Намерението да бъде скрит одитен доклад, свързан с действията на Фонда за гарантиране на влоговете в България след фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), е една от трите причини за скорострелното и незаконно уволнение на Цветан Цветков като председател на Сметната палата - твърди самият той. На пресконференция Цветков разкри и ДПС връзка в отстраняването му от Народното събрание - предложението за което повечето депутати не са знаели до последния момент. Часове преди отстраняването му депутатът от ДПС Рамадан Аталай се срещнал със заместничката му Горица Грънчарова-Кожарева, която впоследствие беше определена за негова наследничка. Цветков смята, че тази среща е подготвила последвалите действия.

Причините

Одитният доклад на Фонда за гарантиране на влоговете в България показва ефективен ли е бил контролът върху управленските правомощия на синдиците на обявената в несъстоятелност КТБ на банкера, вече в изгнание в Сърбия и след разрива в отношенията му със сегашния депутат от ДПС Делян Пеевски, Цветан Василев.

Фондът е бил задължен да упражнява контрол върху синдиците на тази банка. Как те са определени? Били ли са компетентни да бъдат синдици на КТБ? Имат ли опит в банковата сфера, в банковата несъстоятелност? Това са все въпроси, които зададе Цветков на пресконференцията. Техните отговори се съдържат в одитния доклад, който е готов от началот она годината, но чието той не може да разкрие, защото Сметната палата не го е приела и именно желанието за осуетяване на приемането му е в основата на отстраняването на председателя Цветков - смята той.

Той попита още:

- синдиците извършили ли са законосъобразно поддържане и попълване на масата на несъстоятелността;

- събиране на имуществото на КТБ (н.);

- как са извършени продажбите;

- как е извършена оценката на активите ѝ;

- как са проведени търговете;

- защитени ли са интересите на вложителите, "тоест адекватни ли са били действията в първите дни и месеци от обявяването на несъстоятелността";

- има ли опис на активите, на имущество -  законът поставя много специфични изисквания, има ли опис на кредитните досиета?

9 години българското общество чака тези отговори. Те се забавят. Защо - попита Цветков и разказа предисторията на одитния доклад.

Той е трябвало да бъде приет от Сметната палата до края на 2022 г., но се е наложило КПКОНПИ да даде становище дали е налице конфликт на интереси на председателя на фонда, което се забавило. Докладът бил готов до края на януари и връчен на председателя на управителния съвет. Впоследствие е връчен на одитираните лица, които не са предоставили нови факти. Минал е през задължителния контрол на качеството. Трябвало е да бъде внесен и приет в началото на март 2023 г., съобразно сроковете в закона.

Да, но и до момента не е.

Цветков чул всякакви несъдържателни обяснения защо. Даже имало опит за прокарване на решение за прекратяване.

"Ако аз бях допуснат да изпълнявам своите правомощия, щях да го внеса за приемане на заседание на Сметната палата", увери той журналистите днес.

Причина №2 е свързана със скандалния договор за 118 милиона лева, сключен от директора на Агенция "Пътна инфраструктура" Георги Терзийски през 2020 г. без търг с "Капш трафик солюшънс", за да оперира тол системата - посочи Цветков. Той смята, че е бил отстранен, за да се прекрати административно-наказателното производство срещу директора на АПИ.

"Там беше установено безспорно нарушение. Щях да подпиша глоба за максималния размер от 10 000 лева. Не може да се сключи договор за 118 млн. по такъв начин" - заяви Цветков.

Сложената от парламента негова наследничка и негова бивша заместничка Горица Грънчарова-Кожарева прекратява административно-наказателното производство, въпреки че потвърждава нарушение на Закона за обществените поръчки.

Причина №3 според Цветков е одитен доклад на Сметната палата за Минерални бани - Хасково.

Без да има правно основание, целият е бил изпратен на прокуратурата, за да бъде скрит - посочи Цветков. (Законът забранява на Сметната палата да оповестява доклади и части от доклади, които са изпратени на прокуратурата заради данни за извършено престъпление - бел. ред.)

"Беше скрит, Сметната палата не може да го публикува, а там има много съществени констатации", посочи Цветков.

Само част от тях съдържали данни за престъпление и имало основание да бъдат пратени на прокуратурата. Останалите касаели неправилни счетоводни отчитания в ГФО, за които е трябвало да бъде уведомено Министерството на финансите, а не прокуратурата.

"Прокуратурата няма какво да се произнася по тях", вметна Цветков.

Какво всъщност са искали да скрият?

Голяма част от доклада е съдържала данни за конфликт на интереси на общински съветници и на кмета. Гласували са решения за продажби на роднини по права линия на общински имоти.

