха лишени преди две години да избират свой кмет на изборите през октомври, защото в тях живеят по-малко от 350 души с промени в Изборния кодекс.

От "БСП за България" подкрепиха предложението на "Обединени патриоти" за намаляване на броя за образуване на кметство. Христо Проданов коментира, че преди три години на 270 хиляди български граждани им е било отнето правото да гласуват кой кмет да управлява тяхното малко населено място. Затова от левицата поискаха да се поправи тази грешка в законодателството. Не виждам да има ваше предложение, разбирам, че подкрепяте нашето за 100 души, репликира го Александър Сабанов (ВМРО). Вашата партия пак казва, че ще подкрепи нещо, а накрая няма достатъчно хора в зала, за да мине предложението нито за 100, нито за 250, добави той.

Не търсете оправдание, това е изцяло работа на вашите коалиционни взаимоотношения и коалиционна политика, възрази Христо Проданов.

Преди гласуването Искрен Веселинов призова ГЕРБ да не бламира собствения си премиер и да подкрепи предложението на "Обединени патриоти". В крайна сметка обаче предложението за намаляване на броя на 100 души беше отхвърлено с 68 гласа "за", 4 "против" и 76 въздържали се.

Депутатите приеха и промени, с които се цели да се преодолеят проблеми в практиката, когато противоборство между кмет на кметство и общински кмет води до трайно неглижиране на едни населени места за сметка на други и неполучаване на нужното бюджетно финансиране. С измененията от общинските съвети се изисква да определят по публичен начин критерии, по които ще се финансират всички населени места, обясни Искрен Веселинов (ВМРО). Той посочи, че се създава един гарантиран минимум от приходи от собственост, които ще постъпват в съответните кметства. Предвижда се при отдаването под наем, под аренда, при ползването на дървесина и недървесни горски продукти и при разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, които се намират на територията на съответното населено място извън територията на общинския център, извън случаите на приватизация, не по-малко от 30 на сто от постъпленията да се използват в съответното населено място.

Парламентът удължи с две години влизането в сила на разпоредби, свързани с общите устройствени планове. Предвижда се те да влязат в сила от 1 януари 2023 г. "Това е отлагане на отлагането на отлагането. От 2011 г. до настоящия момент три пъти е отлагано изготвянето на общи устройствени планове на общините", коментира Любомир Бонев от левицата. От БСП поиска методика от ресорното министерство за изработване на тези планове.

Още по темата

18/02/2020

Общество

Кметовете на малки селища събират отново потулените сигнали за корупция

Следете новините ни в GoogleNews