Провалените референдуми: Турция в ЕС, онлайн вот, нова Конституция

Повече от година след първия демократичен референдум у нас – за проекта АЕЦ „Белене“, сега на фокуса на вниманието стои съдбата на допитването за изборното законодателство, предложено от Инициативния комитет на Георги Близнашки.

След като през април Близнашки внесе в деловодството на парламента подписка, подкрепена от над 600 000 граждани, проверката на ГРАО установи, че над 100 000 от тях са невалидни. В момента на професора не достигат около 36 000 подписа от нужните 500 000, за да бъде задължен парламентът да свика национално допитване, чиито въпроси първо бяха предложени от държавния глава Росен Плевнелиев.

През последните години все повече граждански организации, инициативни комитети и НПО-та предлагат различни теми и въпроси за допитване. OFFNews направи справка на сайта на парламента за инициативите, за които е бил уведомено Народното събрание, с изключение на допитванията за изборното законодателство, предложени от Близнашки и Плевнелиев.

Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, за да се внесе предложение за произвеждане на референдум в парламента, е необходима подписка, подкрепена от минимум 200 000 души. При 200 000 парафа обаче инициативата има само "пожелателен характер" и Народното събрание е длъжно само да я обсъди. Ако идеята събере 500 000 подписа парламентът е задължен да произведе допитването, като има право само да коригира въпросите.

14 юли 2010 г.
„Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз?“

Вносители на този въпрос са Красимир Каракачанов (ВМРО) и Валери Симеонов (настоящ НФСБ). Контекстът, в който ВМРО предложи своето допитване бе проведеният в съседна Турция референдум, чрез който се наложиха конституционни промени, даващи повече правомощия на светската власт. Западът реагира положително на инициативата на Анкара и „заваляха“ коментари, че Турция е отворила пътя си към Европа.

В мотивите си вносителите посочват, че Турция не е европейска държава и религията ѝ е ислям, а ЕС е основан на християнството. От ВМРО се опасяват още, че влизането на Турция в ЕС ще източи европейските фондове. Каракачанов критикува югоизточната ни съседка, защото според него българското малцинство там няма никакви права.

В крайна сметка в парламента са внесени 322 532 подписа. Проверката на ГРАО установява, че от тях коректни са 239 252, което стига на ВМРО да внесе въпроса за разглеждане в пленарна зала, но не и за референдум.

1 декември 2010 г.

„Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на Народното събрание с цел свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция?“

Вносител на идеята за това допитване е председателят на РЗС Яне Янев. Инициативата си той започна от Чикаго.

В мотивите си Янев посочва, че е необходим нов основен закон, защото действащата Конституция е изживяла времето си, не е в унисон с европейските правила за модерна държава и е пречка за развитието на страната. От РЗС мотивират твърдението си с факта, че Преходът е бил неуспешен и страната периодично е разтърсвана от институционални кризи.

„Ако България е правова държава и наистина се управлява „според конституцията и законите“, то очевидно законите не са добри“, пишат от РЗС.

Според Янев конституцията не съответства на основните принципи на демокрацията, защото ги прокламира, но не ги гарантира.

В последния момент РЗС внасят в парламента 597 167 подписа. От тях обаче само 389 705 записа са коректни и до допитване не се стига.

8 декември 2010 г.

„Да поиска ли българското правителство предоговаряне на субсидии е Европейския съюз?“

Инициативата е на тогавашния председател на Земеделския народен съюз Стефан Личев.

Той смята, че е ЕС трябва да започне преговори по изготвяне на обща рамка в областта на земеделието. Според Личев фактът, че българските земеделци получават по-малки субсидии от фермерите в Западна Европа, поставя родното земеделие в крайно неизгодни позиции.

„Няма как българските земеделци да произвеждат същата продукция като тази, която се предлага на европейския пазар, след като получават три пъти по-малко субсидии“, аргументира се тогава Личев.

Инициативата обаче остава в начален стадий, тъй като няма достатъчно подкрепа и в деловодството на парламента така и не постъпват подписи.

27 юли 2012 г.

„Да се развива ли атомната енергетика чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“?

Инициатор на допитването е акад. Стефан Воденичаров, настоящ председател на БАН.

След като в края на март 2012 г. парламентът реши да прекрати изграждането на ядрената централа в Белене, акад. Воденичаров аргументира нуждата от допитване така:

„България се отказва от един от най-изгодните проекти не само в национален, но и в регионален мащаб. Практиката показва, че цената за строителството на един ядрен хилядник е 5 млрд. долара. Отказът от проект за строителство на два хилядника на цена около 6 млрд. евро е икономически нелепо. (...) Недопустимо е такова решение с фатални за българската икономика и енергетика последици да бъде взето от което и да е правителство и парламентарно мнозинство.“

Инициативата за подписка бе подкрепена от левицата, с чиято помощ в деловодството на парламента бяха внесени 717 021 подписа, 543 639 от които – валидни. В резултат Народното събрание насрочи референдум за 27 януари 2013 г. Преди гласуването парламентът въведе корекции във въпроса, който бе преформулиран така: „Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“

17 май 2012 г.

„Искате ли на следващите парламентарни избори на всички български граждани да бъде осигурена възможност за гласуване чрез интернет?“

Иновативната тема на този въпрос вероятно се дължи на факта, че инициативата е на рок певицата Милена и група интелектуалци.

Според авторите на въпроса онлайн вота дава възможност на всички граждани да гласуват, ще ограничи купувнето на гласове и ще доведе до по-висока избирателна активност.