"Държах докладът да се изпрати по предназначение - частите, които са за прокуратурата - на прокуратурата; тези за КПКОНПИ - на КПКОНПИ, но бях освободен. Беше изпратен изцяло на прокуратурата и по този начин беше скрит. Така жителите на общината няма да могат да научат имената на тези, които са се разпореждали неправомерно с общинско имущество."

Бяха извършени брутални, противозаконни действия, за да мога в рамките на 24 часа да бъда освободен, посочи Цветков.

Той разкритикува остро и Народното събрание, което за осемте години, в които е председателствал Палатата, е разгледал само 2 от 200 изпратени му доклада. Нито един не е бил обсъден в НС, както изисква законът, включително 11, които бяха възложени от самия парламент, изтъкна Цветков.

Отчетът

Днес Цветков отчете 100-те си месеца мандат начело на Сметната палата и благодари на служителите ѝ чрез медиите, след като не е успял да го направи лично – въпреки възстановяването му в длъжност с решение на съда, той не бе допуснат от охраната в сградата на Сметната палата в столицата по заповед на бившата си заместничка Горица Грънчарова-Кожарева.

От март 2015 г. до януари 2023 г. Сметната палата приема над 2500 одитни доклади, в които са дадени приблизително 3000 препоръки за подобряване управлението на публичните финанси, а за установените нарушения на Закона за обществените поръчки и нормите на изборното законодателство са съставени 1600 акта за установяване на административни нарушения, отчете Цветков.

Близо 200 от тези 1600 одитни доклада са изпратени на Народното събрание за предприемане на законодателни инициативи с цел подобряване на управлението и контрола на публичните финанси. 1048 одитни доклада са били изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция, МС, председателите на общински съвети във връзка с констатирани нарушения. 38 са изпратени на прокуратурата за установени данни за извършени злоупотреби и измами.

„Каква е тревожната констатация от дейността на Сметната палата през тези осем години, която аз сега ще споделя с вас? От тези 200 одитни доклада, които бяха изпратени на Народното събрание, само два бяха разгледани от парламентарните комисии. Нито един от тези доклади не беше обсъден от парламента, както изисква законът, включително не бяха обсъдени от парламента и 11 одита, които бяха възложени от самия парламент.

Виждате, че Народното събрание дори не разглежда тези доклади, които са съставени вследствие на одити, възложени от него на Сметната палата“, посочи Цветков.

Разгледани от парламента са Одит по дейността за оказване на спешна медицинска помощ за 2010-2014 г. и Одит за изпълнението „Професионално образование и обучение“, обхванал периода 2012-2014 г. Това се случва през 2015-2016 г. Оттам нататък НС не се интересува от работата на Палатата.

За да подкрепи думите си, Цветков обособи 6 теми, на които се спря.

Тема №1: държавният бюджет

Първата от тях е държавният бюджет.

"Държавният бюджет в Република България не се използва, за да се разпределят публични ресурси за постигане на обществено значими цели. За държавния бюджет се говори като за възможност да се разпределят публични ресурси към различни министерства, агенции и общини, които да ги използват за своето функциониране, но срещу разходването на тези бюджетни средства никой никога не казва какви цели са постигнати, какви обществено значими резултати - отбеляза Цветков. - Години наред това не се коментира в парламента. Винаги има коментари, обсъждания, оживени дискусии във връзка с приемането на държавния бюджет, но никога с отчета на държавния бюджет. Нещо повече, за тези осем години парламентът нито един път не разгледа становищата на Сметната палата по изпълнение на държавния бюджет. Нито един път през тези години парламентът не прие със свое решение отчет за изпълнение на държавния бюджет. Това е негово задължение по Закона за публичните финанси. Няма държава в света, в която парламентът да не е приел - толкова години наред - отчет за изпълнение на държавния бюджет."

Тема №2: in house процедури

Възложителите на обществени поръчки чрез in house процедурата заобикаляха Закона за обществените поръчки и разходват публичен ресурс в ущърб на българските граждани.

При възлагане на in house обществените поръчки се възлагат пряко на контролиран стопански субект, тоест без провеждане на конкурентна процедура за обществена поръчка. Поради това е необходимо изпълнителят да има капацитет да извърши сам договорените дейности. В противен случай, ако изпълнителят прехвърли осъществяването на дейностите, които са предмет на договора, на друго лице, на практика се стига до прикрито „превъзлагане“ на обществена поръчка. При него възложителят придобива чрез посредник стоки и услуги от трети лица, без да са спазени правилата за обществени поръчки. Такова „превъзлагане“ не е допустимо, тъй като противоречи на основната идея – обществената поръчка да се изпълни със собствен ресурс. Същевременно това води до заобикаляне прилагането на Закона за обществените поръчки и по този начин – до ограничаване на конкуренцията.

