Познати спорове по приемането на Изборния кодекс в 41-ото Народно събрание се разразиха и днес по време на обсъждането на проекта за ново изборно законодателство в ресорната комисия, оглавявана от Мая Манолова.

Един от най-дискутираните моменти бе, че от ГЕРБ настрояват да се въведат промени в настоящия Изборен кодекс (ИК), а социалистите, начело с Мая Манолова и съвместно с граждански организации, са изготвили изцяло нов проект.

Действащият кодекс, изработен под ръководството на Искра Фидосова, показа по категоричен начин, че не може да осигури честен и демократичрен изборен процес. Изборните правила, залегнали в този кодекс, създадоха предпоставки за голяма част от манипулациите и гафовете на президентските избори 2011 г. и парламентарните избори през май 2013 г., посочи Манолова.

Цецка Цачева от ГЕРБ предупреди, че ще бъде опасно, ако при всяка смяна на властта новото мнозинство изработва нов закон. Идеята за кръпки в настоящия ИК обаче не бе подкрепена нито от друга парламентарна група, нито от Обществения съвет към комисията в лицето на председателя му Емилия Друмева.

Двата текста - новият Изборен кодекс и промените на ГЕРБ, бяха разглеждани едновременно, защото съдържат принципно сходни предложения.

В крайна сметка до първо четене в пленарна зала бе допуснат само проектът за изцяло ново изборно законодателство.

Основните промени в изборния регламент:

Преференциално гласуване - при избори за депутати и общински съветници, като предлаганият праг на преференцията е достатъчно нисък, така че да осигури реално разместване на депутатите в листите. Този принцип е приет и в двата текста, но при ГЕРБ предлаганият мажоритарен праг е по-нисък - 5%, а при КБ той е 7%.

Машинно гласуване, което според Манолова има за цел да ограничи манипулирането на вота и злоупотребите с надпечатване на бюлетини. От ГЕРБ не възразиха по тази тема, но техните промени предвиждат и бъдещото въвеждане на онлайн вот.

Бюлетините да се отпечатват от БНБ, така че Министерството на финансите и ЦИК да имат контрол върху процеса. Това предложение фигурира и в двата текста.

Промени в ЦИК - изработеният нов проект предлага ЦИК да бъде професионална, експертна и независима, да се избира от НС след открита и прозрачна процедура чрез номиниране на кандиадти и тяхното изслушване в пленарна зала. От ГЕРБ пък настояват на действащата в момента ЦИК да бъдат вменени нови контролни функции.

Проектът за ново изборно законодателство разписва правомощия на наблюдателите, застъпниците и представителите, които според Манолова са по-широки и целта им е наблюдателите, гражданските организации и медиите да имат пълен достъп до всички фази на изборния процес, за да се постигне прозрачност.

Принципът на равнопоставеност на участниците в изборния процес се споделя и от двата текста. Предлагат се по-либерални изисквания за участието на независими кандидати в изборите.

Медийното отразяване. Текстовете на КБ предвиждат медийното отразяване да бъде безплатно; за представяне на кандидатите в частните медии партиите, които не получават държавна субсидия, да получават медийни пакети. От ГЕРБ пък предлагат правила, според които медиите да предоставят безплатно време за предизборна кампания при наличието на договореност между участниците в изборите. Изцяло новият изборен кодекс вменява на СЕМ задължението да прави мониторинг за това как се спазват правилата в предизборната кампания.

Изготвеният нов проект за изборно законодателство предвижда имунитетът на кандидатите да може да бъде свалян.

Друг важен момент, застъпен в проекта на Мая Манлова и КБ, е, че методиката за разпределяне на мандатите е разписана в Изборния кодекс.

Дебати

Ключов момент в заседанието бяха изказванията на ДПС по време на дебатите.

Мустафа Карадайъ заяви, че принципно подкрепя новия Изборен кодекс, но между първо и второ четене ще поискат промени в редица ключови текстове - регламента за преференциите в листите, принципа на уседналост и ограничението предизборните кампании да се водят само на български език.

От ДПС ще настояват за промени, които да разпишат, че ако избирателят не посочи изрично преференция, това се счита за подкрепа към предложената партийна подредба.

От ГЕРБ са категорични, че това ще унищожи опцията за преференции.

Карадайъ се обяви и срещу ограничението предизборната кампания да се води само на български.

"Вече сме членове на ЕС. Като такива наши кметове, съветници, включително членове на ЕП могат да бъдат небългарски граждани, а членове на ЕС могат да бъдат кандидати в България и от България. От тази гледна точка само на български език да се води предизборната кампания ограничава, по един или друг начин, правата на европейските граждани", гласеше аргументацията на Карадайъ.

Следващите критики на ДПС бяха косвено насочени срещу изискването за уседналост, което бе въведено с цел да бори изборния туризъм. Карадайъ коментира, че според него трябва да се даде по-специфично определение на термина "живее" в изискванията, които гражданите трябва да покрият, за да имат право да гласуват. По думите на Карадайъ няма достатъчно ясна дефиниция на този глагол.

Корекциите на ДПС срещнаха остър отпор от страна на ГЕРБ. Против идеите на Карадайъ се обяви и зам.-председателят на "Атака" Павел Шопов.