Докъде я докарахме с Македония? (какво научихме от изслушването на Генчовска)

Ангел Марковски Последна промяна на 15 юни 2022 в 12:48 19945 5

Снимка БГНЕС/Зара Русева

Теодора Генчовска

Външният министър в оставка Теодора Генчовска се яви днес на изслушване в парламента по темата направил ли е или не премиерът Кирил Петков тайно отстъпки в преговорния процес София-Скопие.

Тази тема взриви коалицията и формално стана повод ИТН да излезе от управлението на страната.

Изслушването на Генчовска трябваше да е тайно заради секретен документ, който тя имаше готовност да представи – паметна записка от среща на заместник външния министър Васил Георгиев и еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи.

От публични изказвания на ИТН стана ясно, че според тях в нея се съдържат доказателства, че Кирил Петков е договорил отстъпки пред Македония (по-специално за македонския език – виж по-долу), които според партията на Трифонов представляват предателство на българския национален интерес.

Тъй като не бе прието заседанието да е закрито, в публичната му част Генчовска не представи засекретената записка, а я внесе в секретното деловодство на парламента. Председателят на парламента Никола Минчев съобщи, че народните представители могат да се запознаят с тях на място в секретното деловодство на парламента.

Вместо това външният министър в оставка изнесе съкратено експозе в пленарната зала, докато БНТ излъчваше заседанието.
Теодора Генчовска припомни, че на 5 април т.г. външнополитическият съветник на премиера е изпратил свой проект на актуализация на Рамковата позиция.

"Съдържанието му обаче по-скоро представлява ревизия на българската национална позиция. В тази нова рамкова позиция – проект не фигурира българската позиция по т. нар. „македонски език“, отбеляза Генчовска.

Изискването на европейски гаранции по отношение изпълнение на договора от 2017 г. става несъстоятелно. На практика с този проект са обединени частични идеи на външно министерство за прилагане на двустранния договор, но без да има ясен механизъм в преговорната рамка за изпълнение на договора, уточни министърът и добави, че в резултат външното министерство е преценило, че няма как да има бележки към документ, който изначално и цялостно е погрешен, и го е отхвърлило като възможност, твърди тя.

По думите на министъра това е затруднило работата на Министерството на външните работи, тъй като докато външно министерство се е опитвало да преговоря, от другаде се е създавало впечатление, че България може да се съгласи на по-малко, че е готова за отстъпки, че външно министерство не е важно и няма смисъл да се разговаря с него.

В изложението си Генчовска отбеляза, че съществуват четири теми, по които е необходимо да се отчете прогрес, за да бъдат защитени българските интереси. Сред тях тя визира изпълнение на договора от 2017 г., включване на българите в Конституцията на Република Северна Македония, запазване на българската позиция по въпроса за езика и включването на гаранции по всички тези въпроси по преговорната рамка на ЕС с РСМ.

Министър Генчовска посочи, че благодарение на усилията на Министерство на външните работи в последните 30 дни, напълно е отпаднало настояването на Скопие – включването на българите в Конституцията на РСМ да се случи едва преди края на присъединителните преговори на РСМ с ЕС.

Понастоящем се обсъждат няколко варианта, като най-благоприятният за България е включването на българите в Конституцията като условие, преди да започне целият преговорен процес, след което да започнат междуправителствените конференции. На този етап този въпрос изисква изцяло политическо решение, което излиза извън рамките на външно министерство, уточни министър Генчовска.

Тя подчерта, че е ключово България да запази позицията си, че не приема съществуването на т. нар. "македонски език" в технически и исторически контекст. Заключението, което можем да направим към момента от проведените до момента разговори с всички държави членки на ЕС, е че те не са в състояние да се ангажират да приемат тази позиция като ангажимент, уточни тя.

Председателството предложи по своя инициатива следните гаранции в преговорната рамка и прие ангажимент да лобира пред останалите държави членки след тяхното приемане в Съвета Европа, добави Генчовска. Друг ангажимент по думите й е въвеждане на изискване Европейската комисия да докладва на всяка регулярна междуправителствена конференция на ЕС изпълнението на договора за добросъседство между България и РСМ. Министър Генчовска обясни, че съгласно механизмите на ЕС, България ще има думата в подготовката на общата позиция на Съвета на ЕС. Относно уреждането на въпроса за включване на българите в Конституцията министър Генчовска отбеляза, че трябва да бъде взето политическо решение.

Въвеждане на изискване РСМ да представи, а Съвета на Европа да одобри, План за действие за правата на общностите на нейната територия, е друго изискване, което външният министър визира. Тя отбеляза, че въпросът за референцията за македонския език остава отворен.

(Статията е обновена в 14:43 ч)

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

5235

5

blues

15.06 2022 в 17:15

Престанете да манипулирате!
Извършва се национално предателство!

Ако бяхте нормални хора, а не една манипулативна редакция, която лъже и маже, бих попитал - какво ще кажете на децата си за това, което правите?

Но аз знам, че децата ви са същото като вас и няма нужда от никакви обяснения. Те ще продължат, така както вие повтаряте манталитета на социалистическите си предци. Няма такава гнус!

1767

4

fiki

15.06 2022 в 16:39

да и сега ще видим как е герб в 6 кризи спрямо герб без нито една криза, да няма после изненадани

5447

3

pisnamiotmutri

15.06 2022 в 14:12

Щом и министър на ИТН потвърди, че Слави лъже какво повече искаме. Русия си връща държавата. Жалко за Кирил Петков. Човекът случи на пет кризи и ефекта от превзетата държава

14607

2

случайно прочетох

15.06 2022 в 14:02

Тази женица е комуникационна карикатура!

1005

1

Блейк7

15.06 2022 в 13:55

И как е поел ангажимент?

ВАРХЕЙ: Ще свалите ли ветото до края на френското предстедателство?

ПЕТКОВ: Каквото зависи от нас ще го направим.