В момента тази тема е актуална по повод договорите, които предстои да сключи Министерството на регионалното развитие и благоустройството с фирмите, които трябва да строят или ремонтират пътища.

„Многократно тази тема беше повдигана от Сметната палата вследствие на одити, които ние извършихме и предложихме парламентът да приеме промени в Закона за обществените поръчки, които да не допускат такова заобикаляне на закона.

Промяната е много кратка. Следва да се въведе изискване дружеството, на което се възлага да изпълнява дейността чрез in house процедура да има капацитет да осъществи тази дейност, тоест да има персонал и техника.

Както виждате, вече две години, откакто тази тема беше повдигната от Сметната палата, НС не е предприело никакви усилия, за да уреди законово как ще се осъществява възлагането чрез in house процедури така, че да не се допускат те в ущърб на българските граждани, когато тези ремонти се извършват на по-висока цена и по-ниско качество“, каза Цветков.

В същото време чрез подобни процедури изтичат много пари. Според одитния доклад „Монтажи“ ЕАД например е разходвало над 1 милиард лева с ДДС за ремонти на язовири и строителство на правителствен комплекс и авариен водопровод. Дейностите са превъзлагани на определени фирми в нарушение на ЗОП, като са правени до 100% авансови плащания, преди да са сключени договори за проектиране и да са изготвени технически проекти. Някои от ремонтите на язовирите са незаконни, защото са без одобрени проекти, други са представяни като „текущ ремонт“, а не като „основен ремонт“, както изисква решението на Министерския съвет за предоставяне на тези средства.

Агенция „Пътна инфраструктура“ също е възлагала поръчки на „Автомагистрали“ ЕАД по облекчен ред, което е декларирало, че разполага с необходимите ресурси, персонал и техника за ремонтните дейности, но впоследствие за изпълнението им дружеството е сключвало договори с трети лица и е е заобиколен Законът за обществените поръчки.

„Автомагистрали“ ЕАД е възложило на над 160 фирми изпълнението на дейностите. На практика одиторите установяват публично известното – че държавната компания „Автомагистрали“ не е можела да изпълни възложената ѝ работа. Причината е, че не е разполагала с персонал и техника. Затова е превъзложила около 70% от дейностите си на частни фирми, като по този начин е заобикаляла ЗОП чрез възлагане на in house работи именно в посока на ограничаване на конкуренцията, подписване на договори на завишени цени и недопускане на други фирми поради липса на публично обявени търгове.

Тема №3 Министри надзирават публичните предприятия, на които са... собственици. Ефективност?

Неефективен и в разрез с обществения интерес е надзорът над публичните предприятия, който упражняват министрите, които в същото време упражняват и правата на собственици на същите предприятия, алармира Сметната палата, но никой не я чува.

„Само едно или две публични предприятия работят на печалба и постигат добри резултати в интерес на обществото – изтъкна днес Цветан Цветков. - Повечето публични предприятия са с много финансови затруднения и това го констатират одитите на Сметната палата и на Министерството на икономиката, към които е Държавната консолидационна компания, Българска банка за развитие. Констатират го и в Министерството на транспорта и съобщенията, където са „Български пощи“ и БДЖ. Констатира го Министерството на земеделието, където има много на брой дружества и голяма част от тях са в процес на ликвидация.

Проблемът е там, че този процес на ликвидация продължава години наред, 10-15 години, през което време пада цената на активите, които трябва да се продадат, тоест реализират се по-малко ползи, но, за сметка на това, се изплащат възнаграждения на персонала и на синдиците или ликвидаторите.

Това е тема, която също беше на вниманието на Народното събрание.“

Един пример: одитът на Сметната палата на управлението на "Български пощи" ЕАД показва, че то е "смущаващо" - по думите на Цветков. Нарушения и пропуски се откриват в почти всеки аспект на харченето на публични средства. За одитирания период е отчетен  ръст на загубата, която от над 1 милион лева за 2019 г. нараства на над 5 милиона лева за 2020 година и на 13,8 милиона лева за 2021 г. Изпълнени са или са в процес на изпълнение само 28% от общата стойност на всички проекти от инвестиционната програма, липсва визия за дългосрочните цели и приоритети по управление и разпореждане с недвижимите имоти на дружеството. "Тези негативни резултати се дължат на занижения надзор на министъра на транспорта и съобщенията върху дейността на ръководните органи на "Български пощи" ЕАД - се казва в подготвения за пресконференцията на отстранения председател на Сметната палата текст, който беше раздаден на журналистите.

