Главният прокурор да се включва пряко в делата, повече прозрачност и контрол от страна на парламента - за това настоява Европейската комисия в независим технически анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата.
Текстът съдържа редица препоръки за работата на прокуратурата, съда, ВСС и Инспектората, както и за Министерството на правосъдието.
Анализът констатира големи забавяния при приключването на делата, което се дължи на недостатъци в работата на прокуратурата и на останалите участници в наказателното производство, включително и съдилищата.
Докладът препоръчва да се доразвие отчетността на главния прокурор пред парламента чрез редовни заседания на парламентарна комисия с участието на ръководството на прокуратурата.
Контролът от страна на парламента обаче не може да включва конкретни дела, се посочва в анализа.
В името на това да се поддържа общественото доверие в прокуратурата, особено с оглед на безпокойството, породено от делото „Колеви“, е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще главен прокурор бъде обвинен по време на мандата си в извършването на тежко престъпно деяние, пишат експертите.
Според анализа „повечето прокурори работят по повечето от делата си със съвсем малка или без никаква намеса отгоре“.
В същото време обаче те препоръчват главният прокурор или друг опитен висш служител да се включва пряко в работата по делата, а "информацията за чувствителните дела да се подава нагоре по веригата, така че главният прокурор да бъде наясно с работата на служителите си по дела, по които от него може да бъде поискано да обясни действията на прокуратурата. В някои системи осведомяването на висшестоящ служител за даден случай преди вземането на решение предполага, че той има възможност да се запознае с документите и да си състави мнение преди вземането на крайното решение“.
„В контекста на структурата на Прокуратурата на Република България препоръчваме административните ръководители да имат проактивна роля в процеса на вземане на решения при работата по делата, когато по делата може да се работи на местно равнище. Ако е необходимо, това следва да води до поставяне под съмнение на вътрешното убеждение на младшия прокурор, когато по-старшият прокурор смята, че младшият прокурор е допуснал грешка“, гласи друга препоръка в доклада.
„Смятаме, че заедно с по-големите отговорности на административните ръководители при управлението на работата по делата, принципът на случаен подбор при разпределението на делата трябва да бъде променен, за да се гарантира, че работата по делата се извършва от и под надзора на лица с подходящите опит и компетентност, както и че натоварването е разпределено по подходящ начин между служителите“, пише още в доклада.
„Изразените пред екипа становища във връзка с разглеждането на дела за корупция в Софийски градски съд, както и неразрешени оплаквания относно други практики в този съд, ни карат да се запитаме дали Софийски градски съд е най-подходящият орган за разглеждане на делата относно корупция по най-високите етажи на властта на национално равнище. Считаме, че е налице аргумент за прехвърляне на тази работата на специализирания наказателен съд, където се наблюдава по-конструктивно взаимодействие между прокурори и съдии и по-малко формализъм. Би било необходимо обаче да се използва същият специализиран персонал за борба с корупцията, който понастоящем работи в звеното към Софийска градска прокуратура, тъй като не би било от полза да се изграждат нови звена всеки две години“, пише още в анализа.
„Научихме, че работата в екип по делата в Специализираната прокуратура за борба с организираната престъпност, а до известна степен и в Специализираното звено за разследване на корупцията при Софийски градски съд, се оказва успешна. Не виждаме причина, поради която моделът на работа в екип не би следвало да се разпространява в другите прокуратури за по-големите дела, при което за делото като цяло би отговарял един водещ прокурор, който по целесъобразност ще се консултира с прекия си ръководител и ще се отчита пред прекия си ръководител за взетите решения“, констатират още европейските прокурори.
Отделено е внимание и на заплатите на прокурорите, които работят по дела срещу корупция или организирана престъпност: „Прокурорите в Софийски градски съд получават възнаграждения, които по размер са равни на възнагражденията на апелативни прокурори. Встрани от това понастоящем няма допълнителни стимули, свързани с възнагражденията, за работа в специализираната прокуратура за борба срещу организираната престъпност или в специализираното звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура. Научихме също така, че може да бъде трудно да се насърчат подходящи кандидати да кандидатстват за тези длъжности. Като се имат предвид обемът и напрежението на работа в тези органи, считаме, че ранговете и възнагражденията за тези длъжности следва да бъдат преразгледани и направени по-привлекателни, за да се гарантира по-редовен поток от кандидати с високи качества.“
Сред препоръките е и реформа в Инспектората на ВСС – той да бъде отделен и напълно независим от структурата на ВСС. Отправя се и съвет Главният инспектор да бъде пенсиониран висш национален съдия или прокурор с общопризнат опит. Препоръчват се и други форми и начини за осъществяване на независим контрол над работата на прокурорите, както и да се увеличат правомощията на действащия Инспекторат към проверка на качеството на работа на прокурорите.
В тази връзка и по повод практиката на делата в Европейския съд по правата на човека експертите съветват Инспекторатът и ВСС да бъдат по-активни при вземането на дисциплинарни мерки при неспазване на дадените от съда указания.
„Когато бъдат издадени окончателните насоки по решенията на ЕСПЧ, считаме, че извлечените поуки от тези решения трябва да бъдат предмет на курс на обучение, участието в който следва да бъде задължително за всички прокурори и следователи“, пише в доклада.
Прокурорите, изготвили анализа, препоръчват още да се премахне възможността за прекратяване на наказателно производство от съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок.
Предвижда се възможност за съдебно обжалване на отказите от образуване на досъдебно производство след изчерпване на йерархичния контрол в прокуратурата. Предлага се и друга мярка за защита на пострадалите – да могат да повдигат и поддържат обвинения пред съда за престъпления от общ характер.
