Машини и бюлетини на вота - манипулациите няма да спрат

Бъдещето на машинното гласуване в България трябва да се реши след обстойни анализи и публичен дебат. Рязко увеличаване броя на използваните машини без достатъчно време за подготовка може да стане препъни камък в организацията на изборния процес. 

Това се казва в становището на Обществения съвет към Централната избирателна комисия. Според експертите, наблюдатели на избори: 

Машинното гласуване (МГ) по начина, по който бе експериментирано и прилагано досега в България, предлага предимства в две основни посоки: ускоряват се и се улесняват процесите на отбелязване на вота и отчитане на резултатите и, второ, ограничава се субективният фактор в процеса на броене и сумиране на резултатите – най-трудната част от работата на секционните избирателни комисии (СИК). 

Първото предимство засега все още слабо се реализира поради недостатъчната популярност на МГ сред СИК и сред самите избиратели. На изборите за президент и вицепрезидент през 2016 г. и в „най-успешните” СИК делът на гражданите, избрали машинната опция, рядко надхвърляше 25-30% от всички гласували. Потвърди се наблюдаваното от изборите за общински съветници през 2015-а: някои СИК, които бяха разбрали, че машината улеснява работата им, окуражаваха избирателите да използват МГ. И в същото време, и в същата среда (например съседна секция в същото училище) при „пасивните“ комисии, броят на гласувалите машинно бе нищожен.

Сред гласувалите машинно имаше граждани от най-различни възрасти и отношението им след гласуването бе положително, за което вероятно е допринесъл ясният и удобен интерфейс. Редки изключения бяха избирателите, които не успяваха да се справят в определеното време.

Може да се заключи, че методът проработи, но популярността на машинното гласуване расте бавно. Има противоречие между значителната инвестиция, направена дотук в процеса, и недостатъчната работа с гражданите и със секционните комисии за популяризиране на МГ. Без промяна в ИК, който стартира подготовката 55 дни преди изборите, докато са нужни месеци за толкова голяма обществена поръчка с качествени оферти, тестиране на оборудването и софтуера и за обучение на над 12 хиляди СИК, проблемът ще се прояви и при следващи избори.

Цената на доставката/наема за всяка машина този път вероятно ще бъде значително по-висока отколкото при предишни избори, заради кратките срокове и то, най-вероятно, за еднократна употреба на 26 март 2017 г., защото изгоден договор за закупуване или дългосрочен наем пак би изисквал повече време. 

Броенето на бюлетините и попълването на секционните протоколи с резултатите са най-проблемната част от процесите в изборния ден. Неприлично големият брой на грешките и поправките в протоколите подкопават доверието в изборните резултати. Но желаното ограничаване на възможностите за грешки или умишлени манипулации няма да може да се постигне, докато се съчетават гласуването с машини и с хартиени бюлетини. В същото време превръщането на МГ в единствен, задължителен за всички начин за гласуване, едва ли е възможно към този момент поради ред причини от правен, технически и социален характер.

Общественият съвет е формулирал препоръки, по-важните от които са: 
● Да се направи опит за изграждане на поне средносрочна визия за бъдещето на машинното гласуване и другите нови технологии – с максимално възможния консенсус между участниците в изборния процес.
● Като първа стъпка ЦИК и Министерският съвет да включат обществеността в дебата за масово разширяване на обхвата на МГ, като я запознаят с анализите на досегашния опит, с евентуални анализи на съотношението ефективност/разходи, включително аспекти като цена и собственост на хардуер и софтуер и тяхното тестване, сертифициране, поддръжка и съхраняване, защита на данните и т.н.
● В интерес на доверието и контрола върху процеса, ЦИК да разшири собствения си капацитет да наблюдава и контролира подготовката на машинното гласуване.
● Спецификата на МГ е свързана с повече прозрачност и възможности за проверка. И другите участници в изборите с право да извършват одит и проверка на системите за машинно гласуване ще трябва да изграждат съответния капацитет.
● При наличие на поне средносрочна и с разумен консенсус визия за машинното гласуване, обществените поръчки да са за по-дълъг период от време, например 10 години – за наем или закупуване, заради икономическата ефективност и предвидимост на процеса. 
● При евентуално решение за цялостно преминаване към МГ, да се предвиди период от поне 6 месеца за информационна кампания и изграждане на психологическа нагласа за гласуване с машини.
● Ако се приеме, че един от основните търсени ефекти на „автоматизацията” е ограничаване на грешките при броенето на гласовете и отчитането на резултатите, като алтернатива на МГ внимателно да се проучат различните комерсиално предлагани системи, при които избирателят пуска ръчно попълнена хартиена бюлетина в слота на скенер, който служи и като „урна”, или след края на гласуването се сканират бюлетините, извадени от традиционната кутия.

Известно е от международната практика, че успехът на която и да е модерна технология за гласуване и отчитане на резултатите не е въпрос само на надеждността на технологията, а повече зависи от доверието на обществеността. На този етап МГ в България не е било подлагано на жестоки критики или обвинения в манипулируемост. Тази ситуация обаче е възможно драматично да се промени при евентуално рязко увеличаване на обхвата на МГ – заради обективни проблеми или заради политически мотивирани внушения.
Въпреки липсата на публично известни големи технически затруднения в досегашното прилагане на машините, може да се очаква въпросите за тяхната надеждност, за цените, сроковете и прозрачността на публичните поръчки за МГ да предизвикат предизборни спекулации и да препънат организацията на процеса.

Общественият съвет към Централната избирателна комисия на Република България включва представители на неправителствени организации, наблюдаващи изборите в страната. Създаден е на основата на чл.55 от Изборния кодекс и според своя Правилник действа като консултативен орган към ЦИК с основна цел да съдейства за осигуряване на прозрачност, демократичност и честност в изборния процес.