Конституционната реформа тръгна, макар и удавена в критики

Парламентарната конституционна комисия подкрепи проекта за промяна на основния закон и предложи на Народното събрание да разгледа законопроекта с 5 гласа "за"(ДПС, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ) и 3 "против" (БСП и "Възраждане").

Това се случи след над 5-часов маратон, на който критиките към текстовете идваха една след друга. В хода на дебата се чуха редица становища, че проектозаконът противоречи на Конституцията, призиви за оттегляне на текстовете, дори се стигна до срамни сравнения с предложенията на Даниел Кирилов.

Очаква се текстовете да се гледат в пленарната зала още този петък - последният работен ден преди едномесечната депутатска ваканция. Според процедурата и парламентарните сметки текстовете ще съберат 168 гласа, които ще забавят процедурата с два месеца, конституционната реформа ще тръгне по бавната писта и ще се гледа отново в началото на декември. Трите партии, които застават зад текстовете - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, дават заявка, че големи промени няма да се правят между четенията. Редакции обаче все пак ще има. Тук са и големите въпросителни и по-конкретно дали, въпреки дадените обещания, ГЕРБ и ДПС ще прокарат измененията.

От самото начало съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов и правосъдният министър доц. Атанас Славов обещават, че ако се повтори сценарият от 2015 г., когато ГЕРБ и ДПС бламираха съдебната реформа, двамата ще понесат "политическата отговорност" и ще напуснат управлението. Всъщност правителството и парламентарното мнозинство бяха скрепени със заявката за промяна на Конституцията. Това бе и формалното оправдание за участието на ДПС във властта и легитимирането на санкционирания по "Магнитски" Делян Пеевски, който се превърна и в главно действащо лице за реформата на основния закон.

До момента становищата на експертите са отрицателни, като дори се чуха призиви текстовете да бъдат оттеглени. Днес на свое извънредно заседание ВСС прие становището си по текстовете, в което се отхвърля всяка една от големите промени, заложени в законопроекта.

Конституционната реформа

Вносителите на текстовете ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС предлагат ВСС да се раздели на две - прокурорски и съдийски съвет, като Пленумът се премахва.

Съдийския съвет ще се състои от 15 членове, сред които председателите на ВКС и ВАС, 8 членове, избрани от съдиите пряко, и 5, избирани от Народното събрание, но те не трябва да са действащи съдии. 

Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове, сред които главният прокурор, 6, избирани от парламента, както и двама, избрани от прокурорите, и един от следователите. Правосъдният министър ще може да председателства съвета, но ще е без право на глас.

Друга голяма промяна е свързана с орязването на правомощията на главния прокурор. ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС предлагат главният прокурор да няма право да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на прокуратурите. Предвижда се той да е само "ръководител на върховната прокуратура". Обвинител №1 ще има право на до два мандата от по 5 години.

Безспорно предложение в текстовете е въвеждането на индивидуалната конституционна жалба.

Друга идея е парламентът да не се разпуска при падане на правителството, като Народното събрание не заседава само в периода на предизборна кампания. Освен това се променят и правилата за избор на служебен кабинет.

Очаква се между първо и второ четене да отпадне предложението главният прокурор да има право на два мандата от по 5 г., а само един. Ще бъда отхвърлено и предложението за смяна на националния празник. Въпреки предложенията за отпадане на текстовете, засягащи двойното гражданство, те ще бъдат запазени и след промяната хора с двойно гражданство ще могат да бъдат избирани за депутати и министри.  Отворен остава и въпросът дали между четенията ще бъда върнат Пленумът на ВСС, тъй като противниците на премахването му се аргументират, че прокарването на промяната е противоконституционно, тъй като това може да се прави само от Велико Народно събрание. По информация на OFFNews ДПС, ГЕРБ и ПП-ДБ ще запазят Пленума, но той ще бъде с ограничени правомощия. Друга въпросителна е свързана с орязването на правомощията на главния прокурор и дали надзорът за законност все пак ще бъде запазен, но с параметри, определени от друг закон.

От администрацията на президента Румен Радев са против спирането на възможността държавният глава да управлява със служебен кабинет

Емилия Друмева, съветник на Румен Радев по правните въпроси, заяви, че в своето становище президентът се противопоставя на предложените промени, засягащи служебните кабинети, съгласно които държавният глава ще има право да избира между определен кръг лица министър-председателя, който пък сам ще определя състава на кабинета си. Според Друмева възможността за излъчване на служебен кабинет е заложена в помощ на парламентарната демокрация и касае случаите, при които парламентарното мнозинство не може да излъчи правителство. Тя добави, че предлаганите промени в тази част засягат ядрото да Конституцията и въпроси свързани с държавното устройство, каквито могат да се правят само от Велико Народно събрание. Тя заключи, че заради това предлаганите промени са противоконституционни.

Емилия Друмева коментира и предложението за индивидуалната конституционна жалба. Тя призова да бъдат заложени изисквания за редовност и допустимост.

Законопроектът е противоконституционен. Изобщо не го разглеждайте!

