Бюджет на НЗОК 2025: Безплатни антибиотици за деца до 7 г., търговете за частни болници не минаха

Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г. с подкрепата на управляващото мнозинство (ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ", ДПС-ДПС на Ахмед Доган) и "ДПС-Ново начало" на Пеевски. Здравният фонд ще разполага с 9.452 млрд. лв.

С "въздържал се" гласуваха 33-ма депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), "против" бяха от "Възраждане", МЕЧ, "Величие" и двама от ПП-ДБ.

Сумата е с над 1.2 млрд. лв. повече сравнение с миналогодишния бюджет на касата, но и с над 65 млн. лв. по-малко от заложените 9.517 млрд. лв. за здраве в оттегления проектобюджет на служебния кабинет. С приемането на бюджета лекарствата за вирусни инфекции и антибиотиците за деца до 7 години ще се заплащат от здравната каса от 1 юли. Предвидените средства са в размер на 10 млн. лв.

Какви са цифрите

За 2025 г. са предвидени 9 474 000 000 лв. приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 9 256 000 000 лв., от които 5 746 000 000 лв. са приходи от здравноосигурителни вноски и 3 509 000 000 лв. - трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2025 г. по проекта са 9 474 000 000 лева.

Приходите и разходите са с 1 306 000 000 лв. повече спрямо заложените в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г. или 16% ръст, отбелязва в доклада си бюджетната комисия.

Предвидените средства за здравноосигурителни плащания са 8 873 000 000 лв., което представлява увеличение с 1 242 000 000 лв. спрямо Закона за бюджета на касата за миналата година, или 16,3% ръст.

През 2025 г. се предвижда Министерството на здравеопазването да предоставя ежемесечен трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер от 191 100 000 лв. за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Как са разпределени

За първична извънболнична помощ (общопрактикуващи лекари) сумата е 647.5 млн. лева. Специализираната извънболнична помощ получава 658.2 млн. лева. За дентална помощ са предвидени 416 млн. млн. лв., а за изследвания – 303 млн. лева.

Най-сериозна е редукцията на парите за болниците, където разходите са намалени с 30 млн. лв.. Заложените хоспитализации са с 200 000 по-малко, но въпреки това лечебните заведения ще се ползват с 50% от парите за здраве.

В същото време парите за медицински изделия в болничната помощ бележат ръст - 207.3 млн. лева, с което се цели по-добро покритие при пациенти с мозъчни аневризми, инсулт и др.

Заложените средства за лекарства и диетични храни са над 2.3 млрд. лв. От тях 1 млрд. лева са за онколечение в болниците и 1.1 млрд. лева за лекарства за домашно лечение.

До 9 милиона са заложени за финансиране на аптеки в труднодостъпни райони. Запазва се и ресурсът за осигуряване на възнаграждения за медици, които работят в труднодостъпни и отдалечени райони.

Беше отхвърлен механизма за контрол на финансовите средства на болниците, предложен от НЗОК, според който при преразход в средата на годината Надзорът да може самостоятелно да намалява цените на клиничните пътеки. Вместо него депутатите решиха условията и редът за наблюдение, анализ и контрол по изпълнението на обемите от изпълнителите на болнична медицинска помощ се определят в НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и в анексите към него.

Народните представители решиха още средствата за биомаркерна диагностика при онкологични заболявания да бъдат на стойност 5 млн. лв. НЗОК и БЛС ще договарят с анекс към НРД създаването на амбулаторна процедура за биомаркерна диагностика при пациенти с онкологични заболявания.

Не бяха приети предложенията парите за биомаркерите да бъдат увеличени на 15 млн. лв., както и същите да бъдат включени в амбулаторна процедура.

Депутатите решиха още антибиотиците и лекарствата за остри състояния за деца до 7 години при лекарствата за домашно лечение да бъдат заплащани изцяло от Здравната каса, като за целта бяха определени 10 млн. лв.

Дебати

Основна тема на разискванията по време на второто четене бе дали частните болници трябва да обявяват обществени поръчки за закупуване на лекарства и трябва ли да се увеличат средствата за лечение на тежко болни деца.

Петър Петров от "Възраждане“ посочи, че в бюджета за т.г. за лечение на тежко болни деца са заложени малко над 83 млн. лв. при положение, че за миналата година е имало малко над 100 млн. лв. за тази цел.

Предлагаме предвидената сума да бъде увеличена с още над 17 млн. лв., за да се закръгли на 100 млн. лв., като парите ще дойдат от средствата за плащане на чужди здравни каси и ваксини за COVID-19", обясни депутатът.