И допитването, и онлайн гласуването обаче си остават само пожелание.

19 юли 2012 г.

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България?"

В основата на подписката бе гражданско движение, чийто организатор бе Мария Петрова. Тя упорито твърдеше че подписката е надпартийна, но съинициатор в набирането на подписи бе Цветомир Петров Стоянов, който е момента е кандидат за евродепутат от ПП "Съюз на комунистите в България". Петрова мотивира идеята си с това, че й е дошло до гуша фирми да разграбват държавата.

Инициативата обаче събра вяла подкрепа от 4 396 души.

29 януари 2013 г.

„Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?“

Един от най-горещите въпроси на миналата година, след като законодателни промени на ГЕРБ забраниха пушенето в заведения и редица обществени места. Ограничението влезе в сила от 1 юни 2012 г., като и досега темата остава гореща.

Инициатор на подписката през 2013 г. са Любомир Ковачев и Емил Кабаиванов от СДС. Двамата подеха кампанията два дни след референдума за „Белене“, като една от основните им тези бе, че допитвания трябва да се правят не по сложни теми като тази за енергетиката, а по въпроси, касаещи ежедневието на хората, какъвто е пушенето.

Кампанията им обаче не бе успешна и те не успяха да внесат подписка в парламента.

11 февруари 2013 г.

„Да се въведе ли възможност за предсрочно отзоваване на народни представители, общински съветници и кметове по инициатива на граждани и чрез гласуване от избиратели?“

„Да се въведе ли индивидуална жалба пред Конституционния съд срещу закони, които нарушават правата на гражданите?“

Автори на двата въпроса са лидерът на „Движение модерна България“ Владимир Чуков и основателят на Института за модерна политика Борислав Цеков.

Цеков настояваше, че отзоваването на депутати вече се практикува в други държави и има благотворно влияние върху политическата система. Чуков и Цеков смятаха, че чрез тези законодателни промени ще се постигне баланс между властите, реален граждански контрол върху всички регулаторни и контролни органи.

Те не срещнаха подкрепа от никоя партия и не успяха да внесат подписка в парламента.

13 февруари 2013 г.

„Подкрепяте ли развалянето на договорите с електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН?“

Инициатори на тази подписка са Национал-демократичната партия на бившия евродепутат Димитър Стоянов. Той се аргументира с факта, че трите ЕРП-та са господстващи монополисти и манипулират цените на тока по свое усмотрение.

Идеята му бе допитването да се проведе с парламентарните избори на 12 май 2013 г., но то така и не събра подкрепа. След него обаче същия въпрос подхванаха и „Атака“.

18 февруари 2013 г.

„Да станат ли електроразпределителните дружества държавна собственост, неподлежаща на приватизиране и концесиониране?
„Да станат ли златото, останалите редки метали, нефтът и газът изключителна държавна собственост, неподлежаща на концесиониране?“
„Да се изравнят ли чрез ежегодна индексация българските доходи със средноевропейските?
„Да се огласят ли договорите по всички приватизационни сделки от 1990 г. насам?“

Въпросите „4 в 1“ са внесени в деловодството на парламента от лидера на „Атака Волен Сидеров и други депутати от парламентарната група.

Този референдум обаче има същата съдба като предишните идеи за допитвания на тема ЕРП-та.

16 октомври 2013 г.

„Трябва ли да се забрани достъпът до класифицирана информация и участието в органите и предприятията на държавната власт и местно самоуправление на служителите и агентите на Държавна сигурност?“

Автор на това питане е политологът Цветозар Вълков, който бе сред знаковите лица на антиправителствените протести срещу кабинета „Орешарски“.

"Искаме да се случи операция "Чисти ръце". Този референдум е първа стъпка от "Чисти ръце". Без да се ограничат служителите на Държавна сигурност от високите постове в сектор "Енергетика" и сектор "Сигурност", този преход ще продължи да става по този порочен начин. Агентите, които са много услужливи към олигархията - искаме да прекъснем тази връзка между олигархия и държавна власт", аргументира се тогава Цветозар Вълков.

Инициативата му не бе успешна и той не внесе подписка в деловодството на парламента.

8 ноември 2013 г.

„Да се продава ли българска земя на чужди физически и юридически лица?“

Вносители на този въпрос отново са Волен Сидеров и „Атака“. Поводът за тяхното питане бе предстоящото тогава падане на мораториума върху продажбата на земеделска земя на чужденци, който изтече на 1 януари 2014 г.
„Атака“ дори пусна агитационен клип, озаглавен „Долу ръцете от българските земи!“. В него който лъвовете от Съдебната палата оживяват и прогонват „лошите чужденци“ от страната ни.

Сидеров не внесе подписи в деловодството на Народното събрание.

27 февруари 2014 г.

„Да се премахне ли държавната субсидия за политическите партии?“

Инициативата за това допитване е на партия „Република БГ“. Събирането на подписи продължава и до момента, като крайният срок е 27 май.

От ПП „Република БГ“ аргументират идеята си така:

„Политиците казват: „ Щом няма пари, ще зависим от олигарсите! ПП „Република БГ, отговаря: „Това ли е моралът им? И нима като получават субсидии не зависят от олигарсите.”” ПП „Република БГ” е категорична, че е недопустимо партиите да твърдя, че ако не получават субсидии, ще се обърнат към незаконните варианти на финансиране. По тази логика да дадем субсидиите на крадците."

Следете новините ни в GoogleNews