„Министърът на правосъдието следва да инициира при необходимост приемането на ново законодателство за ограничаване на неприемливи закъснения от страна на съдиите при излагането на мотивите им за оправдателна присъда, срещу която е подаден протест от прокуратурата, и да гарантира, че съдиите предоставят пълни мотиви на прокуратурата. ВСС следва да образува дисциплинарни производства с възпиращо въздействие срещу съдии, които не изпълняват тези изисквания“, пише още в анализа.
Според експертите трябва да бъде намален ненужният формализъм, който се изисква при изготвяне на обвинителни актове - те да бъдат по-опростени, като във възможно най-кратка форма се излагат обстоятелствата, свързани с престъпленията.
Включена е и препоръка главният прокурор да настоява пред ВСС и министъра на правосъдието да се дават практически указания на съдиите за намаляване на процедурни забавяния, свързани с връщането на обвинителни актове поради ненужни технически причини. Може да се помисли да предоставяне на указания на съдиите относно еднаквото прилагане на закона и по други въпроси, пише в анализа.
Европейските прокурори подкрепят и идеята за изготвянето на съдебна карта, която да осигури по-бързо и по-качествено правосъдие: „Както отбелязахме по-горе, съществува дискусия относно оптималния брой на съдилищата и прокуратурите в България. Всяка районна прокуратура има свой собствен административен персонал, който я подпомага независимо от натоварването. Това може да не е най-оптималното използване на ресурсите. Струва ни се, че физическото местоположение на прокурорите не трябва непременно да застрашава продължаването на съществуването на конкретни районни съдилища. Считаме, че по-ефективно решение би било създаването на „окръжни центрове“, които обслужват не само окръжните съдилища, но и предоставят резерв от човешки ресурси, който може да съответно да бъде използван от районните съдилища в зависимост от нуждите.“
По отношение прилагането на СРС, европейските прокурори пишат: „Един възможен режим, чрез който може да се постигне равновесие между оперативните нужди и правото на неприкосновеност на личния живот, може да се характеризира със следното: след изтичането на 6 месеца искане до съда за продължаване на използването на СРС по дела за организирана престъпност и за корупция на високо равнище следва да може да се подава само с одобрението на административния ръководител на прокуратурата за допълнителен срок от 3 месеца. Предлагаме по всяко дело да се произнася само един съд. В такъв случай може да бъде подадено искане при закрити врата до висш апелативен съдия от последна инстанция от наблюдаващия прокурор, който да обясни защо прилагането на тази мярка продължава да е необходимо за още 3 месеца, с възможност за подаване на ново искане до съдията за второ и последно възможно подновяване за 3 месеца, отново с одобрението на административния ръководител.“
Прокурорите подкрепят последните изменения в ЗСВ във връзка с определянето на срокове за извършване на предварителните проверки, и допълнително препоръчват при следващи изменения в НПК да се обсъди дали въобще да се запазят те, или ако останат, изготвените в хода на проверките доклади да се ползват като доказателство. Следва да се създаде и централизирана система, за да не се допусне водене на предварителна проверка и досъдебно производство за едно и също нещо срещу едно и също лице.
Екипът от прокурори счита, че при назначаването и подбора на персонала административните ръководители трябва да играят важна роля. Същото е и при атестирането и кариерното развитие на прокурорите. По мнение на експертите всички въпроси, свързани с политиката относно възнагражденията, заплащането във връзка с постигнати резултати или допълнителното заплащане за работа по дела в чувствителни области следва да бъдат от изключителната компетентност на Прокуратурата на Република България и нейната администрация.
В доклада се съдържат още редица препоръки по отношение на публичността, международната дейност, човешките ресурси, отчетността и прозрачността.
Докладът е изготвен от петима независими международни експерти – прокурори от Великобритания, Испания, Германия и Нидерландия. Мисията им е организирана от Службата за подкрепа на структурната реформа – орган на пряко подчинение на Европейската комисия, по искане на българските власти.
Независимите експерти са работили по доклада от юни досега. В рамките на работата по доклада те са посетили България 7 пъти и са интервюирали над 200 души – прокурори, следователи, полицейски служители, съдии, адвокати, разследващи журналисти, експерти и представители на неправителствени организации.
Препоръките и докладът ще бъдат подложени на внимателен анализ от Министерството на правосъдието. По част от препоръките вече дори има извършени изменения в ЗСВ, по други са изготвени проекти за изменение и допълнение на закони, които обаче няма да може да бъдат приети заради предсрочното прекратяване на мандата на Народното събрание, а други са в процедура на обсъждане в работни групи като концепцията за нова наказателна политика и статута на вещите лица, посочиха от министерството.
От правосъдното министерство обявиха, че препоръките в доклада се различават от посоката на актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа като кариерното развитие, атестирането и децентрализацията на прокуратурата.
Въпреки частичното разминаване с духа на реформите у нас, сме убедени, че тези препоръки са искрен опит да бъдат преодолени констатираните трудности, породени от формализма в наказателното производство, и подобряване на отчетността и отговорността в съдебната система. Те следва да бъдат обсъдени с всички компетентни страни, към които са насочени, обявиха оттам.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
13056
1
20.12 2016 в 20:32
Последни коментари
Ловец простреля 22-годишен младеж край Самоков
ГЕРБ и ''Демократична България'' продължават преговорите и утре
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Защо сега се иска имунитетът на Бориславова: Едва сега излязла експертиза в прокуратурата
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Кабинетът на Шолц падна, Мерц е все по-близо до властта в Германия