Преди минути със 166 подписа ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ внесоха в деловодството на Народното събрание общ проект за промяна на Конституцията. Точно в 16 ч. в последния ден от първата пленарна сесия на 49-ото НС текстовете бяха депозирани от Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС), Надежда Йорданова (ПП-ДБ) и Ертен Анисова (ДПС).

Нагласите са конституционната реформа да е завършена до последния ден на следващата пленарна сесия - т.е. преди Нова година. Към момента идеята за забързване на промените и прокарването им по бързата писта по-скоро не стои на дневен ред. В отговор на въпрос на OFFNews от ПП-ДБ заявиха, че компромиси заради време няма да се правят, а подкрепа ще се търси на принципна основа. От ГЕРБ и ДПС декларираха, че към момента поддържат предложението, но разговорите тепърва ще започват.

Миналата неделя ПП-ДБ представиха своя проект за реформа на основния закон, а във вторник се проведе и заседание на парламентарната комисия по конституционни въпроси, по време на което се очертаха разделителни линии между управляващата (не)коалиция. Трите формации си поставиха целта да внесат проекта преди да излязат в лятна ваканция, за да може срокът преди разглеждането им да изтече през почивния месец август, а работата по текстовете да започне наесен. Заради това от вторник насам текат интензивни лидерски срещи между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Последната такава бе късно вечерта вчера, на фона на проточилия се 20 часа маратон по приемането на Бюджет'2023.

Какво предлага конституционното мнозинство

В основата на законопроекта за промяна на основния закон залегнаха предложенията на ГЕРБ и ПП-ДБ. ДПС не е предлагало свои текстове и подкрепя идеите на двете формации "безусловно", съобщи пред журналисти в НС санкционираният по "Магнитски" Делян Пеевски, който се превърна в ключовия фактор за прокарването на промените. По думите му между двете четения движението може да направи нови предложения. От ГЕРБ пък заявиха, че трите партии се обединяват около предложенията и не търсят авторство по конкретните теми.

"Събрахме 166 подписа. Има мнозинство до края на годината да се приемат промените в Конституцията", каза Десислава Атанасова.

Трите формации си стиснаха ръцете за разделянето на ВСС по идеята на "Продължаваме промяната - Демократична България", засилването на ролята на Инспектората към ВСС, намаляване на правомощията на главния прокурор, въвеждането на индивидуалната конституционна жалба, както и за промяната на Националния празник на 24 май. Падна обаче предложението на новата коалиция за мандатността на кметовете, съгласно което органите на местна власт могат да се избират само за два мандата. Нюанси има в предложението за промяна на института на служебните кабинети - президентът ще назначава министър-председателя, като за този пост ще избира между шефа на Народното събрание, гуверньора на БНБ или председателя на ВКС. Съставът на служебния кабинет щесе определя от премиера.

24 май не е проблем

От ПП-ДБ дадоха да се разбере, че няма да отстъпят от предложението за промяна на националния празник. По думите на съпредседателите на коалицията Христо Иванов и Кирил Петков по този начин се поставя акцент върху културата и образованието, които трябва да се превърнат в основни ценности. Тази сутрин в интервю за Би Ти Ви Атанас Атанасов заяви, че най-вероятно 24 май наистина ще стане национален празник. 

Делян Пеевски пък каза, че въпросът ще се обсъжда, защото има време, но "за момента" подкрепят предложението и не виждат проблем в него.

Десислава Атанасова е на мнение, че въпросът ще се обсъжда, но по-важните теми са дълбоката и всеобхватна съдебна реформа, заради което тя изрази надежда, че останалите парламентарни групи все пак ще участват в процеса но промяна на основния закон, така че най-сетне да се приключи съдебната реформа.

Какво предстои

Според процедурата не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след внасянето на проект за промяна на Конституцията законопроектът се разглежда. Ако той бъде приет с мнозинство от три четвърти - 180 депутати, то ще се движи по т.нар. бърза писта и ще има три гласувания в различни дни. Ако обаче на първо четене предложенията не получат 180 гласа, но не по-малко от две трети от гласовете на депутатите - 160, то предложението може да бъде разглеждано отново след не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети, или 160 от всички народни представители.

Сметките показват, че без гласовете на БСП промените в основния закон не могат да се прокарат по бързата писта. С ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и БСП разполагат с мнозинство от 191 гласа. Ако от уравнението извадим левицата и сложим ИТН и независимият Радостин Василев, то един глас ще раздели проектозакона от заветните 180 гласа. Тук обаче възникват и проблемите - от "Възраждане" таа или иначе са заявили, че няма да подкрепят текстовете. Корнелия Нинова пък още в понеделник постави 24 май като условие БСП да се включи в разговорите за промяна на Конституцията.