Това бе основната теза за Георги Пирински, председател на 40-ото НС и депутат от 7-ото Велико Народно събрание, приело Конституцията на България на 2 октомври 1991 г. Той коментира, че голяма част от предложенията са противоконституционни, тъй като за приемането им се изисква ВНС, а не обикновен парламент. По думите му проектозаконът освен това противоречи на Закона за нормативните актове и следва текстовете да бъдат върнати на вносителите за преработка.

Прокуратурата не подкрепя разделянето на ВСС

Заместникът на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов Мария Павлова също коментира, че част от текстовете са противоконституционни. Според нея разделянето на ВСС на две и засилването на парламентарната квота в прокурорския съвет ще доведе до ненужно политизиране на органа. 

"Не отнемайте възможността на прокуратурата да бъде пазител на обществения интерес и да охранява интересите на гражданите", призова другият заместник на Сарафов - Елена Каракашева.

Съюзът на юристите в България: Конституция като на Даниел Кирилов

Съюзът на юристите в България определиха проекта за промяна на Конституцията като непрофесионален и го сравниха с проектозакона на Даниел Кирилов от ГЕРБ от 2020 г.  Председателят на съюза Владислав Славов призова текстовете да бъдат оттеглени и преправени. По думите му с този законопроект никакви цели за съдебната реформа няма да бъдат постигнати.

 "Аз съм сигурен, че с този проект до никъде няма да се стигне", заключи той.

Съюзът на съдиите подкрепя конституционната реформа

Председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова заяви, че подкрепя председателите на върховните съдилища да бъдат избирани от съдийския съвет. Тя обаче има резерви към структурирането на прокурорската колегия и големия брой членове, избирани от НС, което щяло да донесе и политически влияния. Тя предложи още в прокурорския свет да участва съдия.

По думите на Жилова е необходимо надзорът за законност да бъде ограничен в рамките на наказателното производство, изпълнението на наказанията, задължителното и принудителното лечение, като това бъде разписано в съответните нормативни актове.

"Правосъдие за всеки": Нещо ще се промени, но де факто нищо няма да се промени

Адвокат Владислав Величков от Инициативата "Правосъдие за всеки" заяви, че историческият компромис и сегашните компромиси се правят в името на това да се стигне до заветното конституционно мнозинство, в което участват ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Той заяви, че проектът е претърпял 3-4 корекции преди да бъде внесен, а някои от тях са се случили в 12 без 5 часа преди представянето на текстовете. Величков е на мнение, че проектозаконът има добри и работещи идеи, но между двете четения трябва да има редакции, защото в противен случай промяната в Конституцията ще мине, но нищо няма да се промени по същество.

Проф. Екатерина Михайлова: След промяната на Конституцията ще са нужни поправки в 80 закона

Проф. Екатерина Михайлова коментира, че ако проектозаконът бъде приет в този му вид, ще са нужни поправки в 80 закона. Тя подкрепи тезата, че част от предложенията  - като премахването на Пленума на ВСС и лишаването на президента от възможността му веднъж да откаже да издаде указ за назначаване на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор, са противоконституционни.

Правосъдният министър настоя за редакции между двете четения

Правосъдният министър доц. Атанас Славов последен коментира текстовете. В изказването си той отбеляза, че трябва да се направи опит за максимален консенсус, а между двете четения следва всички разумни предложения да бъдат отразени.

Политическият дебат: Сглобката няма да оттегля текстовете, БСП и "Възраждане" не искат конституционна реформа

Екатерина Захариева от ГЕРБ заяви, че въпреки призивите групата ѝ няма да оттегли законопроекта и го определи като "добра основа", върху която трябва още работа, за се осигури една справедлива съдебна система. Мая Димитрова от БСП коментира, че партията ѝ няма да подкрепи текстовете. Червената партия има възражения както за смяната на националния празник, така и заради текстовете, свързани със служебните кабинети и орязването на правомощията на президента. Златан Златанов от "Възраждане" каза, че партията му също няма да подкрепи текстовете, защото затвърждавали статута на България като колония. 

Любопитен призив дойде от председателя на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който настоя експертите и професионалните общности да упражнят натиск и да поискат текстовете да се гледат не след два, а след 5 месеца, колкото е максималното отлагане според процедурните правила. Изказването му е в разрез с позициите на партийния лидер Бойко Борисов, който обеща основният закон да е реформиран до края на годината.

Какво и кога да очакваме

Този петък депутатите ще разгледат законопроекта на първа четене. За да се движи по бързата писта, са нужни 180 гласа, с които ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС не разполагат. Трите групи в 49-ото НС имат 168 народни представители, чиито гласове са достатъчни за приемането на текстовете по т.нар. "бавна писта", за която е необходимо забавяне от 2 месеца за повторното разглеждане в залата на законопроекта. Нагласите са това да се случи още на 6 декември. Текстовете ще се гледат на второ четене в комисията на 13 декември, а в пленарната зала - на 14-ти. Третото четене на промените в Конституцията е предвидено за 15 декември. За да се случи изцяло съдебната реформа, ще е нужно и приемането на нов Закон за съдебната власт. 

Следете новините ни в GoogleNews