Колегата му Димо Дренчев каза, че проблемът на предлагания бюджет е в структурата на самите разходи, а не в липсата на достатъчно средства. Този бюджет е почти 10 млрд. лв., изтъкна депутатът. Това, което липсва в него, са каквито и да било реформи, няма мерки за фалшивите хоспитализации. По думите му средствата за болнична помощ са твърде много и може част от тях да бъде прехвърлена за превенция.

Маргарита Махаева от "Възраждане“ предложи редакционна поправка, с която да бъдат заложени с 15 млн. лв. повече за извършване на изследвания на биомаркери с цел на определяне на прицелна терапия за пациенти с онкологични заболявания по амбулаторна процедура. В повечето държави прицелната терапия вече е стандарт, у нас се лекува с остарели методи, обоснова се тя.

Васил Пандов от ПГ "Продължаваме промяната - Демократична България“ обобщи, че проектът на Закон за бюджета на НЗОК отстъпва от всички политики на превенция и профилактика, не се прави нищо за намаляване на доплащанията от джоба на пациентите, за подобряване на достъпа им до лекарска помощ, което е в противоречие с програмата на управляващите.

"За профилактика и превенция в законопроекта бяхме предложили финансиране на първичната извънболнична помощ с допълнително 10 млн. лв., които са за личните лекари да съставят рискови карти на пациентите", коментира той и добави, че преходните и заключителните разпоредби са били предвидени редица мерки за контрол, например, засягащи провеждането на обществени поръчки от частните болници, което би спестило на фонда 100 млн. лв.

Според колегата му Божидар Божанов най-добрият контрол е контролът на гражданите и затова ще е най-ефективно, когато хората получават известия за извършените медицински дейности. Александър Симидчиев изтъкна, че по незнайни причини биомаркерите са посочени като медицински изделия в бюджета на Касата, което създава възможност за корупционни практики и според него трябва да бъдат включени в амбулаторна процедура.

Без особена връзка с разискванията по бюджета Костадин Костадинов заяви, че „Възраждане“ е категорично против частните болници да получават държавно финансиране от НЗОК.

Лъчезар Иванов от ПГ ГЕРБ-СДС подчерта, че НЗОК не е държавна структура, а обществена, и българските граждани, които работят, внасят солидарно вноска от 8%. По думите му по Конституция частните и обществените болници са равнопоставени. "Когато един гражданин плаща вноските си, има право когато се разболее, да избере къде да се лекува – в частно или държавно лечебно заведение", подчерта Иванов.

Надежда Йорданова от ПГ ПП-ДБ коментира, че всяко разходване на публични средства трябва да бъде предшествано от ясна, прозрачна конкуренция, която да препятства непрозрачното харчене на обществен ресурс. Тя обоснова юридически необходимостта от провеждането на обществени поръчки от частните болници и подчерта, че в тълкуването на Съда на ЕС няма категорично определение, че това не е необходимо.

Асен Василев подчерта, че с отказа да се обявяват обществени поръчки от частните болници 100 млн. лв. ще продължават да изтичат се разпределени между частните болници и фармакомпаниите.

Той припомни и че ножицата между заплатите на медиците и учителите продължава да се увеличава и че възнагражденията в здравния сектор чувствително изостават. Василев обвини ГЕРБ-СДС, че заложените от ПП-ДБ механизми за повишаване на заплатите са били бламирани.

Той  предложи да се отделят 15 млн. лв. за осигуряване на безплатни лекарства за още две групи болести и подчерта, че в рамките на 7 месеца, откакто са влезли в сила безплатните лекарства за сърдечно болни направените байпаси и стентове са с 2000 по-малто. Василев призова и за увеличаване на бюджета за безплатни медикаменти за диабетиците.

Кирил Петков риторично запита имат ли лоби в парламента частните болници.

"Разбирам, че това е вашата политическа дъвка, вашият политически дебат е деструктивен, това, което искате да предложите, не дава резултат", опонира председателят на здравната комисия Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС.

Предизвикан от твърденията, че и в новия бюджет на касата не се предвиждат реформи Йордан Цонев от ПГ "ДПС - Ново начало" припомни, че отдавна се за нуждата от демонополизация на касата. "Ако имаше частни дружества, които да управляват парите на пациентите, дали щяха да разрешат да се случва това, срещу което се борите сега, да се надписват пътеки, всички дефекти, които дава тази система години наред", отбеляза Цонев. 

В коментар след гласуването здравният министър Силви Кирилов заяви, че у него има "определена неудовлетвореност" от параметрите на бюджета, но не навлезе в подробности. По повод спора за частните болници и обществените поръчки той посочи, че има Закон за обществените поръчки и не вижда смисъл да се правят промени в преходни и заключителни разпоредби на друг закон.

Следете новините ни в GoogleNews