Окончателно: НС одобри създаването на държавна верига магазини по идея на Пеевски

Окончателно данъчната ставка на ресторантьорите остава 20%, ще има и верига държавни хранителни магазини, която да бъде позиционирана в пунктовете на "Български пощи".

Предложението е на лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски. Според приетото решение предлаганите стоки ще бъдат само от български производители, а разрешената надценка ще бъде до 10%. Новото държавно предприятие ще бъде под шапката на Министерство на земеделието и храните. В срок до един месец правителството трябва да предприеме действия за учредяването му.

Освен това фирмите ще правят дарения на бюджета за изграждане на инфраструктура. Очакваните приходи, заложени в проектобюджета за 2025 г., са между 50 и 80 милиона лева дарения от частния бизнес за реализирането на публични инвестиции, заложени в бюджета. 

Това стана с гласуването на второ четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г.  

Въпреки искането на ресторантьорския бранш за свалянето на данъчната ставка на 9%, депутатите не обсъдиха темата по време на дебатите. Предложение за 9% ДДС като част от бюджетната процедура бе направено единствено от "Възраждане". То обаче не събра подкрепа и така браншът остава с 20-процентната ставка.

Управляващото мнозинство, заедно с "Продължаваме промяната - Демократична България", прие промени в Закона за Българската народна банка. Това се случи през преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет.

Промените предвиждат, ако управител или подуправител на БНБ приеме да стане служебен премиер, да подава оставка от поста си в централната банка.

Днес пред сградата на парламента се проведе протест на работещи в обществения сектор за по-високи заплати, организиран от КНСБ, а в сряда (19.03) депутатите одобриха и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2025 г.

Министерството на финансите публикува проектобюджета на държавата за 2025 г. и средносрочната прогноза на 18 февруари. План-сметката предвижда рекордно ниво на разходите и приходите, които надвишават 40% от БВП. Заложеният бюджетен дефицит е в рамките на 6,4 млрд. лева, или 3% от БВП. Така страната ни отговаря на изискванията за влизане в еврозоната.

Предвижда се държавният дълг да достигне до 61,7 млрд. лв. (28,6 на сто от БВП) през 2025 г., 72,4 млрд. лв. (31,9 на сто от БВП) през 2026 г., 81,5 млрд. лв. (34,3 на сто от БВП) през 2027 г. и 88,9 млрд. лв. (36 на сто от БВП) през 2028 година.

Дебатите започнаха в 15:00 часа, след като парламентът избра управител на НЗОК и конституционен съдия от квотата на Народното събрание. Те продължиха 12 часа заради депутатите от "Възраждане", които бяха на трибуната почти през цялото време, и използваха всяка възможност, за да удължат заседанието.

Председателят на комисията по бюджет и финанси Делян Добрев от ГЕРБ направи процедурно предложение, с което да не се разглеждат 38 хиляди предложения на партията на Костадин Костадинов за промени в бюджета, защото комисията ги е счела за недопустими, тъй като според Конституцията и писмо по въпроса, подписано от председателя на парламента Наталия Киселова, в случая става дума за очевидна злоупотреба с право, засягаща и правомощията на правителството по Конституция. Залата прие да не ги разглежда. 

Ден след като парламентът прие Бюджет 2025 г. на първо четене, партията на Костадин Костадинов внесе 38 235 предложения за промени в държавния бюджет, насочени в десет направления. Те направиха това в знак на протест, че проектът на държавен бюджет е направен така, че да отговаря на критериите за еврото, а не бе допуснат референдум по темата, иницииран от тях.

По време на разискванията финансовият министър Теменужка Петкова защити проектобюджета си за 2025 г. от критиките на опозицията. Тя посочи, че идея за дарения към бюджета от частния бизнес е обсъждана с корпоративни браншове и представлява данъчна преференция.

Относно предложението за понижаване прага за регистрация по ДДС от 166 на 100 хил. лв. Петкова цитира данни от НАП, според които по-високият размер би лишил бюджета от 139 млн. лв. приходи.

Именно тази тема бе една от най-обсъжданите в залата. ПП-ДБ и "Възраждане" са против, а според бившия финансов министър Асен Василев това няма да генерира допълнителен приход в бюджета, но ще затрудни 200 хиляди малки бизнеса в страната.

От коалицията критикуваха и предложението на Делян Пеевски за създаване на държавна верига магазини, които да бъдат поместени в обектите на "Български пощи". Мартин Димитров от ДБ нарече намеренията на правителството за таван на надценките и идеята на Пеевски "непазарен подход". 

"Подобни мерки в Унгария доведоха до най-високата инфлация в Европейския съюз". С това ли очаквате развитие на икономиката?", попита той. 

От трибуната в пленарна зала той направи паралел със закритата "Държавна петролна компания", създадена през 2020 г. с цел да понижи цените по бензиностанциите. Дружеството бе закрито три години по-късно.

Сред най-спорните акценти беше и максималният размер на новия дълг, който България може да изтегли през годината – 18,9 милиарда лева.

Петкова отново обясни, че те са "само от два месеца в това управление и няма как да са генерирали 18 млрд. лв. разходи".

"Да си признаем и да кажем – това е ефектът от последните четири години", допълни тя.

В предложения на "Продължаваме промяната" и на "Демократична България" се иска свиване със седем милиарда лева.

"Ако лимитът на новия дълг се свие със седем милиарда лева, ще има сума, с която да се покрие дефицитът и да се рефинансират старите задължения", обясниха Мартин Димитров и Асен Василев от ПП-ДБ.

Финансовият министър посочи, че допълнителната сума ще бъде инвестирана в държавни компании в различни сектори. Според Василев обаче това е част от корупционните практики, залегнали в текстовете.

Очаквано предложенията на опозицията не бяха приети. 

Любен Дилов от ГЕРБ-СДС пък настоя за повече пари за археология за сметка на средствата за сценични изкуства и кино. Той обясни, че не става дума по никакъв начин за увеличение на бюджетната рамка, а за размествания в средствата по бюджета на Министерство на културата.

"Същността на предложението е, че ние намаляваме с малко средствата за сценичните изкуства и на киното и ги даваме на археологията за теренни проучвания и за консервация и социализация на намереното", обясни Дилов.

Идеята му беше отхвърлена от пленарната зала.

Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов предложи намаляване на бюджета на Конституционния съд (КС) за сметка на реализиране на едно от исканията на КНСБ, които днес протестираха пред парламента. Предложението е за намаляване с 2,1 млн. лв. на бюджета на КС и ръст на възнагражденията в училищното и детското здравеопазване за делегираните от държавата дейности към общините. То не беше допуснато за гласуване.

В 21:30 Павела Митова от ИТН направи процедурно предложение да се прекратят разискванията. Цончо Ганев от "Възраждане" пък направи обратно предложение - да се чуят всички, които са записани за изказвания. 

Залата прие предложението на Митова, като Костадин Ангелов от ГЕРБ допълни - записалите се за изказване депутати все пак да бъдат изслушани. Така разискванията продължиха до 03:15 часа, след което се премина към гласуване на всеки член и параграф. 

Заседанието продължи почти 24 часа.

Министърът на финансите благодари на всички, които подкрепиха бюджета, и отново отбеляза, че бюджет 2025 г. е могло да бъде по-добър, но условията, в които е съставен, са го направили възможния бюджет. 

"Надявам се с общи усилия да направим по-добър бюджет за 2026 г. и това да бъде първият бюджет в евро. Благодаря от сърце!", каза Петкова.

Петъчното пленарно заседание няма да има.

Следете новините ни в GoogleNews