Тема №4: Неефективен последващ контрол върху изпълнението на концесионните договори

„Министерството на туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката са сключили множество договори за отдаване на концесия на различни обекти, на природни богатства. За съжаление, този последващ контрол наистина не е ефективен от гледна точка на това да се види дали се спазва договорът, не само дали се внася концесионното възнаграждение, а дали се спазват ангажиментите за инвестиции, дали има стратегическо планиране в областта на концесията, дали има система за контрол относно извършени инвестиции, управление, поддържане на обекта, дали се извършват проверки на място, има ли събираемост на наказателните постановления, когато се види, че не се изпълнява концесионният договор“, посочи Цветков.

По думите му емблематичен пример в това отношение е концесията по договора за подземните богатства златно-медни-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, за периода 2011-2013 г.

„Това е така наречената концесия с „Дънди прешъс“. Сметната палата констатира, че договорът е изключително неизгоден за българската държава и даде препоръка да се направи повторен анализ на съдържанието на рудата, която се добива там, тъй като знаете, че тази руда се изнася необработена. Ние не знаем колко злато или сребро са извлечени. Препоръката беше да се направи нов физикохимичен анализ, но въпреки четирите проверки, които извършихме в рамките на последващ контрол Министерството на енергетиката не предприе нищо, за да извърши такъв анализ и да има основание да иска да се увеличи концесионното възнаграждение, което изплаща „Дънди прешъс“ на българската държава“, каза още бившият председател на Сметната палата.

Тема №5: Неправомерно отписани от НАП неплатени данъци за милиарди левове

Фирми не плащат милиарди левове данъчни задължения, които държавата не събира и впоследствие те се отписват, служебно или поради поради изтегла давност – установява Сметната палата чрез одит за периода 2013-2016 г. на ефективността на дейността по събиране на публичните държавни вземания в Националната агенция за приходите.

В края на 2016 г. НАП има да събира умопомрачителната сума от близо 30 милиарда лева просрочени публични държавни вземания към тази дата, като 85% са трудно събираеми.

За да не набъбва сумата на несъбираемите дългове на НАП, от 2016 г. влиза промяна в закона, която ѝ дава право служебно да отписва дългове, за които е изтекла абсолютна давност от 10 години. Само през 2016 г. НАП е отписала дългове за 10 милиарда лева. С други думи, всички ние сме "подарили" 10 милиарда лева.

Тема №6: НС глухо за влошеното финансово състояние и финансова отчетност на общините и малките населени места

Тази тема също не бе дискутирана от Народното събрание въпреки предоставените множество критични доклади, отбеляза бившият председател.

"Отново искам да акцентирам върху това, че държавата спешно трябва да предприеме мерки по отношение на общините в малките населени места, тъй като те са в много тежко финансово състояние - подчерта той. - Някои от тях са в процедура по оздравяване. Министерството на финансите им е отпуснало безлихвени заеми, но те много трудно обслужват тези безлихвени заеми, тъй като не могат да реализират собствени приходи, имат ограничени приходоизточници. Това състояние е с години, влошена е и тяхната финансова отчетност, но за съжаление парламентът не предприема никакви действия да седне със Сметната палата да обсъдим какви евентуално мерки могат да се предприемат.

Например да се обсъди дали беше удачна реформата от 2005 г. на децентрализацията на събиране на местни данъци и такси. До тогава местните данъци и такси, които са данък недвижими имоти и такса битови отпадъци се събираха от НАП. С тази реформа от 2005 г. събирането на данъци беше възложено на общините и събираемостта от 90% спадна на 60%. Там също текат давностни срокове и ако не се съберат в определен срок, няма как да ги събереш след това, което води до финансови загуби на самите общини. Но самите кметове може и да не са заинтересовани да събират тези данъци, тъй като самите данъчно задължени лица са и техни избиратели.

Цветков се спря на нещата, които не е успял да постигне за осемте си години като председател.

"Това, което не успяхме да постигнем: конституционно уреждане на независимостта на Сметната палата, на мандата, който да гарантира независимостта ѝ въпреки усилията, които полагахме, въпреки писмата, които изпращахме до парламента.

Не бяха приети нашите предложения за промяна в изборното законодателство, които да направят контрола върху партийните финанси по-ефективен.

Най-голямото съжаление от този период остана от това, че не успяхме да осигурим достойни заплати на одиторите и служителите в СП, поради което имаше високо текучество, а то водеше до неизпълнение в пълен обем на годишната програма на одитната дейност на Сметната палата.

Оставяме на следващото ръководство на Сметната палата да се справи с тези предизвикателства. Надявам се да има повече успех и ефективно взаимодействие между Сметната палата и Народното събрание", пожела той и в заключение благодари на колегите си.

"Благодаря на колегите от Сметната палата, с които работих през последните осем години, тъй като на мен не ми беше позволено лично да им благодаря, да се видим отново очи в очи с тях, така че чрез вас аз им благодаря за тяхната професионална, всеотдайна и отговорна работа в защита на обществения интерес като одитори и служители на Сметната палата.“